Заповяданата история

https://www.24chasa.bg/Article/883395 www.24chasa.bg

На 28 април публикувахме текста на Велислава Дърева "Недостойно есть - "разобличител" на Левски щедро плоди поразителни спекулации", в който тя остро критикува романа на Христо Стоянов "Другият В. Левский". Стоянов пожела да се възползва от правото на отговор.

"...Авторът "разобличител" е Христо Стоянов, който първом посегна да омърси нашия Спасител Исус Христос, а сега посегна да омърси нашия Апостол на свободата."
От статията на В. Дърева "Недостойно есть"
Досега винаги съм мислил, че Спасителят на г-ца Дърева е Червената армия, която донесе на щиковете си атеизма в България. По-късно във в. "Комсомолска искра" същата госпожица спомагаше за "атеистичното възпитание на младежта". Само това би било достатъчно да не влизам в откровен конфликт с нея, но някак си ми се стори неестествено поведението и писанията и.

Иде реч за моя роман "Другият В. Левский", който от госпожица Дърева бил прочетен едва ли не като историческо откритие и громене на Апостола.

Благодаря за комплимента. Не знаех, че този роман може да разгроми нещо, което е изграждано толкова години. Наистина, в България от край време историята се разглежда от литературна гледна точка и "епохалните" исторически открития са я "Време разделно", я "Капитан Петко войвода", я някоя историческо-патриотарска дописка на видната пловдивска госпожица.

Ницше в "Критика на историята" казва, че има три начина за нейното разглеждане - обективен, субективен и в зависимост от социално-политическите условия. Няма да разкрия държавна тайна, ако съобщя, че дълги години турци и чорбаджии ни принуждаваха да ги мерим с един аршин и че историята ни беше заповядана, а не учена. Това е четвъртият начин за разглеждане на историята - ЗАПОВЯДАНАТА история.
Заповяданата история по метода МАРКС-ЛЕНИН-ДЪРЕВА...

Наистина всяка революция е съпроводена от обири, грабежи и убийства. Само в България революциите са ПРЕДШЕСТВАНИ от обири, грабежи и убийства. Особено социалистическата, Вашата, г-це Дърева, революция. На вас ви бе нужно да ВНУШИТЕ Левски, за да намерите извинение за обраните мандри и дадените курбан деца от Ястребино, Митко Палаузов и др. Комунистическото възпитание ни моделира така, щото чорбаджията да е изедник наравно с турчина и убийството на чорбаджия да се възнаграждава от народната власт с повече внимание и възхвали в учебниците по история.

Ето заради това в съзнанието на българина убийството на калфата в чорбаджийската къща в Ловеч от Левски се пренебрегваше и се смяташе за революционен акт. По-късно дори поп Кръстю пише: "Кой и защо уби невинното младо момче в Ловеч и защо отиде там Левски? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?". Трябваше столетие да мине от деня, в който Петър, братът на Левски, отива да отмъщава за Васил в Ловеч, но както той казва, след като разбира, че предателят не е от Ловеч, заминава да го търси в Букурещ. Още тогава всъщност е оневинен поп Кръстю.

Самият Левски е използвал БОГОУГОДНОСТТА на семейството, което е отсъствало по това време от Ловеч, отишло да се черкува в Троянския манастир по време на празника Св. Богородица.

"Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето. Посрещна го другарятъ ми. Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми. Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ.
Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле..."

По всички законодателства това се нарича предумишлено убийство и обир.  Смекчаващото обстоятелство е самопризнанието на Левски. Но е самопризнание в писмо до Каравелов. Впрочем Левски, преди да увисне на бесилото, казва, че не "можел да си прости за детето". За това знаете. Но защо криете, ако знаете, кореспонденцията на Найден Геров с братята Евлоги и Христо Георгиеви? И Захари Стоянов пише за това как Левски е търсил из Букурещ Христо Георгиев "с гол в ръката нож". А самият Евлоги Георгиев пише до Найден Геров: "Какъвто Райнов (Теофан) такъв и Дяконът - и двамата за пари баща си продават." Досещате се, че повече вяра хващам на съвременниците и съгражданите на Левски, отколкото на Вас. Пък и Левски, ако бе намерил тогава Христо Георгиев, нямаше да сте завършили Софийския университет, а някоя партийна школа в Москва. Което Ви и отива...

Евлоги и Христо Георгиеви по онова време са доста заможни и авторитетни карловци.
Представете си, че нещичко са разказали на близките си, нещо близките са казали из Карлово. Това е достатъчно на жителите на този град да обърнат гръб на баба Гина. И резултатът от всичко това е една отчаяна и бедна женица в Карлово, която,
отгледала шест деца, надживява четири от тях. Всъщност тя надживява и петте, защото през 1878 г. за Петър знае само, че е в лазарет с отрязан крак, но достигат и слухове за неговата смърт. С една дума, в нейните мисли той вече е починал. Отношението към тази жена съм описал в романа. Беднотията, майчината скръб съм описал.

Синът и Васил е обесен, Христо умира три години преди него в Букурещ, Марийка умира едва на седем години, Кунчо още в люлката. Не зная дали знаете как се чувства жена погребала едно от децата си, но си представете, ако можете да си представите една такава жена, пет почернени българки слети в едно...

Ако бяхте добър журналист, когато писахте за Левски, трябваше да намерите поне една майка на затворник, извършил убийство. Вероятно според Вас, е трябвало да изтъпанча баба Гина на мраморен пиедестал приживе, която да сее жупел в Карлово, да гони отоманците с ятаган и да се бие в гърдите, представяйки си как синът й като амурче прострелва с любовни стрелички един невръстен калфа... Мислите ли, че когато научава за убития калфа от сина си баба Гина е тръпнела от възторг и гордост? Всяка майка на убиец изживява и сънува убийството, извършено от сина и като свое. Защото всяка майка вини първо себе си за възпитанието. Това се опитах да кажа в книгата.
В романа се опитах да вляза във времето, в психологията на времето, душевността на българина. Не случайно в моя роман баба Гина казва: "За другите може да си Левски, ама за мене си Васил".

Блага Димитрова имаше едно стихотворение:
...когато ставаш майка - боли.../Но най-непоносима болка на света/е да не изпиташ всички тия болки до една".
Г оспожице, книгата е за една велика българка, която се казва Гина Кунчева. Също така е и за тези българи, които са "готови да умрат, само и само да останат роби"...
Знам, че вие сте готова на това. И заради това се чувствате лично засегната от книгата. Която, между другото, е роман.
И ако не бяхте заета с партийно строителство можехте да отворите речника и да разберете що е роман.

ХРИСТО СТОЯНОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Вдигайте заплатите, иначе ще плачете за кадри

    Две грешни мантри, които спъват вдигането на работните заплати, се ширят упорито в последните години. Първата е, че производителността на труда в България е ниска, защото хората не работят достатъчно усърдно. Втората е, че работникът у нас по принцип не си изкарва заслужено заплатата. И двете се повтарят от работодателите непрекъснато,
  • Защо, по дяволите, слагат гадости в сладоледа!

    Глюкозо-фруктозният сироп си е отрова за тялото, но как да кажеш на децата, че не трябва да го ядат МАЙ съм от последните, които откриват, че в сладоледа вече не слагат от вредната захар, а от още по-вредния глюкозо-фруктозен сироп. Когато го установих, реших, че някой като например европейските органи за чистота на храните просто е проспал този