Кое може да резнем в сметката за тока

https://www.24chasa.bg/Article/886980 www.24chasa.bg

"50% от сметката за тока са добавки към цената" - писа “24 часа” тази седмица. Всъщност е дори повече, ако включим и 20% ДДС, с който се облагат всички продажби в България. Данъкът също е добавка към цената, която отива в държавния бюджет.

Ако имате 120 лева сметка за ток (с 3 към 1 разпределение дневна спрямо нощна тарифа), на графиката вдясно се вижда къде отиват тези средства. ДДС е 20 лв., производството на тока струва около 52 лв., преносът по мрежата на НЕК е почти 14 лв., разпределението от електроразпределителното дружество струва малко над 30 лв. и остатъкът от почти 4 лв. отива за субсидиране на зелената и комбинираната енергия. Общо взето, около 43% от сметката за ток отива за производството на ток, около 37% отива за пренос и разпределение, а остатъкът от 20% са данъци и субсидии.

Ако разгледаме разпределението по компании, около 55% от сметката за ток отива в НЕК, около 25% отива в съответното ЕРП (ЕВН, ЧЕЗ или Е.он) и 20% влизат в държавния бюджет или в субсидирани производства. НЕК от своя страна с получените средства закупува електрическа енергия от производители (най-вече държавни фирми).

Георги Ангелов
Георги Ангелов

Това, че голяма част от сметката за ток не отива за производството на самия ток, всъщност не е нещо уникално. Има и и други подобни примери, дори по-крайни. Например огромната част от сметката за кабелна телевизия не отива за заплащане на телевизионни програми, а за поддръжка на кабели и оборудване. Сметката за доставка на интернет почти изцяло отива за кабели и оборудване. Така е и при телефоните - с приходите от телефонната услуга се поддържат кабелите или съоръженията на мобилните оператори. И при сметката за вода е така - не се плаща толкова за самата вода, колкото за поставяне и поддръжката на тръбите, по които водата стига до жилището.

В този смисъл енергетиката не е изключение. За да стигне електричеството до потребителите, те имат нужда от инфраструктура от кабели, трансформатори и др. Както видяхме, през лятото около Бургас, когато няма достатъчно инфраструктура, токът спира - независимо дали се произвежда достатъчно, или не. Така че преносната и разпределителната инфраструктура са поне толкова важни, колкото и самото производство на ток. А вероятно и по-важни.

Все пак висок или нисък е делът на надбавките върху производствената цена на тока в България? Не е по-висок, отколкото в други страни. Например в Естония производствената цена на тока е дори с по-малък дял, отколкото в България - при 50 крони продажна цена на тока през 2009 г. цената на дребно с всички добавки е 122 крони, отделно е ДДС.

Ако погледнем данъчното облагане, има страни с много по-високи ставки по ДДС, както и страни с акциз върху електричеството (вероятно и България ще въведе в някакъв момент). В Дания например има 25% ДДС, а в допълнение има и акциз върху електричеството, който е 10 евроцента на киловат (20 стотинки на киловат). Не случайно в Дания е най-високата цена на тока в ЕС - там данъците върху тока са почти 60% от цената му (производствените разходи за тока са минимална част от цената на тока)!

Почти всички страни в ЕС имат по-висок дял на данъците, отколкото България. Разбира се, има и страни с по-ниско ДДС от нашето, така че не е невъзможно известно облекчаване на облагането - но, естествено, намалението на ДДС може да се извърши само ако държавата си ограничи неефективните разходи. От друга страна обаче, ЕС планира да увеличи данъците върху енергията.

Зелената енергия е задължение от ЕС, но цената й зависи от природните дадености, начинът за стимулирането й, количеството, използваните технологии. При сегашната правна рамка парите, които заделяме за зелена енергия, ще се увеличават, защото се плаща фиксирана висока цена за зелена енергия и съответно има голям интерес от фирми да строят такива обекти (това е сигурна печалба, плащана от потребителите на енергия). Би могло да се търси облекчаване на разхода за зелена енергия, като се провежда търг за инвеститори в зелена енергия - там би се видяло кои инвеститори предлагат най-ниска цена за зелената енергия и съответно само с тях ще се сключи договор. Това би спестило значителни средства и би премахнало възможностите за корупция, лобиране и далавери.

В енергетиката работят над 30 хиляди души и заплатите в сектора са най-високи в страната (заедно с финансовия сектор) - около 1400 лева на месец средно. Около 600 милиона лева годишно отиват само за заплати в енергетиката, което би могло да се ограничи с по-висока ефективност. В същото време, ако се инвестира повече в поддръжка и кабели вместо в съмнителни проекти като АЕЦ "Белене", резултатите щеса по-добри на по-ниска цена.

Въпреки че много се критикуват ЕРП-тата, всъщност техният дял в цената на тока спада през последните години, тъй като те увеличават ефективността си. В същото време, понеже държавните компании в сектора не стават по-ефективни, тяхната тежест в цената на тока расте. Например през 2010 г. ДКЕВР увеличи цената на тока за НЕК, но я намали за ЕРП. Това обаче наказва тези, които увеличават ефективността си, а възнаграждава неефективните. Ако се правеше обратното, ефектът би бил по-добър.

Именно затова е добре да се върви към повече конкуренция и избор за потребителя в пазара на електричество. Това ще притисне компаниите в сектора да са по-ефективни. Ирландия например допусна конкуренция на пазара на ток в началото на април тази година и цените паднаха със 17% още в първия ден.

Георги АНГЕЛОВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност