Летописец на Априлското въстание посреща Уорлик с картечница

https://www.24chasa.bg/Article/887068 www.24chasa.bg
Михаил Кръстев изтегнат пред огнището в Керимовата къща. Зад него, подпряна на стената, е американската картечница. СНИМКИ: АРХИВ НА МИХАИЛ КРЪСТЕВ

На 2 октомври 2010 г. посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, военният аташе полк. Дейвид Уилмот и още един американец влизат в двора на 250-годишна къща с покрив от каменни плочи в родопското село Чурен.

Търсят стопанина Михаил Кръстев, който ги посреща с оръжие в ръка. Държи 12,7-милиметрова американска картечница. Тя е била на борда на бомбардировач Б-24 "Либерейтър", разбил се в рида над Перущица през 1944 г. Кръстев я укрива от 1975 г. насам.

Оръжието е страховито, тежи над 20 кг, с дълга, масивна цев. То още е на въоръжение в армията на САЩ и е използвано в Ирак. Домакинът го показва на Уорлик, подарява му и своята трилогия за Априлското въстание "Виното на надеждите", която наскоро е завършил.

Американската делегация в Чурен. Третият отдясно е посланик Джеймс Уорлик.
Американската делегация в Чурен. Третият отдясно е посланик Джеймс Уорлик.

Този епос е делото на живота на Михаил Кръстев. В него авторът прави нова и оригинална трактовка на порива, на глада за свобода у един народ. Двамата с посланика разговарят дълго на отвлечени теми - за въстанието, за вроденото чувство за свобода, за войнската доблест и зачитането й от противника и за патината на примирението, с която времето покрива някогашните непримирими врагове.

Стоян Шиеков гръмва с черешов топ в Перущица през 1976 г., Михаил Кръстев (вляво) снима с камера. Отсреща е официалната трибуна, където Борис Велчев и Дража Вълчева от Политбюро са обстреляни с кълбо дим и сажди от стар брой на в.
Стоян Шиеков гръмва с черешов топ в Перущица през 1976 г., Михаил Кръстев (вляво) снима с камера. Отсреща е официалната трибуна, където Борис Велчев и Дража Вълчева от Политбюро са обстреляни с кълбо дим и сажди от стар брой на в. "Антени".

Кръстев например обитава Керимовата къща в Чурен, принадлежала на един от главорезите на въстаналата Перущица. Писателят обаче запазва къщата без никаква модернизация именно заради убеждението си, че историята трябва да се зачита такава, каквато е. В тази къща той създава своя епос за въстанието.

Съветските писатели Валентин Распутин (вляво) и Виктор Астафиев (вдясно) гостуват на Кръстев в Перущица в Деня на мъртвите през 1986 г. Кръстев вади топа от музея, курдисва го до паметника на въстаниците и го зарежда. Астафиев, който е бил артилерист през войната, дава команда
Съветските писатели Валентин Распутин (вляво) и Виктор Астафиев (вдясно) гостуват на Кръстев в Перущица в Деня на мъртвите през 1986 г. Кръстев вади топа от музея, курдисва го до паметника на въстаниците и го зарежда. Астафиев, който е бил артилерист през войната, дава команда "Огън по бюрокрацията!" и топът изгърмява за втори път.

Миналия понеделник Кръстев бе удостоен за "Виното на надеждите" с наградата “Оборище”, присъждана от Сдружението на възрожденските градове. Предния ден пък бе специално поканен на честването на годишнината от Априлското въстание в местността Оборище, където се смята, че през 1876 г. е бил свикан първият български парламент. Силно развълнуван, Кръстев започва словото си пред множеството там с думите "Господа народни представители!"

Доста по-отдавна, през 1976 г. за 100-годишнината от въстанието, Кръстев организира заедно с писателя Генчо Стоев церемониалния първи гърмеж на черешово топче в Перущица.Проблемът на въстаниците там е, че разполагат оръдието на позиция, дори го зареждат с джепане, но така и не произвеждат изстрела. Вместо това топът е разфасован и укрит под моста, където, ръждясал, дочаква Освобождението. През 1901 г. за 25-ата годишнина от въстанието е направен доста сериозен опит за изстрел с черешово топче, то обаче се сцепва.

В деня на 100-годишния юбилей Кръстев, Стоев и още трима родолюбци вадят на площада свое изделие на същия топ, зареждат го с настърган барут от кибритени клечки и го натъпкват с вестник. Но тъкмо да гръмнат, идва полк. Зайков от МВР и безапелационно забранява стрелбата. Няма я в сценария на тържеството и щяла да уплаши официалните лица.

Кръстев обаче осъзнава какъв прекомерен, дори исторически резил би било, ако топчето пак не пукне. Издебват милиционера да не гледа и палят фитила.

Разнася се страховит гръм, тълпата ревва от възторг, площадът се изпълва с пушек и сажди. На трибуната настъпва суматоха и членовете на Политбюро Борис Велчев и Дража Вълчева бързо залягат.

 

В Чурен той завежда гостите си от Америка до мястото, където през юни 1944 г. местните са погребали загиналия командир на самолета Дан Краучли.

Неговият племенник е дошъл заедно с Уорлик и аташето да се поклони на лобното място и да даде разрешението на семейството Краучли да бъде препогребан във военното гробище в Арлингтън при другите геройски загинали американци.

Това ще стане догодина, когато от Хаваите ще пристигне екип на Пентагона с мобилна лаборатория за ДНК анализ, който ще изследва останките в гроба и ще ги идентифицира.

Историята на Краучли и неговия самолет е подробно проучена от Кръстев, който освен таланта си на писател е развил и любопитството си на журналист. Благодарение на тях той се превръща в проникновен изследовател на миналото на своя роден край и на Априлското въстание.

Кръстев се свързва в Шумен с военния историк доц. Станимир Станев. Той е полковник от резерва и консултант на Пентагона по издирването на американците, които се водят безследно изчезнали у нас през войната. Смята се, че в България са свалени 120-170 авиатори на съюзниците, като най-много от тях загиват в епичната въздушна битка на поручик Списаревски над Панчарево. Все още обаче 22 души се водят изчезнали като Краучли.

Неговият живот секва на 28 юни 1944 г., когато ниско над Чурен прелита Б-24 с опознавателен номер 42-52701. Самолетът се връща през българското въздушно пространство след бомбардировка на рафинерията в Плоещ.

Машината е обстрелвана в Румъния от нацистите и има тежки поражения. Тя губи височина и не може да бъде овладяна. Командирът лейт. Краучли заповядва екипажът да я напусне. Девет летци скачат с парашути, но автопилотът е повреден и се налага Краучли да остане на руля. Другите оцеляват.

Общо 329 са пленените съюзници у нас през войната, като 291 от тях са американци. Държат ги в лагер край Шумен. Освободени са на 8 септември 1944 г. и заминават с влак за Турция.

Лейт. Краучли обаче загива в разбилия се самолет. Местните хора го погребват и поставят дървен кръст на мястото. С времето останкитена самолета са разпръснати, но Кръстев прибира картечницата на отговорно пазене. Някой ден тя вероятно ще бъде изложена в Музея на авиацията на САЩ в щата Орегон.