Осъдих ЦКБ за незаконна лихва

https://www.24chasa.bg/Article/888398 www.24chasa.bg
СНИМКА: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ

Софийският районен съд обяви за неравноправни и нищожни клаузи в ипотечен договор на Централна кооперативна банка (ЦКБ), които позволяват на трезора да повишава лихви по кредити по свое усмотрение, а не поради промяна на пазарни индекси.

Решението е от 2 май 2011 г. на състав с председател Станимира Иванова. Тя е отсъдила също банката да върне всички надвнесени суми от незаконно повишената лихва на ищеца - адвокат Веска Волева, както и разходите й по делото. Решението по дело № 53061/2009 г. подлежи на обжалване. До редакционното приключване на броя от ЦКБ не коментираха казуса.

Това е второто подобно съдебно решение, след като русенецът Пламен Иванов в първите седмици на годината осъди Пиреосбанк да му върне 353,87 евро, взети като лихва над договорения първоначално годишен процент. Според неправителствени организации в момента в цялата страна се водят повече от 100 подобни дела заради отказа на държавата да защити потребителите.

Факсимиле от решението на съда
Факсимиле от решението на съда

С адвокат Веска Волева разговаря СЛАВИ АНГЕЛОВ

Осъдих ЦКБ за незаконна лихва

- Г-жо Волева, защо решихте да съдите банката?

- През септември 2008 г. изтеглих от ЦКБ заем от 175 хиляди лева. Гарантирах го с апартамента, в който живея. Тоест - заложих си живота за този заем. Като, естествено, преди това си направих сметка каква е лихвата, на която сключваме договора, и колко мога да плащам като месечни вноски.

- Какво се случи после?

- Ипотекирах апартамента в полза на банката и усвоих кредита. И още на следващия месец от банката ми се обадиха да ми съобщят, че ми увеличават лихвата. По този начин месечната ми вноска се оскъпи със 118 лева. А сумата, с която кредитът ми се увеличи като цяло - цели 35 хиляди лева.

- Какво предприехте?

- Моментално се скарах с кредитната ми инспекторка. И нямаше как иначе да се случи, защото от банката веднага ме поканиха да подпиша споразумение, според което се съгласявам с новата повишена лихва, както и им даваме възможността да вземат парите ни от всички сметки, които имаме при тях, ако нещо се случи.

- Вие съгласихте ли се?

- Получи се неудобна ситуация, защото ние естествено отказахме да подпишем това споразумение. Обадих се на инспекторката и й казах: "Вие сега какво си мислите, че ние ще ви плащаме отгоре, защото вие имате нужда?", а тя ми отвърна: “Ами, госпожо Волева, криза е!” Казах й: "Като е криза, само ние, кредитополучателите, ли ще бъдем в криза? И трябва да ви плащаме, за да може само вие да не сте в криза?!"

- После какво се случи?

- След това започнаха да ни оказват натиск да подпишем споразумението. Някакъв служител Мартин Мургин заплашваше, че ще ни вземат жилището, че ще приложат механизмите за това, които законът предвижда.

А трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти. Питам: “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частници да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”

И заради тази екстра, която банките у нас ползват, аз знаех, че те могат да ми вземат жилището, въпреки че съм изрядна по договор.

- Подписахте ли в крайна сметка споразумението?

- Отидох при една от шефките в банката, за да поискам някакво разсрочване на кредита, тъй като с новите условия не можех да го изплащам.

На тази среща с мен се държаха отвратително. Аз отидох при тях, защото бях затруднена от тяхното своеволие, а те ми поискаха да платя някакви безумни такси - от рода на 4000-5000 лв., за да предоговоря кредита. Разбира се, отказах.

- И така се стигна до решението да се води дело?

- Да. Продължих да си плащам вноските със завишената лихва и заведох делото.

- Какво точно решихте да оспорите пред съда?

- За да обхвана всички възможности, тъй като това дело е от първите подобни, се аргументирах, че завишените вноски са недължимо платена сума по Закона за задълженията и договорите, второ, поисках съдът да обяви за нищожна клаузата, която позволява на банката произволно да променя лихвата ми.

Започнах съвсем "на тъмно", защото в този момент имаше само обществени брожения срещу тази порочна банкова методика, но нямаше съдебна практика по въпроса.

Накратко, аз обявих, че съм готова да изпълнявам договора така, както съм го подписала.

- Как се аргументирахте?

- Аргументирахме се първо с директива 93 от 1993 г. на Европейския съюз, с която ние като държава - член на този съюз, трябва да се съобразяваме. Чудесна директива.

- Какво точно гласи тя?

- Тя гласи, че клауза, която не е индивидуално договорена, тоест клауза, която ти дори нямаш възможност да обсъждаш, е неравноправна.

- Тази клауза защо все още не е приложена в нашето законодателство?

- В България бе приет един Закон за защита на потребителите, който е абсолютно лобистки.

Депутатите уж са ни защитавали, но всъщност са защитили интереса на банките. Не знам кой точно е взел парите под масата, но в този закон са описани подробно неравноправните клаузи, като накрая е записано, че всичко това не важи за банките.

Мога да ви кажа съвсем определено, че Законът за защита на потребителя по отношение на ползвателите на банкови услуги всъщност представлява закон срещу потребителя.

Точно по тази причина, тъй като държавата България не застава зад интересите на хората, единственият начин да се защитим е да водим съдебни дела.

- Много хора се страхуват, че правосъдието у нас е твърде бавно, но аз виждам, че вашето дело е приключило за по-малко от година и половина...

- Дори мога да ги успокоя, че тъй като моето дело бе едно от първите, то се забави заради три експертизи. Може би имаше и леко забавяне, защото съдията по делото се постара страшно много, тъй като при всички случаи е знаел, че това дело ще се гледа под лупа от всички страни. Смятам, че оттук нататък ще се създаде практика и такива дела ще приключват много бързо.

- Какво реши съдът?

- Съдът е разбрал, че става въпрос за тотално нарушаване на закона и злоупотреба от страна на банката. Съдът прозря също, че абсолютно законни текстове в България противоречат напълно на европейското законодателство, с което трябва да се синхронизираме. Съдът обяви за нищожна клаузата банката едностранно да променя лихвата ми и се върна към класиката в договорното право, а именно - две страни равнопоставено да решават какви да бъдат взаимоотношенията им.

- Това ли е ключовият момент в решението?

- Това е. Действително в договора ми имаше клауза, според която банката може да си променя лихвата както и когато пожелае.

Но тази клауза е юридически абсурд, защото договорните клаузи са насрещни волеизявления на двете страни. Точно определени параметри, които и двете страни приемат при подписването на договора.

На практика обаче договорите с банки в България са такива, че кредитополучателят изобщо не може да участва в договарянето. Не можеш да кажеш какво искаш, не можеш да кажеш тази лихва не ми е изгодна, нищо не можеш.

Ти всъщност не си субект на това договаряне, а обект. И това е практиката във всички банки в България под различни форми.

- Съдът задължи ли банката да ви върне надвнесените суми?

- Да. Банката трябва да ми върне парите, когато, разбира се, присъдата влезе в сила.

- Много хора са притеснени освен от бавния съд и от таксите, които трябва да платят за едно такова дело. Колко всъщност би им струвало?

- Те трябва да платят предварително 4 процента такса върху сумата, за която претендират. След това до 300 лева са експертизи по делото и накрая адвокатски хонорар.

Едно такова дело може да струва и 500-600 лева. И да не забравяме, че накрая съдът ще им върне тези пари. Освен таксите ще принуди и банката да върне надвнесените суми и повече да не злоупотребява с незаконното повишаване на лихвите.

Така че аз бих посъветвала всички жертви на банков произвол да инвестират в собственото си благополучие. Никой няма да ни реши проблема.

Банките са намерили лесния начин и си правят каквото пожелаят, като за това им подпомага нашата робска психика. Българинът умира някой да му каже по телевизията какво да прави, той няма борбен дух да търси правата си.

- Как според вас ще се развиват събитията на следващите две съдебни инстанции?

- Убедена съм, че банките ще хвърлят усилия на последна инстанция, защото там решението ще е окончателно. Там, понеже сме в България, не мога да гарантирам какво ще се случи.

Ние обаче извадихме и решения на Европейския съд, които са в същия дух. И това, което аз със сигурност ще направя, е да поискам предварително запитване до съответния европейски съд как трябва да се реши този казус.

Няма да оставим проблемът да се решава само на ниво България. Затова аз вярвам, че този казус ще бъде скоро решен. Но за мен тук проблемът не е в банкерите, а в държавниците, които в нито един случай не защитават обикновения човек, а после искат от него коректно поведение. Държавата не е коректна към българина.

  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар