3. Пеньо Пенев си реже вените във в.“Стършел”
13.05.2011 21:55; Пенчо КовачевТази поредица е обективен разказ за драматичния, сложен и разкъсван от душевни противоречия живот на поета Пеньо Пенев. Той е роден в севлиевското село Добромирка, но свързва живота и творчеството си с изграждането на Димитровград.
В първата част публикувахме предсмъртните му писма, които той пише, след като е изгълтал голямо количество веронал. "Ядец, медицино!", надрасква поетът в едно от тези писма.
Във втората част разказахме как още 13-годишен Пеньо написва стихотворение за смъртта на цар Борис III, публикувано в севлиевския вестник "Росица". А на 17 години заявява, че обича живота, но е влюбен в смъртта. Първата му истинска и голяма любов е Светла Спасова, която той нарича Клара.
Има един епизод от живота на Пеньо Пенев, за който той не обича да си спомня и говори.
През 1948-а, когато е само на 18 години, прави опит да премине нелегално границата с Гърция. Заловене от граничарите и затворен в милиционерския арест на Свиленград.
Николай Бондиков от София малко изненадващо се разприказва пред медиите през 1998 г., точно 50 г. след случката. Бондиков като член на Земеделския младежки съюз и негов приятел опитали да избягат в Гърция. Задържали ги и в карцера на ареста заварили Пеньо Пенев.
Тогава той е съвсем неизвестен младеж, но цяла нощ рецитирал свои стихове. Освен това гръмко заявил, че е“космополит,гражданин на света и не признава никакви граници". Поведението му ядосало дежурните милиционери, един от тях откъртил от стената закачалка за дрехи и заудрял с нея арестанта. ("24 часа", 29 април 1998 г.)
В книгата си "Романът на един живот" Митко Иванов пише, че Пеньо Пенев искал да отиде в Гърция, за да се бие с местните партизани срещу режима на ген. Маркос. Но въпреки че "обходните пътища остават тайна за другите", Пеньо е заловен. "Обиден и посърнал, с остриган перчем, той стои в севлиевското управление на МВР, а мислите му пътуват на юг", пише Иванов.
В ранната пролет на 1949 г. Пеньо Пенев пристига в Димитровград. Първата му работа е настоятел на в. "Труд" към Синдикалния съвет. Сутрин рано разнеся вестника на многобройните строителни обекти. Той не се разделя с бележника си, в който записва къде колко бройки е оставил. В него написва и първото си стихотворение на новото място, което естествено носи името "Димитровград".
Службата разносвач на вестници явно не го задоволява и той става строител. Но не размахва тесла като дюлгерин по и не реди тухли. Назначават го за отчетник в една бригада. Работниците го наричат Пенча. А директор на строителната организация в Димитровград е Пенчо Кубадински, бъдещият член на Политбюро на ЦК на БКП.
Един ден обаче майсторът на бригадата се оплаква на Митко Иванов, че сред работниците зрее недоволство - губят им се надници, получават по-малко пари. Иванов намира отчетника поет седнал върху греда на покрива на недовършен блок. Почти не изслушва укора на приятеля си, а му казва: "Слушай да ти прочета нещо, написано на покрив:
Приведен,
вкопчан в градореда,
последната летва аз кова.
Отгоре слънцето ме гледа
и весело следи
това.
След някой ден
ще червенее
от цигли
покривът висок,
с фасади бели
ще се смее,
завършен -
жилищният блок.
В броя на "Летературен фронт" от 10 ноември 1949 г. Пеньо Пенев прави дебют в централния печат със стихотворението си "За комунизма". И то не къде да е - писателският официоз "Литературен фронт" го помества в горния ляв ъгъл на първа страница! Там, където обикновено се слагат уводните статии. Поетът влиза в марша на времето, което иска възторжени, патетично-лозунгови стихотворения. На Димитровград, който е нещо като тест за мощта на комунизма, е нужен вдъхновен певец и партията го намира в лицето на Пеньо.
Една нощ през есента на 1949 г. Пеньо Пенев буквално нахлува в стаята на Митко Иванов и разсича тъмнината с басовия си глас:
- Какво сте легнали с кокошките, бе?! Ставайте, каня ви на сватба!
Никога дотогова не е споделял с приятелите си нищо за женитба. И когато те го упрекват заради тази прибързаност, той казва в типичния си стил:
- Вие разбирате ли какво е любовта? Тя не е кадровишки прием за работа. Тя е вулкан - изригне и те помита!
Булката се казва Кичка Николова, но Пеньо я нарича Кичона. На другия ден двамата сключват граждански брак. Пари за сватба няма, но за почерпка се намират. Ден след това Пеньо отива при Митко Иванов и му иска назаем 200 лева - да купел хляб и сирене за новото си семейство.
През 1955 г. Пеньо Пенев е даден под съд заради фейлетон във в. "Димитровградска правда". В папка с надпис на корицата: Н Д О Х №93-1955 година, чл.199, ал.1 от НЗ са събрани документите по делото, включително и два протокола, написани собственоръчно от поета. Във втория между другото той пише:"Не съм съгласен с това, че преди съм бил живял разгулен живот. Истината е тая, че бях се оженил за такава жена, която ми влияеше лошо на държанието и поведението, спъваше творческите ми писателски работи, поради което впоследствие се разведохме. Толкова."
В края на 1950 г. започва да излиза вестник "Димитровградска правда". Първият, който носи стихове в него, е Пеньо Пенев. В началото на 1951 г. вече е признатият поет на редакцията, отговаря и за хумора във вестника. Има и опит - няколко месеца в началото на 1950 г. е бил на първата си щатна работа в редакцията на в. "Стършел". Пише малки сатирични стихове в рубриката "Бате Стършеле" по изпратени до редакцията критични дописки. Подписва ги с името Пеньо П.
Но чиракуването в "гнездото на стършелите" едва не завършва фатално за 25-годишния поет.Увлечението по поезията запознава младия пилот Любен Овчаров с Пеньо Пенев. Овчаров носи в редакцията свои стихове, двамата стават приятели и често сядат на по чашка в кръчма до редакцията, която тогава се намира на ул. "Добруджа" 2.
Веднъж Овчаров отива в редакцията да търси своя приятел.
- Няма го! Повече не го търсете тук! - отсича мъж с очила.
- Защо?
- Защото се опита да последва Маяковски, но не успя!
Какво се е случило?
Един ден Пеньо Пенев тръгва да си взема заплатата от касата, която е извън сградата на редакцията. Работещите по това време в "Стършел" Павел Вежинов, Валери Петров и Богомил Райнов му заръчват да вземе и техните заплати. До края на работния ден обаче Пеньо не се връща в редакцията.
Според Любен Овчаров (в. "Демокрация" - 5 октомври 2001 г.) тогава Пеньо Пенев "дружал с някаква актриса". Тя задигнала парите и заминала за Димитровград. Колегите в редакцията не му повярвали на версията с "театралната звезда", както я наричал Пеньо, и го обвинили, че е задигнал парите им. Нямало как да докаже, че е невинен, и си прерязал вените.
По-различна е версията на журналиста Атанас Тончев, близък приятел на поета, автор на книгата за него "Бий, барабанчик!" В "24 часа" (6 май 2000 г.) той разказва, че след като Пеньо не се завърнал с парите, на другия ден по телефона в "Стършел" се обадил женски глас:“Не чакайте парите,вече са изпити...”
Главният редактор Челкаш иска да чуе Пеньо, но момичето, представило се за негова приятелка, казва: "Не може, чиче, още е махмурлия..." Ядосаният Челкаш нарежда Пеньо веднага да донесе парите, иначе с него ще се разправя милицията.
Истината е - твърди Атанас Тончев, че Пеньо е ограбен от кръчмарските си другари. Срещнали го случайно и щом разбрали, че се е опаричил, го замъкнали да черпи в ресторант "Ариана". Яли, пили и накрая го обрали. Щом изтрезнял и разбрал, че от парите на колегите му няма и лев, си прерязал вените.
В писмо до приятелката си Сотирка Робева от 1952 г. Пеньо Пенев описва този драматичен момент от живота си: "Прощални стихове... И решителен миг!!! Точно в 11 часа беше... Бликва струя топла алена кръв. Опръскани стени, опръскано легло, облян под... Кърваво писмо от 4 думи... Кръвоизлияние... Изгубване на съзнание... Безчувствен труп сред стаята И после - не помня, не знам... След обяд... Влезли - разбивайки вратите... Хора. Било към 3 часа. Преливане кръв. Вечерта свестяване! Спасили ме! Възвърнат към живот... Тежко!"
В следващ брой: През лятото на 1958 г. Пеньо Пенев се лекува в Окръжния психоневрологичен диспансер - София
Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.
-
Говорителят на НСО: Шофьорът, блъснал дете, е в шок, готов е да поеме вина
-
Още има опасност за живота на детето, блъснато от кола на НСО
-
Ветеринари лекуват и връщат в природата изчезващи животни
-
Милена Драгийска: Средно с 14% за страната се повишиха заплатите на касиер-продавачите в Лидл
-
Дядо Коледа ще е във влака от Септември за Добринище
-
Изявление на Китай за търговско-икономическото споразумение със САЩ
-
Мерките за биосигурност не са само за големите свинеферми
-
В Канада: 300 хиляди пчелни семейства опрашват маслодайната рапица, а "наемът" на 1 семейство е 150 долара!
-
Бъдещата ОСП крие риск да не е обща
-
Кога започва зимната резитба
-
Печени ябълки с мед и сушени плодове
-
Отпадъците от лавандула след дестилерия да се ползват като тор
-
UNOde50 – новата мания в света на бижутата
-
Искаме да забременеем - как ще ни помогне Аюрведа
-
Малката София от Атланта се включи в коледния фотоконкурс на “24 часа”
-
Деветдесет и четири деца на загинали и пострадали полицаи ще получат подаръци от Технополис и Практикер
-
Антония Петрова за сина си: ЗвярЪТ в действие (Снимки)
-
Карина приготвя празнични бисквити за посрещането на Дядо Коледа