4. Пеньо, ти напсува властта, съюза и целия наш живот

https://www.24chasa.bg/Article/894598 www.24chasa.bg
ПЕНЬО ПЕНЕВ

Тази поредица е обективен разказ за драматичния, сложен и разкъсван от душевни противоречия живот на поета Пеньо Пенев.

В първата част публикувахме предсмъртните му писма, които той пише, след като е изпил голямо количество веронал. "Ядец, медицино!", надрасква поетът в едно от тях.

Във втората част разказахме как още 13-годишен написва стихотворение за смъртта на цар Борис III. А на 17 години заявява, че обича живота, но е влюбен в смъртта.

Пеньо Пенев със сина си Владимир
Пеньо Пенев със сина си Владимир

От третата част стана ясно, че когато е на 18, Пеньо прави опит да премине нелегално границата с Гърция, за да се бие с местните партизани. Само след тридневно познанство се жени за Кичка Николова. Работи няколко месеца в "Стършел", където си прерязва вените, но го спасяват.

С втората си съпруга Мария Господинова
С втората си съпруга Мария Господинова

От есента на 1951-а до пролетта на 1954 г. Пеньо Пенев е войник. По време на 3-годишната си служба написва много стихотворения. Запазен е малък бележник, озаглавен от него "Опорни точки". А на първата му страница е написал стих от Маяковски:

Говоря аз -

на класата

партийният поет!

В една дописка в "Софиянец" (притурка на "Труд" - б.а.) от 29 ноември 2002 г. проф. Стефан Брезински разказва как през юли 1952 г. Пеньо набил ротния си командир и едва се разминал с военния съд. На летни учения в Елховско един от войниците припада в жегата. Ротният командир не вярва, че му е прилошало, и започва да го рита. "Пеньо Пенев (като чувствителна душа) скача и стоварва един юмрук на офицера.

Офицерът дава рапорт до командира - той беше свестен човек, подполковник, изглежда, бе доста културен, защото познавал лично младия поет", пише Стефан Брезински, тогава ст. лейтенант на военно обучение.

Командирът успява да спаси провинилия се Пенев, като веднага издава заповед за 15 дни арест. А след като има едно наказание, не може да му бъде налагано друго за същото провинение.

През 1955 г. в Димитровград Пеньо Пенев се жени за Мария Господинова. На 19 февруари 1956 г. им се ражда син, когото той кръщава Владимир - на името на своя поетичен кумир Маяковски. Пеньо е безкрайно щастлив с наследника си, но животът на новото семейство е изпълнен с трудности и лишения. Това допълнително изнервя и без това не особено стабилния поет, влияе на творчеството му, кара го да търси спасение в чашката.

Във в. "Антени" (25 май 1994 г.) тогавашният районен прокурор на Димитровград Младен Илков разказва драматична случка от онова време. Владимир, още пеленаче, е в болницата. Леко почерпеният Пеньо иска да го види посред нощ. Дежурният екип не го пуска, става скандал, викат милиция.

"Е, не може да носиш пищов и да не чукнеш тук-там по главата нарушителя. Пеньо също замахва...", витиевато се изрязява прокурорът. На сутринта двамата - милиционерът и поетът, са изпратени при Илков, който успява да ги сдобри: "двамата се потупаха по раменете като приятели и с това се сложи край на спора".

В същия спомен прокурорът Илков разказва и още една случка от трудния живот на семейство Пеневи. Една сутрин Мария идва с малкия Владко при него. Дава му бележка, на която Пеньо Пенев е написал: "Марийо, обирай си партушините и изчезвай, остави Владимира. Аз, Пеньо."

Жената обяснява, че вечерта, като видял, че входната врата е заключена, започнал да блъска по нея. Но тя не отворила и той й оставил тези бележка. "На следващия ден - обяснява прокурорът, - като се видяхме с Пеньо, се пошегувах с "мъжественото" му поведение. А той отвърна, че също се пошегувал с непокорната си жена..."

Острите конкретни фейлетони и сатири създават много врагове на Пеньо Пенев. И в брой 51 от 28 юни 1957 г. във вестника се появява следното съобщение: "Редакцията на в. "Димитровградска правда" съобщава, че лицето Пеньо Пенев не работи повече от три години в същата. Той с нищо не заангажирва редакцията на вестника."

Партийното ръководство на Димитровград, заповядало да се отпечата това съобщение, хич не го интересува, че само допреди 1-2 броя Пеньо е печатал стихове, писал е хумор, редактирал е читателски писма. Нито че през 1956 г. е отпечатана неговата стихосбирка "Добро утро, хора!", посветена на строителите и гражданите там.

Почти прогонен от Димитровград, през 1957 г. Пеньо Пенев идва със семейството си в София. Заживяват на квартира близо до пл. "Македония". Обещават му работа във в. "Литературен фронт". В София е в компанията на Иван Пейчев, Анастас Стоянов, Христо Фотев, Константин Павлов, Георги Джагаров и др. С тях той се познава още от времето, когато и те са живели или гостували в Димитровград.

1957-а и 1958 г. са най-трудните в живота на Пеньо Пенев. Не може да получи софийско жителство и да започне постоянна работа. Няма пари да издържа семейството си и жена му и малкият Владимир отиват да живеят в Тополовград при родителите на Мария.

Поетът все повече се чувства сам и необичан. Дните си прекарва предимно в кръчмите. Човек почти винаги можел да го намери в "Производство", близо до Министерството на машиностроенето", в "Прага", "Славянска", "Грозд"...

В разговор с писателя Деян Енев (в. "Сега", 10 април 2004 г.) тогавашната позната на поета Ангелина Кайрякова разказва: "Пеньо беше особена личност - кълбо от нерви. От най-малкото нещо се разтреперваше. Опитваше се да се държи гордо. Не можеше. По онова време пиенето на Пеньо вече беше станало злокачествено. Напиваше се от малко, алкохолът много го променяше. Иван Пейчев даже му казваше:

“Пеньо, и аз пия, бе.

Ама не така!”

През пролетта на 1957 г. СБП го праща на работа в многотиражката "Добруджанска дума". В броя от 16 август 1957 г. поетът публикува стихотворението си "Епоха".

На заседанието на Секретариата на СБП от 24 септември 1957 г. като обвиняеми са привикани Пеньо Пенев и редакторът на многотиражката Ганчо Керчев. Председателят на съюза Христо Радевски казва:"Що за поезия е това? Най-напред това не са стихотворения за многотиражка. Кой ще ги разбере?"

Георги Караславов е безмилостен: "Вие чисто и просто напсувахте властта, напсувахте нашия Съюз, целия наш живот. Това сте направили с тези стихове."

Ламар се възмущава: "Чудя се как може да се издават такива стихотворения днес?!"

Изказването на Пенчо Данчев изглежда най-меко, но всъщност е най-йезуитското: "Това стихотворение "Епоха" ти, Пеньо, не трябва да го защитаваш. Като си го писал, може би си имал предвид някои отделни личности, но за съжаление се е получило обобщение, генерализиране на цялата наша действителност!"

"То е писано за партийния секретар", опитва да се защити поетът. "Помисли още веднъж, че това е рядък пример как не трябва да се пише", настоява Пенчо Данчев. (Всички цитати са от статията "Самотният барабанчик на епохата" от Петър Велчев, сп. "Понеделник", с. 104.)

През лятото на 1958 г. Пеньо Пенев постъпва на лечение в психоневрологична клиника. За престоя му там д-р Табакова си спомня: "Пеньо беше поет с могъщи приливи на възторг и отчаяние. Искрено вярваше в комунизма, затова написа най-хубавите стихове за социалистическото строителство. Но той жестоко се сблъска със социалистическата действителност и тогава се разбунтува."

Д-р Табакова успява да настани поета в писателската станция "Ситняково" (бившия царски дворец) в Боровец. Там той написва своята последна творба - поемата "Сто възела", по-известна като "Дни на проверка".

"Работническо дело" и "Литературен фронт" отказват да публикуват поемата. Малък откъс от нея излиза само в сп. "Пламък". Отчаян, в началото на април 1959 г. Пеньо Пенев решава да се върне в Димитровград. На гарата, преди да се качи на влака, той казва на своята приятелка Ангелина Кайрякова:

“Димитровград ме

създаде,

Димитровград ще ме

унищожи!”

В последните дни на април Пеньо изглежда добре, весел е, шегува се с колегите си от "Димитровградска правда". На 25 април отива в редакцията и предлага да направи хумористична страница за 1 май.

26 април е неделя. През деня Пеньо се среща с няколко души. Привечер гостува на журналиста Асен Станоев. Настроението му е мрачно. Към 22 часа изпраща своя позната до младежкото общежитие и на връщане се отбива в квартирата на Димитър Копчев. Там не стои дълго, иска ножче, за да си остри моливите.

Към 23,30 ч се отбива в ресторант "Москва". Присяда на масата на оркестъра. Неразговорлив е. Отказва да пие, заиграва се с момчето на певицата. Към полунощ си тръгва и казва на дежурната касиерка: "Лека нощ, Мария. Не, не, сбогом!"

Никой не знае какви страсти са бушували в душата на поета, когато остава сам в стая 118. Следва чашата с веронал, предсмъртните писма, целувката на портрета на Маяковски. И последните му редове: "Ех, ако бях поживял още 5 години поне, щях да напиша много стихове, половината от които най-хубавото в нашата поезия, ех, ако бях...

Тук сърдечната и творческата кардиограма на поета Пеньо Пенов прекъсват завинаги.

Край

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Не съм доволен нито от резултата, нито от играта, казва треньорът на "сините" Петър Хубчев "Левски" ще зимува на втората позиция във временното класиране, след като завърши 0:0 с прекия си преследвач "Локомотив" насред Пловдив. "Сините" играха половин час с човек повече, но така и не успяха да стигнат до трите точки.

Гаджето на вратаря на "Бешикташ" Лорис Кариус - София Томала, определено си пада по нестандартните начинания. Няма как иначе да се обясни новата инвестиция на моделката. Тя реши да вложи пари в компания, която доставя строителни материали. И набързо спести един разход на фирмата - за рекламно лице. София сама застана пред фотообективите за

Оскверниха образа на Христо Ботев в Пловдив! Това е поредната вандалска проява върху лика на революционера за последните няколко месеца. Патриотичната рисунка, намираща се на булевард "Христо Ботев", е надраскана с червена боя. След всяка вандалщина графитът е обновяван и почистван, но само след дни боята отново се появява на лицето на