Трудният избор между рязането на ленти и правилните решения

https://www.24chasa.bg/Article/902265 www.24chasa.bg

Ще започна с една кратка история. Преди няколко месеца ми се обади един приятел, за да ме попита дали мога (нали преди време бях министър на образованието) да му съдействам да настани детето си в детска градина в София.

Онези, които ме познават, знаят, че не си падам по ходатайствата, но този път и да исках, нямаше какво да направя. Обясних му, че детските градини са отговорност на общината – и като кадрова политика, и като управление, и като финансиране (в смисъл, че парите за детските градини идват от държавата, но минават през бюджета на об щината).

На моя приятел не му стана приятно, но благодари и така приключихме разговора. По-късно разбрах, че някак е успял да запише детето си. Не пожела да ми каже как.

КОЛАЖ: “24 ЧАСА”
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Защо е важна тази история? Защото тя е симптоматична за това, което днес се случва в България. А какво се случава? Ще го кажа направо – големи приказки и рязане на ленти на фона на липса на виждане за бъдещето и двойни стандарти.

Че голяма част от публичната инфраструктура (квартални градинки, училищни дворове и цели детски градини) премина в частни ръце по един не достатъчно прозрачен, а нерядко и откровено безобразен начин, знаем всички. Но тюхкането за лошото наследство не може да е оправдание да не правим нищо.

И друг път съм имал повод да кажа, че според мен и през следващите десетилетия основните предизвикателства пред България ще останат човешкият фактор, инфраструктурата и редът. По някакъв странен начин детските градини съчетават и трите теми.

Българската нация застарява, образованието остава основна ценност главно на думи, а лозунгът “Българската нация – нация техническа”, който и при създаването си звучеше неуместно надуто, днес ни се вижда като груба шега. Тогава какво по-естествено от това държавата да подпомага родителите, като осигурява по-добра грижа на децата им в образователна среда.

Някой може да отговори: но ние правим тъкмо това – осигурихме нови места в детските градини за еди-колко си деца, създадохме критерии за предимство при постъпване в детската градина, законът предвиди предучилищната подготовка да започва от 5, а не от 6 години. Нима това е нищо?

По правило добрите намерения трябва да се подкрепят. Но нека се опитаме да предвидим какво ще стане през следващите години например в София. Ще се правят първи копки и ще се режат ленти, но местата все така няма да стигат.

Предимствата ще станат толкова много, че на практика всяко дете ще има някакъв вид предимство и това ще обезсмисли системата. Законовият текст за обхващане на 5-годишните ще остане само пожелание, докато родителите ще продължават да се чудят как да решат проблема с настаняването на децата в детска градина. А когато има дефицит, освен унизителните процедури естествено се появяват и други изкривявания – връзките и корупцията.

Има ли изход? Изход има, но няма визия и решителност. А според мен решението е просто. За всяко дете на възраст за детска градина държавата трябва да осигурява определена сума, равна на издръжката на едно дете в общинска детска градина. Средствата, необходими за това, биха представлявали пренебрежим разход на фона на държавния бюджет. При добро желание е възможно не само това. Напълно възможно е още от следващата година тази сума да бъде значително повишена (иначе какво точно означава, че образованието е приоритет). Тази сума трябва да следва детето не само при постъпване в общинската детска градина, но и в частната детска градина, а при децата, които си остават вкъщи (до навършване на 5 години) – да отива в семейството. Това може да бъде свързано с определени изисквания към частните детски градини относно размера на таксите, а по отношение на семействата – относно тръгването на детето на 5-годишна възраст на предучилищна подготовка.

И може да се обзаложим, че ако не за една, то най-много за две години въпросът за местата в детските градини в София ще бъде решен. При това – трайно, защото системата ще се саморегулира с минимални усилия от страна на общината.

Не може да не признаем, че това решение има един съществен недостатък – ще има по-малко ленти за рязане. А това съображение може да се окаже непреодолимо.

Даниел ВЪЛЧЕВ,

министър на образованието 2005-2009 г.

  • Бруталното убийство в Русе - толкова много ни чули, ни видели

    Бруталното убийство в Русе - толкова много ни чули, ни видели

    Можеше ли аптекарката в Русе да не стане жертва на изпечени престъпници? Само защото бандитите са знаели, че носи у себе си големи суми пари, ли е изгубила живота си? Защо никой не се обади в полицията, когато мнозина не само са видели, че насред улица в града е изоставен автомобилът ѝ, ами се е намерил дори някой “майстор” да протестира
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо