Не посягай на чуждо, за да не ти вземат къщата

https://www.24chasa.bg/Article/9053 www.24chasa.bg
Кръстю Лафазанов и Елена Начева в гримьорната в Народния театър

- Как реагирахте, когато Елица ви каза, че ще се омъжва?

Eлена: Изненадахме се, че толкова бързо порасна, но се зарадвахме, че е открила своята половинка.

Елица: Мама и татко бяха много смешни. Трескаво си затърсиха тоалети, а баща ми мислеше сериозно за прическата си. На брат ми Гоги обясних, че вече няма да живеем заедно, отстъпвам му детската си стая. Той се съгласи да има сватба, обаче ако продължим да си живеем заедно.

Елена: Затова затърсихме квартира наблизо и за радост намерихме... през един етаж долу.

В края на миналата година Елица се омъжи за Радостин.

Кръстьо: На мен ми сервираха вестта по телефона. Замълчах за по-дълго време, отколкото обикновено мълча. После се зарадвах, защото момчето ми допадаше.

Елена и Къци разрязват тортата на купона за сребърната си сватба - 25 г. брачен живот (29 януари т. г.)

- Значи сте познавали момчето?

Гоги и Елица на нейното дипломиране

Елена: Още при първата среща Радостин ни спечели с усмивката си! Сега имаме още един син бонус!

Актьорите строят в Аудиториума на Харвардския университет декора за спектакъла си

Кръстьо: Ние с Елена се събрахме още по-млади и не съжаляваме.

Къци Лафазанов сред колегите си актьори и музиканти от екипа на филма на Джеки Стоев

И до днес ни е интересно да сме заедно, да пътуваме и да си почиваме заедно,въпреки че и работим заедно.

Елена: Когато сме изградили в младостта си еднакви вкусове и имаме сходни виждания, семейният климат е по-благодатен. Надяваме се и децата ни да попиват това от нас, да изградят толерантна и ведра своята семейна среда.

Кръстьо: Няма по-хубаво от това да знаеш, че у дома те очаква любим и загрижен човек.

Елена: По-хубавото е да знаеш, че можеш да разчиташ на него дори и когато не е до теб. Не отправяме специални пожелания към младите, надяваме се те да черпят от нашия опит и взаимоотношения, да "копират", което им харесва, и да избягват, което не ги ползва.

- По какво се различаваш от брат си, Елица?

Елица: Гоги е с руса коса. Мама ми е разказвала, че до 10-годишна тя е била руса със сини очи. А аз съм се родила с черна дълга коса. Друга разлика - аз съм по-кротка, а Георги командва и винаги си постига целичките. Умник!

Елена: Може да му е наследство от дядо му Георги, който беше полковник и до пенсионирането си командир на ВВС поделение.

- По-лесно ли се отглежда второто дете?

Кръстьо: Това - родителстването, за мен е най-трудната и отговорна роля. Хубаво е, когато едното дете е по-голямо и помага - Елица ни отменя, когато може, за няколко часа в грижите за малкия.

Елица: Хитро се получи при вас. Но аз съм благодарна и сякаш не помня живота си, преди да дойде брат ми. Когато завърших гимназия и ми предлагаха да уча в чужбина, отказах. Наистина не си представях да не виждам Гоги как расте и да пропускам тези сладки мигове с него.

Елена: Родителството е благословия и изпитание. Децата ни са дар, наши ученици, но и наши учители. Взаимно се учим.

Елица се роди, когато бяхме по на 22-23 г., и сякаш растяхме заедноГоги го родих в своята зрелост и го отглеждаме с повече познания и увереност. Но и двете ни деца (вече три с чаровния ни зет) са зарядни устройства за душите ни. Обаче всяко дете си е различно. Всяко е малка вселена, в която физиологичните дадености от родителите са малки прашинки.

- Споделяли ли сте през годините тревогите си с Елица? Докъде са границите на казването и неказването?

Елена: Никога нищо не сме спестявали. Преглътнатото и скритото не означава решено. Обсъждали сме и нелицеприятни проблеми и тревоги.

Кръстьо: Границите донякъде ги има между баща и дъщеря, но те двете, майка и щерка, понякога си разменят ролите. Чувала съм Ели да говори на майка си като, че ли тя й е майка. Смешни са ми.

Елена: Но полезни за женските ти образи на сцената! На 8 март не те забравихме и теб, и твоите Варвара Анатомова, баба Абсурдана. И на Ненка звъняхме.

Кръстьо: Любо Нейков избухна в такъв гръмогласен смях! Много беше идейно с този 8-мартенски поздрав.

- Възможно ли е родителите да контролират средата на детето си, за не стигне до дрогата, насилието, цинизма?

Елена: Думите са мощни, но постъпките и реакциите на родителя и обществото, които детето вижда, са най-възпитаващите. Родителят може само да насочва. Единствено това зависи от него. Родителят и да контролира съзнателно средата, резултатът се гарантира единствено от избора на детето и способността му да устои на социалната агресия. На агресията на улицата, в училище, на информационния поток, насаждащ страх. Детето избира кое от родителите си и от света да вземе, от кое да се поучи, на кое да опонира, кое да отрече като неполезно за своя живот.

Кръстьо: Насилието, дрогата, цинизмът са постоянната агресивна обществена среда, в която всички битуваме. Родителските усилия не са достатъчни, за да се опазят младите от тях.

Елена: Но каквото и да си говорим, колкото и да се възмущаваме, с борба, т.е. с друго насилие, не се преборват насилието, цинизма, дрогата. Отделният човек не може да се пребори с алкохолизма, пушенето, замърсяванията, насилието в свят, който е превърнал в най-печеливш бизнес производството на оръжия, цигари, алкохол, дрога, хазарт.

Кръстьо: Единственото, което родителят може да направи, е да се моли и да се надява децата му сами да се опазят от изкушенията.

Елица: Аз мисля, че един всеотдаен родител е способен да направи всичко за детето си, дори и да не предполага, че го умее.Благодарна съм на моите родители

за всичко, на което са ме научили и което ми дават чрез обичта си.

- Промениха ли се възгледите ви за щастието, кариерата, отговорностите?

Кръстьо: Бавно, неусетно, но вероятно. Променяме се, растем, порасваме с изключение на някои окосмявания. (Усмихнато поглажда темето си.)

В Народния може да се гледа в "Рейс", "Ах, този джаз" "Дядо Коледа е боклук", където играе и Елена. Двамата са автори на поредицата от хумористични книги "Закусни финтифлюкани приказчуни".

Дъщеря им Елица се дипломира в УНСС и учи магистратура по специалността си. Работи като застраховател. Омъжи се за Радостин Стоянов, който е завършил Техническия институт във Варна.

Имат и момченце Георги.

- Промениха ли се възгледите ви за щастието, кариерата, отговорностите?

Кръстю: Бавно, неусетно, но вероятно. Променяме се, растем, порасваме с изключение на някои окосмявания. (Усмихнато поглажда темето си.)

Елена: Когато бяхме много млади и несемейни, се радвахме, ако самите ние сме добре. Сега с годините сме щастливи, когато децата и близките ни са добре, и се радваме на успехите им повече, отколкото на своите.

Елица: Моите възгледи за щастие се промениха, когато срещнах Радо. Дотогава само си мечтаех да изпитам силата на любовта по този вълшебен начин, по който я изпитвам с него.

Кръстю: Кариерата носи удовлетворение, но посвещаването единствено на нея ограбва живота.

Елена: Кариерата е посвещаване на обществото, което - като те пенсионира и не си му от полза, те забравя и захвърля. Потресе ни документалният филм за Бени Хил - един от най-обичаните комици на ХХ век, който си отива огорчен, изолиран, забравен, самотен. Кариерата е измамна величина. Ние с Къци не страдаме от толкова силно его, да сме най за всички. Не очакваме удовлетворението ни от постигнатото да зависи от аплодисментите или критиката на този или онзи.

Благодарим и за

обичта на почитателите

си, и за критиката

на онези, които

не ни харесват

Убедили сме се, че щом съществуват тези крайности на "браво" и "оплюване", значи те не зависят от нас, а от хората, които ги изричат, зависят от тяхното възприятие. Когато човек оценява друг, казват, че всъщност с думите си прави своя собствен портрет. Използва теб или мен, за да изрази себе си.

Кръстю: Затова отдавна сме спрели да обръщаме внимание и на тоновете глупости, които се тиражират под наше име в анонимни издания. Научили сме и децата си да се усмихват на клюките, които им препредават загрижени "доброжелатели" - вярно ли, че майка ти и татко ти такова, че те онакова?!

Елена: Дори и първолачето Гоги е вече наясно с механизма на обругаване. Казва: "Нали който говори гадости, ги взема от главата и сърчицето си, и значи те са му пълни с тия гадости. А не му ли е гадно да живее и да спи с тях, мамо?"

- Какво ви харесва у него?

Кръстю: Той е равностоен партньор в игрите и в общуването. Още от 3-4-годишен сипе мъдрости. Започна с това, че когато го закачат за дългите руси букли и му викат момиченце, той се усмихва хитро.

В Роженския

манастир гледа дълго

иконата на св. Георги,

после и на св. Димитър и каза: "На св. Георги никой не му се подиграва, че е с дълга къдрава коса, и не мувика, че е момиче. Ето и Св. Димитър на кафявия кон е с дълга коса, а конят му е с дълга грива, пък е мъжки!"

Елена: Никога не може да ти е скучно с Гоги. Вървим през гората, а той се диви на птичките: "Как хубаво пеят, ах кой ли ги дирижира, тате?"

- На кого се е метнал?

Елица: Метнал се е... на нечий гръб, но не конски, а на гърба на батко си Радо! Брат ми приказва по много сладък начин, обичам да се разхождаме с него. Той е любопитен и всичко му прави впечатление. Иска всичко да знае, прави много интересни изводи от преживяванията ни. Последното, което каза след снежната ни разходка с лифта на Витоша, беше: "Ох, колко е по-яко да се разхождаш в планината, отколкото да седиш пред компютъра!" И после: "Искам да ме вземате на всяка разходка, на която ходите. Какво, като ще мислят, че сте ми майка и татко?"

Те двамата с Радо си имат свой начин за забавления - играят на компютърни игри и много обичат да се борят на килима. Аз пък тайно си мисля, че се борят за мен.

- Вярвате ли, че има добри магии?

Елица: Вярвам в приказките, а в тях съществуват магии. А "засуканите финтифлюхани приказчуни", които писахме с мама и татко, за мен са сред чудесата на живота ми. Чувствам се специална, че ги измисляха за мен и ме насърчаваха и аз да им партнирам на равна нога. Брат ми вече ми завижда и ги кара да пишат и за него.

Кръстю: Слава Богу, фантазията на децата не изпада в кризи. Малките деца са ирационални. Те виждат и усещат цялостния ни свят отвъд видимото. Обожаваме децата, те не ни разрешават да амортизираме и калцираме духа си.

- Книгите и театърът могат ли да повлияят позитивно на хората?

Елица: На мен са ми повлияли силно много от образите на майка и татко в театъра, защото съм прекарала голяма част от детството си с тях по сцените. От дете силно ме вълнува поезията на Петя Дубарова. Когато бях на 6-7 години, майка ми четеше книгите й, разказваше ми за нея и за преживелиците им. Двете с мама играхме в Театър 199 спектакъла "Разгневена нестинарка" по творби на Петя, неизличим е споменът ми. Е, и видеозаписите ми помагат да си го възстановя. Друго, за което

страхотно съм

благодарна на нашите,

че са ме снимали

на видео и са ме записвали от бебе на аудиокасетки. Благодарение на тези записи се познавам като малка, чувам детското си гласче и се смея на къдравата коса на татко, за която съм се държала и съм я дърпала, за да видя какво крие под нея.

- Имате ли правила в живота?

Елена: Почитай баща си и майка си!

Кръстю: Не убивай, дори и с думи!

Елена: Не прелюбодействай и не свинщинодействай!

Кръстю: Не кради... дори и само актьорски приспособления.

Елена: Не лъжесвидетелствай!

Кръстю: И не посягай на чужда собственост с измама, защото един ден някой подобен на теб алчен тип ще вземе твоята къща.

Елена: Не забравяй всеки ден да благодариш за всичко, което имаш. А онова, което си е отишло, както казва Епиктет, знай, че не си го загубил, а просто си го върнал, защото ти е било дадено временно. Не забравяй да целунеш детето си, колкото и да е пораснало!

Кръстю: Научи детето си да те целува, а ти не забравяй да целунеш родителите си.

Елена: И да им кажеш "обичам те"!

Елица: И правило, основно за нашето пораснало семейство Лафазанови-100янови, е да правим всичко с голяма доза любов и свръхдоза чувство за хумор по 100! Коктейлът от тези съставки си заслужава, препоръчвам го на всички. Единственото, което може да ви заболи, е 100махът от смях.

Елена: Не сте длъжни да ни вярвате за нищо, казано по-горе. Открийте своите собствени семейни рецепти!

ЛЕКСИКОН

Любимото ястие

Кръстьо - лафазаня, морски дарове и плодовете от моите дръвчета

Елена - майчина гозба, риба и плодове - диня, пъпеш, ягоди, киви, кайсии

Елица - крем супа

Напитка

Кръстьо - собствената ми крушова ракия

Елена- вода и сок от грейпфрут

Елица- шоколадов шейк

Книга

Кръстьо - "Приключенията на добрия войник Швейк" от Хашек

Елена - много са, но от дете съм очарована от "Малкият принц" на Екзюпери

Елица - книгите на Лафазанови

Музика

Кръстьо - Луис Армстронг, Боби Макферен

Елена - Моцарт, Вивалди, Шопен, слушам с кеф Том Джоунс, Марк Антони, "Бийтълс", Майкъл Джексън, Шаная Туейн и всички наши попизпълнители

Елица - всякаква музика слушам, харесвам много Белослава

Мястото, където

се чувствате добре

Кръстьо - у дома, на сцената, в морето, сред природата

Елена - същото

Елица - същото

Какво е домът

Кръстьо -уют и любов

Елена - спокойствие, грижа и пристан за среща с обичните

Елица - бащиният дом е закрила, а собственият дом засега е блян

 

Кръстю Лафазанов е един от най-харесваните актьори от публиката. Присъствието му в шоу или спектакъл е гаранция за голям смях. Роден е във Варна, а съпругата му Елена Начева - в Бургас. Двамата завършват НАТФИЗ, където и се запознават.

Кръстьо започва като кукловод в театъра на родния си град, после отива при Теди Москов в Смолян и заедно с него основават театър "Ла Страда". Нашумява с тв шоуто на Москов в БНТ "Улицата". След това влиза в трупата на Народния театър и става любим актьор на Сашо Морфов.

Много е търсен и в киното - има роли в "Летете с Росинант", "Хълмът на боровинките", "Рапсодия в бяло", "Търси се екстрасенс" "Дунав мост", "Приятелите на Емилия", "Любовни сънища" и др.

По bTV Лафазанов водеше шоуто "Смях в залата", а сега е в екипа на най-гледаното шоу - "Комиците".

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Срещу колосалната сума от 20 бона риалити форматът "ВИП брадър" вкарва дете в къщата! Щерката на звездата от близкото минало Орхан Мурад Сузанита Мурадова влиза в шоуто, за да скандализира още веднъж обществото. Семейството се е спазарило за 20 хилядарки минимум. Новината, че 14-годишната девойка ще стане част от шоуто,

Съвършенството ражда демони, казва режисьорът Лили АНГЕЛОВА "Съвършенството ражда демони. Какво се крие зад илюзията за него, това ме вълнува в новата ми постановка - "Тържеството" от Томас Винтерберг и Могенс Руков. С нея слагам новото начало в работата си." Думите са на режисьора Александър Морфов,

Гонят ме от старчески дом, тръгвам по гората Борислав РАДОСЛАВОВ Снимка: Пламен КОДРОВ "Близките" ми превърнаха собствената ми къщичка в свинарник, в нея живеят прасета. Постъпих в старчески дом, от който ме гонят заради дългове, и трябва да ходя по гората да търся пещера, за да се приютя". С тази тъжна изповед потърси "България Днес"