Не пуснали Гена да учи студенти - нямали щат

https://www.24chasa.bg/Article/908205 www.24chasa.bg

“Васко, ще взема да се съблека гола и да изляза в зала “България” да видят всички, че имам талия”. Това казвала великата Гена на дизайнера Васил Опев. Опев е един от хората, имали късмет да са край Гена Димитрова. В продължение на 29 г. е бил единственият в България, който е шиел дрехите на певицата - сценично облекло и всекидневни тоалети. Част от творбите му бяха подарени неотдавна на Националния исторически музей от доведената дъщеря и племенница на Гена Милена Стойкова.

Дизайнерът ни посреща на прага на дома си в малък балкански град, който ще наречем Х. (По молба на Опев не споменаваме името.)

“Къщата е от 1864-а” - сочи я Опев и ни вкарва в другата, съвременна постройка. Докато се суети и приготвя кафе, оглеждаме стаята - еклектика от репродукции на известни художници, картини, диван, покрит с чинно наредени една до друга възглавници. Цяла кръгла маса е отрупана със снимки на дивата, много от тях с автограф. Една е изрязана от в. “24 часа”. Неподписана. Това е снимката, която дъщерята на певицата Милена е публикувала за помена на Гена.

НИМ - Сребърнозлатен концертен костюм по повод тридесетгодишнината от творческата й дейност. Не е пълен. Липсва долната част - везана туника със златни ръкави. “Това е много скрасиво нещо, правил съм го 9 месеца - всичко сам на ръка. Никой друг не можех да науча как се прави, как се борави със светлини и сенки”, казва Опев. На гърба е направена буква V - победа. В дрехата има 16 метра ръчно направена златна бродерия, подарена на певицата от операта в Марсилия.
НИМ - Сребърнозлатен концертен костюм по повод тридесетгодишнината от творческата й дейност. Не е пълен. Липсва долната част - везана туника със златни ръкави. “Това е много скрасиво нещо, правил съм го 9 месеца - всичко сам на ръка. Никой друг не можех да науча как се прави, как се борави със светлини и сенки”, казва Опев. На гърба е направена буква V - победа. В дрехата има 16 метра ръчно направена златна бродерия, подарена на певицата от операта в Марсилия.

“Тази снимка е с много интересна история. Докато била в Япония, към Гена се приближил японски фотограф и й я подал. Не се знае нито кой е нито какъв е. Но на нея Гена е наистина много красива.”

Не пуснали Гена да учи студенти - нямали щат

“Аз съм оперно-балетен художник и дизайнер - представя се Васил. - Едно време бях млад и хубав, сега съм хубав и витален.”

Художникът, който 29 г. е правил костюмите на Гена, пази всякакви реликви от великата певица.
Художникът, който 29 г. е правил костюмите на Гена, пази всякакви реликви от великата певица.

Той разказва за прадядовците си, които също работили в областта на модата. Теучили в Петербург, Одеса, Марсилия. Когато се върнали, били с европейски дрехи, опнати по тях. И тъй като тогава било турско робство, тук всички били в потури. Зевзеците почнали да им казват Опеви от “опнати дрехи”. Така дошла фамилията им.

В тази рокля има 22 метра плат. “Аз измислих един модел да се подчертава талията и отзад да има голям шлейф. Тъканта беше много хубава. Черна с бродерии.”
В тази рокля има 22 метра плат. “Аз измислих един модел да се подчертава талията и отзад да има голям шлейф. Тъканта беше много хубава. Черна с бродерии.”

От детството си допреди 5-6, когато се оттегля в родния си град, Опев е живял в столицата.

Костюмите, които “по причини социалистически” не заминават за Милано.
Костюмите, които “по причини социалистически” не заминават за Милано.

“Отидох в София да се уча в Художествената гимназия. Един ден мой познат ми каза: Ела да те заведа в зала “България”. Там изпълняваха “Ероика” на Бетховен. Плениха ме приглушените светлини на полилеите, тази красива публика - защото навремето публиката беше много красива, сега е нахална, зла и неразбираща.

Не пуснали Гена да учи студенти - нямали щат

Но в операта от две години слушам, че има вече много добра публика.”

Не пуснали Гена да учи студенти - нямали щат

За първи път среща Гена като студент в Художествената академия. Звездата на певицата току-що е изгряла. За таланта й се говори навред. “През 1967 г. тя изпя по най-велик и най-неповторим начин Абигайл от “Набуко”. Накрая, разбира се, всичките мъже тичаме отзад на входа на Операта. Приближих се до нея и й казах: “Аз ще ви правя костюми.” Тя се засмя. Беше слязла със сценичния грим.”

Един от многобройните портрети с автографи от певицата, с които дизайнерът Опев е напълнил дома си.
Един от многобройните портрети с автографи от певицата, с които дизайнерът Опев е напълнил дома си.

Две години по-късно, когато завършва академията, Опев отново се представя на Гена. “Живеехме близко с Гена Димитрова. Аз й казах: “Дайте да ви направя някакви облекла.” Тя отвърна: “Че как мъже ще правят облекла на жени.”

ВАСИЛ ОПЕВ
ВАСИЛ ОПЕВ

Гена поръчва 9 тоалета на Васко, но вика и няколко дизайнерки, които да го наглеждат. Още на пробата тя им рекла: “Няма защо да идвате. Човекът много добре ги е направил.” От този момент Опев завинаги си спечелил верността на певицата.

И започнало правенето на облекла. “Изработваха се костюми всекидневни, концертни и за някои партии, които пееше - Елизабет Валоа от "Дон Карлос" на Верди, Тоска (от едноименната опера на Пучини - бел. ред.) и Леонора от "Силата на съдбата" (Верди - бел. ред.).”

“Гена Димитрова беше идеалът на всеки дизайнер. Висока 183. Когато излезеше, тя впечатляваше всички - гръдна обиколка 116 см, тънка талия и ханш - 115.

Великолепна бяла кожа. Тя никога не слагаше фон дьо тен. Дори на сцената. Доколкото си спомням, 30 години не съм я виждал да слага грим. Подчертаваше само очите и устните си. Само в една партия - Сантуца от “Селска чест” на Маскани, трябваше да играе калабрийска селянка, обжарена от слънцето. В Лондон правихме фон дьо тен за тази роля. Това беше през 1989 г. Бай Тошо падна през ноември, аз бях юни-юли там.”

В Лондон е бил с Гена, но не и в Милано. “За съжаление не можах да отида в Миланската скала по причини социалистически. Не ме пуснаха. Иначе бях подготвил костюмите, трябваше само да отида да ги ушият там. Гена страшно ги хареса - Турандот и Абигайл (виж снимките в галерията). Обикновено художникът не правел скици на костюмите. Предлагал формата, накратко обяснявал. “Тя знае, че няма да я подведа. Казва: “Добре, Васко. Аз ще се върна след два месеца.” Правим една проба, пак изчезва за някъде. Тя се връща 10 дни по-рано, прави се сглобка и в разстояние на 2 дни костюмът е готов.” Предварително знаел кога и в каква насока ще бъдат концертните й изяви и кои ще са произведенията. Според замисъла избирал тъканите - те обикновено са няколко вида в един костюм.

“Може да ви се вижда чудно, но тогава в зората на демокрацията имахме чудесни магазини. Внасяха много хубави тъкани и ние спокойно можехме да правим всичко, което искаме и което не можехме да го намерим, си го купувахме от чужбина. Преди, по социалистическо време, самата Гена си донасяше платове, но имахме.”

Той разказва, че често се налагало да развалят един костюм и от него да направят друг, като използват камъните, плата. Съжалява за погубените.

“За Гена всички врати бяха отворени. Щом я видеха, всичките я харесваха. По време на шиенето на нейните костюми нямаше отсъстващи работнички - нямаше майчинство, болнични.”

Колко костюми е ушил за 30 г. Опев не може да пресметне. “Тя казваше така: “Васко, все са ме правили художниците, но ти най-хубаво ме правиш. Ти си знаеш работата.”

Васил разказва за родителите на оперната дива. “Познавам майката на Гена, бегло съм виждал бащата, защото той рано почина. Но майка й беше прекрасна. Тя беше като мадоните на Станислав Доспевски. С много красиво бяло лице и с удивителен вкус. Аз още я помня с масленозелена кърпа и с две обички със златни парички - рубе ги нарича народът.

Гена смущаваше с удивителната си обективност. Тя не криеше нищо. Тези, дето лъготят и крият, оставаха като в небрано лозе пред нея. Тя беше много доброжелателна, помагаше на всички, които се приближаха към нея, стига да не е невъзможно. На колеги с пари. Ученички, стажантки живееха при нея.” Така част от костюмите, правени от Опев, отиват при ученичките на Гена, които нямат средства да си ушият собствено сценично облекло.

“На 58 г. Гена поиска да се пенсионира от операта, но не можеше, защото трябваше да направи 60. Тя смяташе, че трябва да отвори път на някой млад талант. Тогава се обърна към Българската държавна консерватория да й дадат клас. Отговорът беше: “Нямаме щат.” Нямат щат за Гена Димитрова!

Тогава тя каза: “Васко, това са онези стени, за които пея в “Набуко”.

Така великата певица отдаде своите сили във фондацията “Христо Бръмбаров”, заедно с г-жа Бръмбарова.

Христо Бръмбаров е нейният български духовен наставник - той й забранява да се омъжи, за да се посвети изцяло на изкуството. И се оженват тайно с Георги Стойков, който загива при катастрофа през 1991 г. след 22 г. брак.

“Жоро беше един силно влюбен в жена си мъж, сполучливо нейно допълнение. Много рядко биват такива мъже”, казва за него Опев.

Ако маестро Бръмбаров е духовен баща за Гена, духовната й майка е италианският вокален педагог Джина Чиня. Тя обиква българката и я нарича дъщеря, разказва Васко. “А Гена й казваше мама Чиня.”

Като дизайнер в модна къща “Пролет” Опев е шил костюми на много знаменитости, но един случай се е запечатал в паметта му. “Камелия Тодорова дойде да й правим тоалети за календар - 12 рокли за всеки месец. Идва и се съблича гола. Нашите жени замръзнаха. Аз се обръщам на другата страна, докато моделиерката й взема мерки. По едно време поглеждам и виждам, че моделиерката плаче.

След това я попитах: защо ревеш, бе? И тя ми казва: защото е много красива. Реве!

Тогава разбрах защо господ е създал жената. Камелия Тодорова беше прекрасна.

Бяха останали две рокли за правене. Разделихме се, помахахме си с ръка на бариерата и повече не я видяхме. Тя избяга от България с един немец.”

“С Гена сме родени в една година. Трябваше заедно да честваме 60-годишнината си. Гена викаше: “Васко, ако оздравея, ще си направимюбилей.”

Не можахме да направим юбилея. На 11 юни програма “Хоризонт” прекъсна внезапно предаването си и каза: “Ние се разделихме с нашата Гена. Гена Димитрова почина в Милано.” Само това казаха и продължиха.

Зазвъниха ми много колеги отвсякъде и викам: Аз чух, чух. Чух, чух... Аз чух.”