У нас идва времето на гаражните театри

https://www.24chasa.bg/Article/914480 www.24chasa.bg
Снимка: Христо Рахнев

С драматурга Елин Рахнев разговаря ДИМИТЪР СТАЙКОВ:

- Елине, какво стана с идеята ви с продуцента Димитър Гочев да откриете камерен театър на ул. "Шишман"? Дори бяхте избрали името - "Стая 29"?

- Ами засега пълен провал. Явно се надцених. Истината е, че не мога да намирам пари. Това днес е много важно. Не мога да чукам по врати, не мога да пиша и печеля проекти, не мога. А за този театър трябваше точно това. Може би някой ден ще се случи. Важно е, че беше измечтан. Мисля,че идва времето на гаражните театри и в България. Имам чувството, че те в един момент ще се нароят. И пейзажът ще стане съвсем различен. Това ще бъде прекрасно за всички.

- Кога пишеш?

- Сутрин, преди да съмне. Преди можех по всяко време, сега вече не. А и напоследък рядко. Сигурно има доста причини за това или просто такъв е етапът. Имам няколко идеи, много различни от това, което съм правил досега. Но още са в началото. Нямам представа дали някога ще ги осъществя. Но поне е хубаво, че ги има.

- Когато не пишеш, какво правиш?

- Мотая се надясно, наляво. Губя си времето с много глупости от битов, от всякакъв характер. Това ме разбива напълно, но явно такъв е животът. Няма да мога да избягам от това. Или просто не виждам как може да стане. Представял съм си нещата по различен начин, но това е положението. Мисля, че 98 процента от нас - българите, сме така. И това емного жалко. Просто много енергии изтичат в това блато.

- Нещата от живота, които не те интересуват?

-Вече се интересувам от много малко неща. Все повече се затварям. Опитвам се тотално да изградя свой си свят. И така ще бъде все повече и повече.

- За какво искаш да заявиш позиция, ако имаше къде?

- Ами аз своята позиция я казвам през стиховете, през опитите ми за театър. Например „Тест" е точно такова нещо. Срещу мола, срещу офисите, срещу стерилността, в която сме се задавили. И няма излизане от това. Явно този век ще бъде такъв.

- Какви игри на късмета би играл?

- Не ми се получава в това нещо. И въобще късметът си е късмет. Никога не съм вярвал, че мога да спечеля. Може би това е някакъв песимизъм или друг унес. Или някаква депресивност от моя страна. Но е така. Просто е така.

- Политиците харесват ли театъра?

- От скромни наблюдения мисля, че да. Но все пак това е въпрос към всеки политик поотделно. Аз лично не бих си позволил да обобщя. Всеки политик е за себе си.

- Гледаш ли съвременни анимации, четеш ли детски книги?

- Не, но все се каня да препрочета Ерих Кестнер. Той ми е любим от дете. „Хвърчащата класна стая", „Антон и Точица" са нещо много важно, може би не само за мен. Вероятно е дошъл моментът отново да се вдетиня по някакъв свой си начин. Съвременни анимации гледам чисто професионално. Страшно уважавам хората, които се занимават с това. Това е едно от болезнените изкуства. Случва се бавно, някак монотонно, но накрая става чудо.

- Какво от местната култура може да ти повлияе?

- Винаги съм бил страшно любопитен към типажите. И по някакъв начин това любопитство определя, насочва, променя много неща в мен. Общувам с диаметрално различни хора, съдби, виждания. Това общуване е част от мен. То е една от причините и да правя опити да пиша. И въобще да издишвам. В последно време нещата, които правя за „Панорама", са изцяло ориентирани към това. И се чувствам ужасно обогатен, по някакъв начин зареден. И нов. И винаги съм знаел, че всеки човек е филм. Абсолютен сценарий.

- В какво глобално греши българинът?

- Не мога по никакъв начин да обобщавам и да глобализирам. Всеки е сам за себе си, всеки е строго индивидуално. Всеки е според личната си анатомия и архитектура. Всяко обобщение води до други обобщения. И така до края на света. Или може би нямам самочувствието да обобщавам. Нямам знанията и опита за това. Приемам света единствено сетивно. Не философски. Просто не мога по друг начин, а може би и не съм искал!?

- Очевидно думите имат все още значение за хората. Ларс фон Триер бе изгонен от Кан, защото казал, че Хитлер му е симпатичен. Всичко ли се върти, а не се променя?

- Дълго време по някакъв свой начин съм живял през неговия филм „Догма 95". Мисля, че Триер е един от най-големите в киното. Приемам това негово изказване повече като рекламен ход. По-късно той се извини. И това може да се приеме като продължение на рекламния ход. Днес светът първо е реклама, после всичко останало. А Ларс фон Триер е цар на рекламата. Иначе мисля, че много неща се променят, много - не. А и много се затлачват.

- Забравяш ли се, когато гледаш хубав театър?

- По-скоро започвам да си доизмислям сцени. Диалози. Осветление. Дори в повечето случаи няма никакво значение какво е представлението - добро, лошо или средно. Може би това е едно от удоволствията, когато човек гледа театър. Някак много лесно може да си доизмисля. Да наслагва. Да фантазира. Може би това е едно от нещата, заради които е измислен. Или поне аз така си мисля.

- Кои български автори четеш?

- Съвсем млади. Забравени. Но например все по-често се сещам за Светослав Минков и Цветан Стоянов. Не знам защо. Напоследък бях редактор на две страхотни книги с поезия и не заради редакторството, а просто наистина са такива - „Сложи ме на пауза" на Теа Денолюбова и „Сляпа неделя" на Румен Леонидов.

- Има ли драма при новите български автори?

- Не, не мисля, че няма продължение, че нещо толкова много се къса. И въобще не мисля, че има някаква драма. Излизат и се пишат страхотни книги. Пиеси. Мисля, че имаме уникални поети. Въобще малко повече от необходимото се самоизмъчваме, анализираме, дамгосваме. Явно това ни е черта. И дори ни харесва. Ето, мога да ти кажа,че така наречената българска драматургия се играе и тук, и по света с успех. Мисля, че не е изложила никого. Но тук от време на време направо я съсипват. А понякога не разбирам защо е необходима тази пъпна връв. Не е толкова страшно и без нея. А и всеки си я намира по свой си начин. Или пък я търси непрекъснато. Това е част от процеса.

Елин Рахнев взе „Аскеер 2011" за драматургия с пиесата си „Тест". Тя се играе в Сатирата (реж. Марий Росен). Други две негови пиеси - "Маршрутка" и "Фенове", препълват залите в София и провинцията. Автор е и на пиесите"Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло". Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008).

Завършил е специална педагогика в СУ, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работил е като журналист, издател, драматург на Народния театър (където създава "Театър на последния етаж") и Сатирата.

Основател и сценарист e на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор е в "Суматоха" и "Панорама".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Антон Станоев - Средната Бирма, обвинен за аферата "Бирмите" за производство и разпространение на цигари менте, вече е на свобода срещу 10 бона гаранция, научи "България Днес". Преди броени дни 2-ри въззивен състав на апелативния спецсъд реши да пусне от ареста Средната Бирма, съобщиха от съда. След акцията срещу нелегалните цигарени фабрики в

Грип тръшна естрадния певец Васко Кеца. Това е най-логичната причина импресариото му Ивайло Манолов да обикаля като луд аптеките в София, видяха топпапараците на "България Днес". Ивайло използва почивните дни, не за да отмаря, а за да отметне някои неотложни домакински задачи. След като обиколи всички магазини и напазарува,

Актьорът от трупата на Народния театър Дарин Ангелов се разхожда сънен, разгърден, брадясал и със рошава коса из центъра на София, видя "България Днес". Артистът, който пред време скочи от сцената, за да спаси зрител от първия ред, който си бе глътнал езика, явно не се притеснява за прическата си, която гримьорите от театъра така или иначе ще