У нас идва времето на гаражните театри

https://www.24chasa.bg/Article/914480 www.24chasa.bg
Снимка: Христо Рахнев

С драматурга Елин Рахнев разговаря ДИМИТЪР СТАЙКОВ:

- Елине, какво стана с идеята ви с продуцента Димитър Гочев да откриете камерен театър на ул. "Шишман"? Дори бяхте избрали името - "Стая 29"?

- Ами засега пълен провал. Явно се надцених. Истината е, че не мога да намирам пари. Това днес е много важно. Не мога да чукам по врати, не мога да пиша и печеля проекти, не мога. А за този театър трябваше точно това. Може би някой ден ще се случи. Важно е, че беше измечтан. Мисля,че идва времето на гаражните театри и в България. Имам чувството, че те в един момент ще се нароят. И пейзажът ще стане съвсем различен. Това ще бъде прекрасно за всички.

- Кога пишеш?

- Сутрин, преди да съмне. Преди можех по всяко време, сега вече не. А и напоследък рядко. Сигурно има доста причини за това или просто такъв е етапът. Имам няколко идеи, много различни от това, което съм правил досега. Но още са в началото. Нямам представа дали някога ще ги осъществя. Но поне е хубаво, че ги има.

- Когато не пишеш, какво правиш?

- Мотая се надясно, наляво. Губя си времето с много глупости от битов, от всякакъв характер. Това ме разбива напълно, но явно такъв е животът. Няма да мога да избягам от това. Или просто не виждам как може да стане. Представял съм си нещата по различен начин, но това е положението. Мисля, че 98 процента от нас - българите, сме така. И това емного жалко. Просто много енергии изтичат в това блато.

- Нещата от живота, които не те интересуват?

-Вече се интересувам от много малко неща. Все повече се затварям. Опитвам се тотално да изградя свой си свят. И така ще бъде все повече и повече.

- За какво искаш да заявиш позиция, ако имаше къде?

- Ами аз своята позиция я казвам през стиховете, през опитите ми за театър. Например „Тест" е точно такова нещо. Срещу мола, срещу офисите, срещу стерилността, в която сме се задавили. И няма излизане от това. Явно този век ще бъде такъв.

- Какви игри на късмета би играл?

- Не ми се получава в това нещо. И въобще късметът си е късмет. Никога не съм вярвал, че мога да спечеля. Може би това е някакъв песимизъм или друг унес. Или някаква депресивност от моя страна. Но е така. Просто е така.

- Политиците харесват ли театъра?

- От скромни наблюдения мисля, че да. Но все пак това е въпрос към всеки политик поотделно. Аз лично не бих си позволил да обобщя. Всеки политик е за себе си.

- Гледаш ли съвременни анимации, четеш ли детски книги?

- Не, но все се каня да препрочета Ерих Кестнер. Той ми е любим от дете. „Хвърчащата класна стая", „Антон и Точица" са нещо много важно, може би не само за мен. Вероятно е дошъл моментът отново да се вдетиня по някакъв свой си начин. Съвременни анимации гледам чисто професионално. Страшно уважавам хората, които се занимават с това. Това е едно от болезнените изкуства. Случва се бавно, някак монотонно, но накрая става чудо.

- Какво от местната култура може да ти повлияе?

- Винаги съм бил страшно любопитен към типажите. И по някакъв начин това любопитство определя, насочва, променя много неща в мен. Общувам с диаметрално различни хора, съдби, виждания. Това общуване е част от мен. То е една от причините и да правя опити да пиша. И въобще да издишвам. В последно време нещата, които правя за „Панорама", са изцяло ориентирани към това. И се чувствам ужасно обогатен, по някакъв начин зареден. И нов. И винаги съм знаел, че всеки човек е филм. Абсолютен сценарий.

- В какво глобално греши българинът?

- Не мога по никакъв начин да обобщавам и да глобализирам. Всеки е сам за себе си, всеки е строго индивидуално. Всеки е според личната си анатомия и архитектура. Всяко обобщение води до други обобщения. И така до края на света. Или може би нямам самочувствието да обобщавам. Нямам знанията и опита за това. Приемам света единствено сетивно. Не философски. Просто не мога по друг начин, а може би и не съм искал!?

- Очевидно думите имат все още значение за хората. Ларс фон Триер бе изгонен от Кан, защото казал, че Хитлер му е симпатичен. Всичко ли се върти, а не се променя?

- Дълго време по някакъв свой начин съм живял през неговия филм „Догма 95". Мисля, че Триер е един от най-големите в киното. Приемам това негово изказване повече като рекламен ход. По-късно той се извини. И това може да се приеме като продължение на рекламния ход. Днес светът първо е реклама, после всичко останало. А Ларс фон Триер е цар на рекламата. Иначе мисля, че много неща се променят, много - не. А и много се затлачват.

- Забравяш ли се, когато гледаш хубав театър?

- По-скоро започвам да си доизмислям сцени. Диалози. Осветление. Дори в повечето случаи няма никакво значение какво е представлението - добро, лошо или средно. Може би това е едно от удоволствията, когато човек гледа театър. Някак много лесно може да си доизмисля. Да наслагва. Да фантазира. Може би това е едно от нещата, заради които е измислен. Или поне аз така си мисля.

- Кои български автори четеш?

- Съвсем млади. Забравени. Но например все по-често се сещам за Светослав Минков и Цветан Стоянов. Не знам защо. Напоследък бях редактор на две страхотни книги с поезия и не заради редакторството, а просто наистина са такива - „Сложи ме на пауза" на Теа Денолюбова и „Сляпа неделя" на Румен Леонидов.

- Има ли драма при новите български автори?

- Не, не мисля, че няма продължение, че нещо толкова много се къса. И въобще не мисля, че има някаква драма. Излизат и се пишат страхотни книги. Пиеси. Мисля, че имаме уникални поети. Въобще малко повече от необходимото се самоизмъчваме, анализираме, дамгосваме. Явно това ни е черта. И дори ни харесва. Ето, мога да ти кажа,че така наречената българска драматургия се играе и тук, и по света с успех. Мисля, че не е изложила никого. Но тук от време на време направо я съсипват. А понякога не разбирам защо е необходима тази пъпна връв. Не е толкова страшно и без нея. А и всеки си я намира по свой си начин. Или пък я търси непрекъснато. Това е част от процеса.

Елин Рахнев взе „Аскеер 2011" за драматургия с пиесата си „Тест". Тя се играе в Сатирата (реж. Марий Росен). Други две негови пиеси - "Маршрутка" и "Фенове", препълват залите в София и провинцията. Автор е и на пиесите"Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло". Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008).

Завършил е специална педагогика в СУ, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работил е като журналист, издател, драматург на Народния театър (където създава "Театър на последния етаж") и Сатирата.

Основател и сценарист e на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор е в "Суматоха" и "Панорама".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в