Сектор “С”, маси 48, 50 и 52 на пазара до летището на Варшава - това са сега координатите на някогашното знаменито дясно крило на "Берое" Йордан Митев.
Шампионът от 1986 година (през тази година бе отпразнуван четвърт век оттогава), познат в родната си Стара Загора просто като Данчо, вече 12 години продава дрехи в полската столица заедно с цялата си фамилия. Със съпругата си Гита и сина Мирослав са се специализирали в дамски блузи. Зареждат от местни складове, понякога им карат стока от Чехия или Италия.
"Нямам илюзии и вечер не сънувам футбол", изповядва той пред "24 часа". Срещата е в централно старозагорско кафене, бившият футболист си е дошъл за малко по лични дела.
"Ти нали си футболистът Митев, да носиш много здраве на брат си, с него някога работихме заедно", спира за малко белокос мъж. По-възрастните запалянковци още помнят взривните му рейдове по дясното крило, макар в пълния мъж на масата с цигара в уста трудно ще познаят някогашната знаменита седмйца на "Берое".
"Вече дори не играя и на малки вратички. Познавам мускулатурата си, само мога да си навлека някоя тежка контузия, после кой ще зарежда масите на пазара със стока? По Великден в Полша почивахме и някои от нашите момчета отидоха да ритат в двора на едно училище, но аз им отказах, вече не съм за футбол", признава Митев, който тази година през януари навърши 46 г.
Не забогатял от футбола, от него му останали операцията на левия ахилес, болките в кръста и... старата слава. Дори и за знаменитата титла отпреди 25 години футболистите не получили кой знае какво на фона на днешните представи - "по 700-800 лева от клуба, по един плат за костюм и малко пари от София", според спомените на играча. "Ако сега трябва да дам съвет на младите, ще им кажа да се натягат и да не се щадят на тренировките и на терена, защото парите са в сегашния футбол", не крие Митев.
Когато през 1996-а тогавашнияттреньор на "Берое" Иван Танев му дал да разбере, че няма да разчита повече на него, Данчо не чакал да го подканят и сам окачил футболните обувки на пирона. Не станало и дума за бенефис на прощаване - в онези смутни времена нямало пари и мнозина от старото поколение си тръгнали по същия начин от "Берое" - без много шум и вероятно с доста тъга в сърцето. Тогава, десетина години след шампионската 1986-а, отборът дори бе стигнал дъното във "В" група.
Докато развъртал противниковите защитници по терена и вкарвал голове за "Берое", офанзивният полузащитник, както е модерно да се казва сега, нямал време да учи във ВИФ или да кара треньорски школи. Затова и някак естествено заменил стадиона с централния пазар в Стара Загора - наел сергия и започнал да препродава плодове и зеленчуци. А и имал отговорности пред семейството си, защото той е може би най-младият играч на "Берое", създавал някога семейство - на 17 години се оженил за Гита, на 20 вече бил горд баща на двама синове близнаци - Мирослав и Георги. Сега пък е вече дядо на двама внуци - Гита и кръстения на него Данчо. Той е едва на 3 годинки и не се знае дали един ден ще стане футболист, но вече има снимка, на която смело позира с някогашната беройска фланелка с номер 7 на дядо си.
"Така карах на пазара 2-3 години, никога не съм се крил, не съм се срамувал. Там още имам приятели от онова време. Имах и клиенти, които идваха специално да пазаруват при мен, защото ме познаваха от футбола", разказва Йордан Митев. След това, през 1999 г., поел към Полша, където брат му Георги вече бил напреднал в търговския бранш с дрехи.
В България останала впечатляващата му футболна визитка с 253 срещи в "А" група и 71 отбелязани гола, сред които и два хеттрика. Не на всеки се случва да дебютира на футболния терен в "А" група още ненавършил 18 години, и то срещу гранд като "Левски", а първите си два гола в елита да вкара на ЦСКА, при това в София. Е, на Йордан Митев се случило тъкмо това. Преди това имал вече 23 мача и 4 отбелязани гола в "Б" група.
Дали помни онези два първи свои гола на "Армията"? "Не, атаките се развиват мълниеносно, трябва да се импровизира и да се решава за части от секундата, на терена нямаш време да мислиш кой ти е подал топката, за да вкараш гол", обяснява нападателят. Но все пак има своите незаличими спомени. Помни като днес, че първия си мач въобще за "Берое" изиграл в "Б" група - у дома, срещу "Миньор" от Перник. И дори вкарал гол за голямата победа с 4:0.
Или пък онази дузпа в решителното домакинство срещу бургаския "Черноморец", когато се решавало дали "Берое" да остане в "А" група? Отсъдил съдията наказателния удар за беройци и уж имало много дузпаджии в отбора, а изведнъж - няма. "И кой, кой, хайде Данчо да бие! "Имах чувството, че краката ми са от олово в оня момент. Отсреща на вратата Шейтанов - добър вратар. Няма как, бия аз дузпата, но вратарят се хвърли и изби топката. За мой късмет тя идва право срещу мен и успях да я вкарам във вратата от втория път. Не помня как съм стрелял, само ми се е набило в ума, че топката беше като умрял заек - някак бавно-бавно мина голлинията", връща спомените крилото, което в кариерата си има общо 4 изпълнени дузпи и 2 гола от тях на официални мачове, ако се вярва на футболните статистици.
"Дузпа се бие лесно, когато водиш убедително в резултата. Но когато ударът е решаващ, работата е друга. Не се сравнявам с тях, но дузпи са пропускали и колоси като Зико, д-р Сократес, Платини, който не е бил дузпа, той не е пропускал", припомня Митев.
"Бях на 16-17 години, когато започнах в "Берое". Бях още дете и сигурно са ме приели като дете такива играчи като Петко Петков, Теньо Минчев, Кънчо Кашеров", дава си сметка Данчо Митев. Тогава треньор бил Георги Белчев, помагал му Румен Брънеков.
Митев е футболист, за когото е най-точно да се каже, че е самороден талант само че избуял не по бразилските плажове, а по поляните на ромската махала в Стара Загора "Лозенец" и училищните дворове. Затова смята за свой откривател учителя си по физическо от Осмо основно училище Начо Кунев, който първи го включил в училищния отбор. "След това карах футболна школа в квартал Кольо Ганчев при Белчо Русев, но в спортното училище така и не отидох, макар да ме искаха там. Имах и бързината, и техниката, те ми бяха като вродени", разказва бероецът.
Все играел нападател - 8 или 10 номер, но при мъжете в "Берое" го пратили на десния фланг и му дали фланелката с номер 7.
"От всичките ми треньори най-специален за мен е Петко Петков - човекът, който ме научи на най-много работи във футбола: как да направя лъжливо движение, как да се обърна към вратата на противника, ако получа топката с гръб към нея", признателен е до днес Данчо. И не крие, че навремето лъскал футболните обувки на идола си, в което също не вижда нещо срамно.
Неотдавна голмайсторът за всички времена на "Берое" Петко Петков си спомни, че навремето разплаквал на терена защитника на ЦСКА Гелето Рангелов, защото онзи не знаел как да го спре, и самият Рангелов го потвърди. Митев няма чак самочувствието да е разплаквал някого, но признава, че имало защитници, срещу които наистина му е било трудно да играе успешно. "Сашо Марков и Петър Петров от "Левски" също ми бяха трудни, но особено ме затрудняваше Илиян Киряков от "Етър", който също като мен беше дребничък и много повратлив на игрището", казва седмйцата на "Берое", чиито футболни мерки били 168 сантиметра и 71 килограма.
"Имаше един Благой Блангев от "Тракия", той пък беше един от най-грубите защитници, излизали срещу мен. Но направо си го казваше човекът: "Моля ти се, ако искаш да играеш футбол, махай се, отивай на другия бек, тук те трепя." И не се шегуваше", не е забравил Данчо.
По ирония на съдбата тъкмо с Благой Блангев Йордан Митев можел да стане съотборник, защото от пловдивския тим много го искали, но ръководството на "Берое" така и не пуснало крилото си. Както не му разрешили да играе нито в "Левски", нито в "Славия". И до днес Данчо няма разумен отговор на въпроса защо тъкмо него са спрели да напусне Стара Загора. Но от беройската си камбанария стигнал само веднъж до националния мъжки отбор - и то в приятелски мач срещу Турция през 1991 година, игран в Стара Загора и завършил наравно. Играл още в младежкия и олимпийския отбор на България, стигнал с олимпийците до турнир в Индия, макар под това име тогава на практика да пътувал пловдивският "Ботев"...