Наш диригент избяга от “Фукушима” в село Бижовци

https://www.24chasa.bg/Article/921226 www.24chasa.bg
Многолюдното семейство на Бойко Стоянов е щастливо в тревненското с. Бижовци.

Едно бунгало сред гора край тревненското с. Бижовци от 3 месеца приютява голямото семейство на 58-годишния българин с японски паспорт проф. Бойко Стоянов.

Заради опустошителното земетресение известният музикант трябвало за часове да евакуира близките си. Бойко решава да не поема към други части на страната, както му предлагат властите, а да се върне в България - родината, която е напуснал преди 30 г.

Така на 19 март семейството му - 32-годишната бразилска съпруга Марлусе, трите им деца - 9-годишният Михаил, 7-годишната Микаела и 3-годишната Милена, както и баба Живка, майката на Бойко, пристигат на летище София. Всеки от тях е събрал живота си в един куфар - такова е ограничението на авиокомпанията, с която летят.

Трите деца на Стоянови - 9-годишният Михаил, 3-годишната Милена и Микаела, на 7 г.
СНИМКИ: ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА
Трите деца на Стоянови - 9-годишният Михаил, 3-годишната Милена и Микаела, на 7 г. СНИМКИ: ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА

Няколко дни по-късно 6-имата се настаняват в бунгалото в Тревненския Балкан, което преди 40 г. родителите на Бойко са построили върху декар земя.

Старото бунгало е сгушено в гората край с. Бижовци
Старото бунгало е сгушено в гората край с. Бижовци

Как живеят в това забравено от Бога селце? Чувстват ли се наказани от съдбата и какви са перспективите пред тях, се опитваме да разберем.

Мисията можеше да се провали още в началото, ако Бойко не беше любезно предложил да ни вземе с автомобила си от автогарата на Трявна. Пътят до селцето е 5 км и не е от най-добрите, а самото бунгало се намири трудно - до него води обрасла с трева пътека.

Тяснатакъщурка с 3 стаички трудно побира 6-членното семейство. Но пък има ток и течаща вода, покритие на мобилните телефони и дори 2 тв програми. Интернет не стига дотук, а за екстри като бяла техника например не може да се мисли. В юнския следобед семейството е на верандата на по чаша чай.

Разговорът върви лесно - всички говорят български.

“За това заслугата е главно на майка Живка”, пояснява красивата бразилка Марлусе. И възрастните, и малките са усмихнати и позитивни. Никой не се оплаква от лоши битови условия, което е твърде различно от манталитета на вечно мрънкащия нашенец, не пропускаме да си отбележим.

Бойко заминал за Страната на изгряващото слънце заедно с тогавашната си съпруга - талантливата японска пианистка Рикако Акацу, с която се запознал в края на следването си във Варшавската консерватория.

“Тогава там бяха години на голям прогрес, а културата цъфтеше.”

Дипломираният диригент поема симфоничния оркестър на Иваки сити в префектура Фукушима, наследявайки известния Кеничиро Кобаяши. Успоредно с това като гост - диригент и пианист, концертира в много страни по света.

10 г. след брака им съпругата умира от рак. Оттук насетне в чуждата страна музикантът сам отглежда двете им дъщери. Преподава и пише музика, чужди езици и дирижира.

Труди се усилено и успява да даде добро образование на дъщерите си. По-голямата Джулия става пианистка. Малката Кая е художничка. Баща им прави всичко възможно двете да научат български език и да опознаят традициите на родината му.

Преди 10 г. Джулия заминава за Бразилия, за да продължи музикалното си образование. Бойко отива при нея и е поканен за диригент на симфоничния оркестър “Баиа” в Салвадор. Там става известен като Маестро Булгаро.

Успоредно продължава и ангажиментите си с оркестри в Япония. Пак музиката го среща и с втората му съпруга - Марлусе. Тя е завършила португалска филология в католически университет, но пее в операта в Салвадор.

Преди 3 г. семейството се мести в Япония, защото двете по-големи деца тръгват на училище. Там живеят в собствена двуетажна къща в с. Койамару в близост до Тоокамачи на Японско море. “Къща с големи дървени греди, прилича малко на старите тревненски”, казва Бойко.

Животът на семейството се преобръща на 11 март. В часа на голямото земетресение 5-имата са в магазин за електроника.

“Изведнъж всичко започна да се люлее. Първо си помислих, че нещо ми става здравословно, но видях как всички посетители се втурнаха навън. Люлееше настрани, но сградата на новия магазин беше стабилна и поражения нямаше. Тогава отвън някой каза, че вероятно на друго място е големият трус.

После научихме, че при нас земетръсът е 7 по Рихтер, а в епицентъра е бил над 9. Прибрахме се - къщата ни не беше пострадала, но пътищата наоколо се бяха срутили.

Второто земетресение след 2 дни беше през нощта и по-страшно - вече вертикално. Прозорците се начупиха и нараниха майка ми, изпопадаха мебели. Къщата обаче оцеля.

Дойдоха от полицията да ни съобщят, че трябва да се евакуираме, защото районът е опасен, образували са се огромни дупки в земята.

През първите 2 дни властите не ни информираха за проблемите с атомнатацентрала “Фукушима 1”, която е на 200 км от дома ни. Не знам дали, за да не създадат паника, или по други причини. Аз обаче знаех, че ни лъжат. Това е част от японската система за информиране - да не се съобщава негативна информация - убийства, катастрофи, бедствия, за да не се създава паника. Затова решихме, че трябва да напуснем това място и да дойдем в България.

Аз успях да евакуирам семейството си, но се тревожа за онези хиляди мои приятели, които нямаха моя шанс да напуснат страната и останаха да живеят в голяма близост с радиацията.

Те като че ли нямат пълната информация за нея и последствията. Ето и вчера разговарях по телефона с приятел, който ми каза: “Жалко, че децата ти не могат да ходят на училище.”

Е, те живеят при радиацията, а ме съжаляват, който съм на чистия въздух. Тревожи ме това масово самовнушение, че всичко е наред там.

До нас има един град, който е в опозиция на атомната енергетика, и оттам показаха цифри, които сочеха, че радиацията е 1000 пъти над нормата. Затова решихме, че трябва да дойдем в България”, разказва Бойко.

Трудно намерили самолетни билети, после се оказало, че бразилските паспорти на съпругата и децата са изтекли. Наложило се да пътуват до Токио, а за връщане нямало откъде да налеят бензин. След множество перипетии 6-имата стигнали до Трявна.

Постепенно организират новия си живот. Сега събират документите, които трябва да представят пред българските власти, за да получат постоянно пребиваване в страната. Свидетелството за съдимост на Бойко обаче се бави повече от месец от японското посолство в България.

“Отношението им не е адекватно на ситуацията - все пак ние не идваме като туристи, а се евакуираме”, ядосва се диригентът.

От общината във Варна, където е отраснал Бойко, пък се чакат други документи за децата им. Наесен ще ги запишат на училище в Трявна. Михаил - в IV клас, Микаела - във II.

Тримата малчугани говорят 4 езика - български, който научили от баба си и баща си, португалски - от майка си, японски - от децата на улицата и в училище, и английски, на който ги учи татко им. В семейството езикови бариери няма, но когато трябва да се събере семейният съвет, се говори на български.

“Не се оплакваме от живота си тук. Разбира се, липсват ми работата, спокойствието, музикалните инструменти, приятелите. Но аз смятам, че Бог ме доведе тук, за да ми покаже, че има по-хубави симфонии от тези, които слушаме в концертните зали.

Като се събудим сутринта, слушаме концерта на славеи, чучулиги, кукувици. Това за мен е истинската симфония”, казва Бойко. Семейството ще прекара лятото на село, където децата играят на воля, а за есента ще наемат жилище в града, за да е близо до училището.

Тогава Бойко и Марлусе се надяват да започнат работа. Той е универсален музикант, диригент, композитор. Казва, че с удоволствие би работил с български оркестри. Двамата се надяват да се впишат успешно в живота на България.

Срокове за пребиваването си тук не си поставят, защото се чувстват граждани на света. В по-далечна перспектива Бойко мечтае да посети Антарктида. Преди това обаче проф. Стоянов иска да се покланя пред публиката в родината си. Иска му се още съпругата и децата му да изживеят в България едни от най-хубавите моменти от живота си.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Тервел Пулев отиде на футболен мач, видя зоркото око на "България Днес". Като част от публиката, боксьорът нямаше как да остане незабелязан и голяма част от времето прекара в раздаване на автографи и снимки на екзалтирани фенове. След края на мача, който не успя да проследи качествено, той си тръгна от скамейките заедно със съпругата си Диана

Вталена и освежена изглежда Карина Караньотова, забеляза "България Днес". Репортерката в БНТ 2, която стана майка преди 5 години на малкия Иво, показа стегната фигура край работното място. Журналистката май е прежалила неприятната случка от лятото, когато сподели, че са й откраднали портмоне с 350 лв. от плажна маса на родното Черноморие

На плаж се отдаде в последните септемврийски дни най-бързата бяла жена на света Ивет Лалова. Тя показа, че лятото за нея изобщо не е свършило. Българската спринтьорка се разхвърля по бански и забегна по Средиземноморието, за да събира слънчеви лъчи. Ивет е в компанията на своя съпруг Симоне Колио, с когото са отседнали в усамотена вила на брега