Агушевите конаци в Черешово рухнаха до основи

https://www.24chasa.bg/Article/928112 www.24chasa.bg
Последните останки от някогашните конаци в селото. СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

Някога бляскави и кипящи с живот, конаците на легендарния Агуш ага в смолянското с. Черешово вече рухнаха съвсем. Останали са само основите. Около 2 млн. евро са нужни за възстановяването на този национален паметник на културата и на замъка в Могилица, твърди депутатът от ДПС Ариф Агуш.

Агушевите конаци в Черешово са строени повече от 30-40 г. За разлика от запазения им събрат в Могилица те са били самостоятелни комплекси от къщи и стопански сгради - с по-големи разстояния между тях и без общ ограждащ зид.

В постройки наоколо се отглеждали от 12 000 до 14 000 овце и кози и от 2000 до 3000 едър рогат добитък. През лятото - по високопланинските пасища, където са били и мандрите, през зимата - на пасищата край Бяло море.

Така е изглеждал комплексът от фамилни сгради в Черешово през 1947 г.
Така е изглеждал комплексът от фамилни сгради в Черешово през 1947 г.

Първият от замъците в Черешово е строен през 1780-1790 г. от Агуш ага, който го използвал лятно време. Около 1810 г. построява втория и се настанява в него заедно със сина си Юсеин.

Запазените конаци в Могилица
Запазените конаци в Могилица

В предишния конак остава вече семейният му син Салимехмед. В началото на 1812 г. се задомява и другият му син. Невястата обаче не харесала комплекса. Затова в следващите една-две години изграждат и третия. Това разказа наследникът на фамилията Ариф Агуш, депутат от ДПС в сегашния парламент.

Депутатът Ариф Агуш
Депутатът Ариф Агуш

“Държавата е виновна да рухнат и не е потърсила отговорност от виновните", твърди Агуш. Той е един от 9-имата наследници и притежава 2/10 от имотите.

Портрет на Агуш ага, построил конаците в Черешово и Могилица.
Портрет на Агуш ага, построил конаците в Черешово и Могилица.

Мястото, където са били замъците, говори и сега защо легендарният владетел е избрал Черешово. От руините на някогашните сараи се вижда море от баири - гледка като за художник. Съседният скат пази района от ветровете, а склоновете са така полегати, че все едно са се подредили да ги пече по-добре слънцето.

И сега тук има много ниви с картофи. Местните се хвалят, че почвата е благодатна, стига да има кой да я работи. Тъй като не е високо, кътчето е райско за стада.

Агушевите конаци били добре поддържани до 1950 г., докато фамилията ги обитава. Но тогава дошла заповедта за изселване. Бил даден ултиматум само за час семейството да се изнесе в Северна България. С протокол от същата 1950 г. Агушевите конаци били присъединени към общонародната собственост на трудещите се.

По-късно с указ №169 на Президиума на НС от 4 март 1965 г. държавата ги обявява за национални паметници на културата от първа категория. Вместо конаците да се реставрират обаче и вътре да влязат историци, те стават склад за торове на ТКЗС. Някогашните сгради са проядени от изпаренията и една по една рухнали. От покрива на единствения оцелял обор в комплекса крадци отмъкнали всички каменни плочи от покрива.

През 2006 г. ВКС ги връща на собствениците им, без държавата да е вложила и един лев в съхраняването и реставрацията им.

"Властта е позволила на мародери да разграбват сградите, на колекционери да събират сувенири, на иманяри да ровят стени и дворове, на ръководителите на ТКЗС да складират пестициди - така се стигна до разрушаването им", казват наследниците.

Най-младите от тях знаят за летните конаци само по разкази на възрастните и от 2 снимки, правени през 1947 г. Учените оприличават зданията на Агушевци в Могилица и Черешево на закъснели реплики на родови замъци от късносредновековен тип. По-помпозен е бил замъкът в Могилица. Той е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Върху два декара е изграден комплекс от 3 здания, оградени с общ зид и кула. Те са с отделен двор, кладенец и всичко необходимо за живот независимо една от друга. Една от външните кули е дело на родопския майстор Харалампи Поповски и не се среща другаде.

Строителите от средата на XIX век са направили помещение за къпане и тоалетни. В най-светлата стая с най-много прозорци била библиотеката. Там се съхранявали книги от VI-VII век на персийски, арабски, старотурскил След като семейството е изселено, замъкът става казарма. Войниците унищожили част от книгите, а други били изнесени.

Основателят на рода Агуш ага се появил в Родопите към 1750 година. Бил е близък до властта и е изпълнявал длъжност, подобна на областен управител. Имал двама синове - Хаджиисен и Тахир.

Един от наследниците на фамилията - Хюсеин, до смъртта си през 1886 г. участвал в управлението на околията. По време на Априлското въстание не позволил разправа с местните християни.

Имал трима сина - Салих-Сами, Рашид и Тахир.

Най-начетен от тях бил Салих-Сами, който завършил местното медресе, училището в Кавала, а след това и богословие в Цариград. От 1879 до 1913 г. бил ахъчелебийски мюфтия. Помнят го като много толерантен, по негово време християните в областта са получили право да строят църкви. Имал най-голямата частна библиотека на Балканите. Починал през 1921 г.

Другият син на Хюсеин - Рашид, бил земеделец, а най-малкият Тахир - скотовъдец. Начетен бил и синът на Салих - Ариф, който за отлично познаване на Корана получил титлата "хафъз".

Дядото на сегашния депутат Ариф Агуш бил народен представител от БЗНС по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е осъден на смърт. Събитията го сварват в Турция и се задържа там. Братовчед му Афуз Емин пък е депутат по времето на Андрей Ляпчев. Тогавашният министър-прдеседател Ляпчев ходил лично в имението в Могилица. През 60-те години Емин Афузов, чиито корени са от Агушевци, също е депутат. Така фамилията излъчва двама народни представители преди Втората световна война, един през комунизма и един в наши дни.

"Винаги сме живели с идеята за възстановяване на конаците в Черешово, но не можем да открием чертежите.

През 2008 г. дори със съмишленици с достатъчно пари бяхме пред споразумение за възстановяването им, но кризата попречи", казва депутатът Ариф Агуш. Идеята била да кандидатстват за финансиране от международни организации.

Според него запазеният замък в Могилица може и да не последва съдбата на замъците от Черешово, ако наследниците получат съдействие от държавата.

"Ние като собственици не можем да поемем цялата отговорност за националните паметници на културата - да съхраним автентичността и възможността да се посещават от туристи, ако нямаме държавна подкрепа", признава депутатът. По изчисления на наследниците за реставрацията на конаците в Могилица и възстановяване на тези в Черешово са нужни към 2 млн. евро.

Фамилията води дългогодишна съдебна сага и за горите си. През 2009 г. наследниците на Агуш ага окончателно загубиха възможността да си върнат над 50 000 дка гори. "Няма да се откажем. Потърсили сме правата си в Страсбург. Всеки възрастен човек в Смолянско знае, че тези гори са наши", казва Ариф Агуш.

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ЗА КОРЕНИТЕ НА РОДА

Преди Агуш ага Ахъчелебийска околия (Смолянско - б.а.) се управлявала 40 години от Салих ага. Агуш ага го изместил, нищо, че двамата били в родствени връзки след женитбата на сина на Агуш ага - Хюсеин, и дъщерята на Салих ага - Фатме. Това посочва изледователят на родовата история Светослав Духовников в “Агушевият архив”.

Според данните, събрани от Дичо Узунов в книгата му “При изворите на Арда” (1993 г.), Агуш ага идва в Могилица от сегашния смолянски квартал Райково след 1800 г. През 1821 г. като билюкбашия в конака на Салих ага участва в потушаването на гръцкото въстание на Халкидическия полуостров. Оттам довежда като робини 3 гъркини, за едната от които се оженил. След смъртта на Салих ага през 1838 г. Агуш ага оглавява околията.

Според Атанас Примовски в “Бит и култура на родопските българи” “Агушевци са голям и стар род, дошъл от другаде”, “от рода Бостанджи баши Юсенаа, сановници на султана”, които се заселили в Райково след опит за преврат.

Николай Хайтов оспорва това. На базата на документ за прехвърляне на конак и земи в Райково между членове на фамилията той прави извод, че Агушевци са “коренни българи мохамедани от Райково”. (24часа)