Тошеви - генерали и превратаджии

https://www.24chasa.bg/Article/93989 www.24chasa.bg
1956 г. Дафина и Тодор Тошеви със сина си Стефан след реабилитацията на генерала. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Има само двама българи, на които са кръстени и град, и село. Първият е Васил Левски, вторият - генералът от пехотата Стефан Тошев. През 1934 г. ямболското село Талашманлии е наречено Генерал Тошево, а през 1942 г. със същото име се сдобива и с. Касъмкьой, днес вече град Генерал Тошево. По времето на соца никой не посмя да ги преименува отново, макар комунистите да знаеха, че генералът е бил един от любимците на цар Борис Трети.

Стефан Тошев е първородният син на Тошо и Анастасия Тошеви. Ражда се на 18 декември 1859 г. в Стара Загора (тогава Ески Заара). Майка му Анастасия (1837-1919) е първата българска девойка, изпратена с благотворителни средства да учи в Одеса и учи в педагогическия институт от 1850 до 1857 г.

Връща се в родния град и основава първата българска девическа гимназия, в която се учат момичета и от други краища на страната. През 1866 г. създава първия безплатен пансион за бедни девойки към девическото училище на женското дружество “Майчина грижа” в Стара Загора.

От 1870 до 1876 г. Анастасия Тошева е учителка в Габровското девическо класно училище. По същото време синът й Стефан учи в мъжкото класно училище.

Внукът Стефан Тошев пред паматника на дядо си.

На 10 юли 1877 г. Тошева държи пламенно слово на чист руски език при посрещането на армията на ген. Гурко. Но забранява на сина си да се запише доброволец в Българското опълчение.

Лекарят Стефан Тошев днес СНИМКА: АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ

Когато Сюлейман паша се връща отново, градът е опожарен до основи. Семейството на Тошо Тошев е сред хилядите заралии, които бягат към Дунав и се установяват в Свищов.

В книгата си "Добруджански герои" Стефан Стефанов пише: "Своенравният Стефан се откъснал от опеката на родителите си и се озовал пеш в един от щабовете на русите във Велико Търново. Тук той на чудесен руски език поискал да го приемат да воюва. Взели го, но като преводач..."

След Санстефанския мирен договор на 12 декември 1878 г. 19-годишният Стефан Тошев се записва за юнкер във военното училище в Пловдив. На 10 май следващата година става прапоршчик (подпоручик) и отива да служи в 6-а дружина на Източнорумелийската милиция в Стара Загора. Скоро обаче се прехвърля във войската на Княжество България.

През 1982 г. става поручик, а три години по-късно го произвеждат в чин капитан и е назначен за командир на дружина на 3-и пехотен Бдински полк. През есента на 1885 г. капитан Тошев е командир на Трънския отряд, който има три дружини. Участва в боевете край Мека црев и Три уши, където е ранен в двата крака.

По-късно е награден с военния орден "За храброст - ІIV степен. През 1887 г. става майор.

След Сръбско-българската война Стефан Тошев издава книгата "Писма от войната", която се смята за първата оригинална батална книга в литературата ни.

Негови съвременници го описват като бохем, който особено си пада по жените и по гуляйджийските компании.

Жени се за много красива млада българска девойка, която праща да учи във Виена. При едно изненадващо посещение там обаче я заварва, че му изневерява, и се развежда с нея. После се жени за Ефросина, от която има три деца - Тодор, Анастасия и Надежда.

На 2 август 1895 г. става полковник, през 1904 - генерал, а през 1908 г. е назначен началник на Първа пехотна софийска дивизия.

През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.

На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През Междусъюзническата война е командващ на Пета армия, която действа в участъка Султан тепе, Егрипаланка и Китка.

В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев ръководи Трета армия, която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу Румъния. Тук като офицер за поръчки от страна на Главната квартира при щаба на Трета армия бил изпратен княз Борис, тогава млад поручик. Оттогава е възхищението на бъдещия цар към ген. Тошев.

За негов апогей се смята битката за превземането на Тутракан, който бил превърнат от румънците в здрав бастион - "с километрични телени мрежи, с безбройни вълчи ями, засеки и капани. Командващият румънската трета армия генерал Аслан го наричал "моят Вердюн".

Командващ съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа е германският фелдмаршал Аугуст Фон Макензен. Той имал свой план за атака на Тутракан и Силистра, но ген. Тошев му се противопоставя и в последна сметка, макар и с неохота, фелдмаршалът се съгласява с българския генерал.

На 5 и 6 септември 1916 г. след устремна атака на Трета армия, командвана от ген. Стефан Тошев, превзема Тутраканската крепост, а румънските 40 000 войници и 450 офицери - пленени заедно с всичкото им оръжие.

Последват нови конфликти между ген. Тошев и фелдмаршал Фон Макензен за тактиката на сраженията. Българският командир не получава подкрепа от главното ни командване и на 23 ноември 1916 г. подава оставка. Сменен е с ген. Стефан Нерезов, а самият той е назначен за губернатор на Македония. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата, най-високо звание в българската армия.

През 1918 г. командва Четвърта армия. През юни 1919 г. преминава в запас. 1923-1924 година е председател на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 г. е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година.

Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив, където е дошъл да изнесе патриотична беседа. Погребан е в София. Цар Борис Трети върви след оръдието, на чийто лафет е положено тялото на генерала от църквата до Централните софийски гробища.

Първородният син на Стефан Тошев - Тодор, също става генерал, но от кавалерията. Неговото име остава в историята с дейността му на 8-и срещу 9-и септември 1944 г.

Тодор Тошев е единият от тримата военни, които всъщност извършват най-важната част от преврата - арестуват военния министър Иван Маринов.

Това става по следния начин. Тодор Тошев и Петър Вранчев довеждат дислоцираната край Редута прожекторна група пеша до военното министерство.

Там вратите им отваря кап. Петър Илиев.

Тримата се качват на втория етаж, където е кабинетът на Иван Маринов. "Те почукаха на вратата, министърът първо попита кой е, после отвори и Тодор Тошев му казва, че е арестуван", разказа Славчо Тодоров от Белоградчик, който тогава е войник в прожекторната група и с още един боец придружава тримата офицери.

През 1947 г. Тодор Тошев, вече генерал, се жени за по-младата с 23 години Дафина Еремиева, която следва медицина. Фамилията на Дафина е силно против този брак, защото нейният дядо е жив изгорен в Брацигово през есента на 1944 г.

Обвинението му е, че е предал група партизани.

"А те напалили огън в гората, за да се стоплят - разказа Стефан Тошев, единствен син на ген. Тодор Тошев. - Дядо ми видял пушек, пратили там войници да гасят и те заловили партизаните..."

Родителите на Дафина са против брака с Тодор Тошев и затова, че той помогнал на комунистите да завземат властта.

Въпреки тези му заслуги генералът става жертва на репресиите по сталински образец, които се вихрят в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век.

През 1949 г. Тодор Тошев е арестуван. С много бой в ареста, милиционерите настояват да каже имената на хората, които подготвяли преврат срещу народната власт.

След като престоял в МВР 2 години и не казал нищо, защото не знаел за никакъв преврат, Тодор Тошев е пратен в Белене, където изкарва още три години.

Освобождават го през 1953 г. и тихомълком го реабилитират. Разрешават му пак да облече генералската униформа и му дават синекурна длъжност в Министерството на отбраната. Отново му е позволено да има ординарец и да язди кон.

През 1961 г. семейство Дафина, Тодор и 12-годишният Стефан заминава за ГДР. През тази година се изгражда стената, опазваща Западен Берлин, и много лекари бягат от ГДР във ФРГ. Тогава соцстраните помагат с медицински персонал на останалата без кадри Германска демократична република.

Ефросина Тошева, която е пулмоложка, се възползва от поканата. "Сложиха ме на чина в едно немско училище, нищо не разбирах, но след 2-3 месеца проговорих", спомня си Стефан Тошев.

През 1967 г. семейството успява да се пресели в Западен Берлин, а през 1970 стават германски поданици и се установяват в град Лимбур андер Ланд.

Там на 9 септември 1976 г. умира ген. Тодор Тошев.

Кремиран е и урната с праха е върната в България, където е погребан с почести от Съюза на запасните офицери.

Стефан Тошев, който носи трите имена на дядо си генерал, е завършил медицина и сега има собствена клиника в градчето Лидн, на 80 км от Франкфурт.

От 1989 г. си идва редовно в България, а преди месец посети за първи път града, носещ името на прославения му дядо.

През 1996 г., когато цар Симеон Втори си идва за първи път в България, Стефан Тошев го среща в хотел "Амбасадор".

Успява да се доближи до него и му казва, че баща му Борис Трети е бил млад офицер в армията на дядо му.

Царят го поглежда и казва само: "Така ли?"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Игралият като централен бранител в срещата с "Етър" футболист на "Левски" Хали Тиам ще бъде върнат в халфовата линия на отбора. Това ще се случи при гостуването на "сините" на "Берое". Двубоят ще се изиграе в събота, 15 декември, от 17,30 часа в Стара Загора. Тиам ще трябва да внимава за действията си,

Иско освиркан от феновете на "Бернабеу" след най-тежката загуба у дома "Реал" (Мадрид) се тресе от скандали! Испанският гранд допусна най-тежката си домакинска загуба в историята на Шампионската лига. Тимът допусна шокиращо поражение с 0:3 от непретенциозния тим на ЦСКА (Москва). Статистиката сочи,

Столичен фризьор се оказа тайният дилър на разбитата преди седмица банда оръжейни търговци. Тогава при операция на ГДБОП са задържани седем човека в момент на вътрешна сделка помежду си в казанлъшко село. Антимафиотите изземват 17 автомата "Калашников", 15 картечни пистолета и 12 цеви за оръжие. Арабинът с българско гражданство Билял Хабиб е