Георги ме попита да вземе ли и Андрей с него

https://www.24chasa.bg/Article/947181 www.24chasa.bg
СНИМКА: АВТОРЪТ

Величка Аспарухова разказа за последния си разговор с Гунди пред Найден Тодоров.

"Като пишете за Георги, да не е като за паметник. Да е като за жив човек. С цялата цветност, с всички аромати. Защото Георги не беше стерилна личност. Георги си беше един млад човек с всички плюсове и минуси на младостта. С мечтите, с грешките, които е допускал." Думите са на Величка Аспарухова-Лита, жената мечта за футболния идол на "Левски" и България, в навечерието на 40-ата година от трагедията край Витиня. На днешната дата в 11 часа преди обед губим Гунди и Котков. Но с делата си дотогава двамата заслужават вечния живот, какъвто живеят не само в сърцето на Лита. Величка е родена на 9 юли 1943 г. Георги Аспарухов е роден два месеца и пет дни по-рано. Запознават се през 1959-а. Упоритостта и чарът на Гунди осъществяват продължителна, но успешна "атака". И след време той и Лита са официално заедно. Не до 1971-а. Завинаги.

- Лита, как изживя тези 40 години?

- Най-напред в грижи за Андрей, който беше малък. Подкрепях го в неговото израстване - в учението, в нещата, с които се е занимавал. И някак си в това ежедневие животът се изниза. И то доста бързо. Имам чувството, че тези събития отпреди 40 години са се случили вчера.

Георги Аспарухов сияе, прегърнал сина си Андрей, когото обича да води навсякъде със себе си.
СНИМКА: АРХИВ
Георги Аспарухов сияе, прегърнал сина си Андрей, когото обича да води навсякъде със себе си. СНИМКА: АРХИВ

- Има ли моменти от 30 юни 1971 година, които искаш да ти се губят или дори ти се губят, за да излизат на преден план красивите спомени?

Тълпи от българи пъплят за поклонението пред Гунди и Котков преди 40 години на
Тълпи от българи пъплят за поклонението пред Гунди и Котков преди 40 години на "Герена".

- Аз поначало от цялата тази история имам малко спомени. За мен всичко беше много странно. Може би съм го възприемала като нещо, което се случва с друг човек, а не с нашата фамилия. Като някакъв вид театър. Но помня много малко от часовете след трагедията. По-скоро имам спомени от сутринта, преди всеки от нас да тръгне да върши своята си работа. След това всичко е ужасна каша.

Георги ме попита да вземе ли и Андрей с него

- С каква нагласа за деня бяхте на 30 юни 1971 г.?

- С чудесна. Аз му казвам: "Няма ли да ме закараш на работа?" Той отвръща: "Време е да се научиш да си ходиш с трамвая." Имахме си ритуал - завеждахме Андрей на детска градина и в едно близко кафененце си пиехме кафето, преди всеки да поеме по своите задачи. Още повече че той въобще не знаеше дали ще трябва да пътува за Враца. Имаше съвсем други планове.

- Трябваше моята баба и тъщата на Иван Вуцов да ги закара на баня в Кюстендил след тренировка. Отиде на тренировка и ми се обади от "Герена", че го карат да тръгне за Враца (Гунди и Котков са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на местния "Ботев" - б.а.).Каза, че много не мусе ходи и ще се опита да се откачи. Малко по-късно се обади отново. И каза: "Няма как, тръгваме с Котето. Да взема ли Андрей със себе си?" Той поначало обичаше да води Андрей със себе си навсякъде. Казах му: "Ти прецени." После той ми каза: "Ако се забавя довечера, не се притеснявай, то е, защото ще карам бавно." Това беше всичко.

- Естествено. Между другото моят брат, когато е чул за катастрофата, първата му работа е била да изтича до детската градина да види Андрей там ли е. Защото винаги имам чувството, че Георги е предчувствал, че ще му е малко времето със семейството, и водеше Андрей навсякъде със себе си - и на тренировки, и на лагери, и на баня, масаж, и къде ли не. Андрей беше като залепен за баща си. И първата мисъл на родителите ми и на брат ми е била, че и Андрей е бил там. Защото са казали, че е имало и трети човек в колата.

- Имало е трети човек. Автостопаджия, когото са качили на Витиня на бензиностанцията. Но този нещастник просто е пропътувал с тях по-малко от километър. Че е имало трети човек, е сто процента сигурно. Съпругата на третия човек ни съдеше мен и Андрей за обезщетение. МВР поеха обезщетението. Трети човек в колата си имаше, загина заедно с тях.

- Защото аз съм наследницата, а Георги е шофьорът. Но в края на краищата жената си е била в пълното право да търси обезщетение.

- Но дори и трагедията на още един човек доказва що за хора са били големите футболни звезди Гунди и Котков - качват стопаджия, без да се замислят...

- И Георги, и Котков бяха чудесни. Котков също беше прекрасен. Сега мога да кажа от позицията на моята възраст -прекрасно момче. Много беше симпатичен, много непосредствен. И той хубавец, но на другия полюс - рус, със сини очи.

- На волейболната площадка. Аз тренирах волейбол, той вече беше волейболист с утвърдено име. В смисъл - в юношеската възраст, беше в юношеския национален отбор. Там се засякохме, покрай волейбола.

- Не много бързо. По наше време свалките не бяха скоростни иагресивни. Имаше период на дълго ухажване. Но когато вече потеглихме заедно като гаджета, бяхме по на 16 години.

- Щом ме накара да се влюбя в него, значи е бил добър. И то силно да се влюбя... Беше такова едно черничко, стройно, усмихнато момче... С гола глава. Сега е мода, а тогава учениците ги стрижеха насила нула номер.

- Моето лично мнение е, че Андрей имаше потенциал. И другото е, че името на баща му не му помогна - напротив. Той би се разсърдил, като прочете какво съм казала, но аз така си мисля.

- ...и голямата любов към Георги. Попречи и това, че в България особено за този род професии - в изкуството, в спорта, приемствеността не се приема добре. Ако Георги беше стругар и Андрей беше станал стругар, всичко е окей. Но другият вариант - не.

- А Георги мечтаеше ли Андрей да стане футболист? - Не. След толкова много контузии и операции казваше: "Дай да го направим едно спринтьорче, за да си знае пътеката и никой да не го рита" (Смее се.)

- Постоянно ли беше малтретиран Гунди?

- Много, много, прекалено много. А и самият професор Йелинек от Виена, който му направи две от операциите, каза, че Георги е с много фина костна система на стъпалото на крака. Положението с глезените му беше страшно заради мачовете и ритниците. Особено глезенът на левия крак му беше толкова деформиран. Георги играеше със специални ортопедични обувки. Той ходеше със специални подложки. И като стъпеше бос на земята, глезенът му почти опираше в земята - ужасна работа за гледане.

- Беше ли наистина страшна политическата обстановка, дори за печални мигове като този след катастрофата през 1971-а?

- Искам да ти кажа, че първите 20 дни след смъртта на Георги всичко беше тихо и кротко. Министър на вътрешните работи беше Ангел Солаков, който много обичаше Георги и Котков. И имаше отношение към спорта. Махнаха го Ангел Солаков. Дойде Ангел Цанев и тогава се почна страхотна работа - един невероятен тормоз, на който до ден-днешен не мога да намеря логично обяснение.

- Да. Извика ме един заместник министър. Няма да му кажа името, защото човекът беше много притеснен от това и явно му е било наредено. Той беше много доброжелателно настроен и притеснен, но беше длъжен да ме помоли да сваля черните дрехи, за да не възбуждам тълпите.

- ... да се обърне срещу тях, да. Много беше страшно.

- Нищо не направих. На мен спря да ми пука. Беше ми абсолютно все едно, каквото искат да правят с мен. Аз бях в такова състояние, че... Ходих от разговор на разговор с висши милиционери. Баща ми също го викаха и го предупреждаваха, че могат да ни изселят. Просто не разбрах защо. Но явно ги е било страх.

- На Георги родителите също. И за тях имаше забрани. Ограничения за гробищата... За панихидите блокираше милиция. Само определен кръг от хора да имат достъп. Некролог за панихида можех да пускам само без дата, час и място, където ще е тя. А самите некролози ги късаха милиционери. За първи път обаче видях тогава некролози с цветенце, залепено за тях. Имаше запалянковци, които се катереха един върху друг като акробати, за да лепят нависоко некролозите.И имаше некролози на такива места, на които аз се учудвах, че е възможно. Само, за да не могат да ги стигнат и да ги свалят.

- Как усещаш сега любовта на запалянковците, може би разделена на две - тези, които го помнят, и съвсем младото поколение?

- 40 години са много дълъг срок. Фактът, че не го забравят, е показателен. Фактът, че се говори за него, че има две групи във "Фейсбук", където чета мнението на хората. Фактът, че на гробищата идват млади хора с малките си деца, говори, че не са го забравили. Дори това, че на мачове "Левски" - ЦСКА се вдигат гнусни лозунги срещу Георги, също говори, че не са го забравили дори тези хора в омразата си. А това рядко се случва след толкова години.

- Да, да, да. Там си имаме непрекъснати неприятности. Един път го бяха подпалили отгоре целия. Крадат плочата два-три пъти. Главата я бяха откраднали. Аз не мога да си обясня това. Дето има една приказка: "Нито срам от хората, нито страх от Бога." А Георги имаше такива приятели от ЦСКА. Например Якимов, той ни беше много близък. Нито е имало гадно отношение между футболистите тогава. Те си бяха противници на мачовете, бяха съмишленици в националния отбор, какво толкова? Но това е. Пишат се и небивалици, измишльотини.

- Вече не ги чета и не им обръщам внимание. Последното, писано в един жълт вестник, на което много се смях, е, че аз изнемогвам, живея мизерна, нещастна и самотна. И кой с каквото може, да ми помага. Стана ми адски смешно. Но след това си помислих, че сигурно ще има добри хора, които може би изпращат до вестника някакви помощи. И ми стана гадно. А пък клюки по адрес на Георги аз не мога да разбера - не смятат ли, че е грехота да правиш такива неща срещу човек, който не може да се защити, който го няма на този свят 40 години. Той си отиде на 28 години. Дето се казва, не е имал и време да върши гадости.

- Много ми е приятно. Аз се разбирам чудесно с деца. Освен това да ограмотиш малки дечица на чужд език, е чудесно.

- Да, да, да. Говореши ги такива той. Романтична личност, какво да го правим. Представяш ли си, вика, колко е хубаво. Аз на двора с децата, а ти поглеждаш отгоре от прозореца. (Смее се.)Не говореше изобщо за бурна кариера. Той беше много семеен човек. Не беше бохем. Андрей също не е бохем. И той е семеен човек, сериозен. Аз съм по-бохем и от двамата.

- Не го биваше в готвенето, въпреки че е правил опити да ме изненадва. Той си имаше задължения вкъщи, когато е свободен. Даже беше си ги написал от едната страна на кутия бонбони - "задължения на съпруга Георги". Трябваше да пусне прахосмукачка, да изхвърли боклука, да обере праха по мебелите, да води и взема Андрей от детска градина... От другата страна беше написал "задължения на съпругата ми Лита"... Беше страхотен баща. Той можеше да гледа Андрей, както никоя жена не би могла да гледа дете. Много се занимаваше с Андрей. Когато беше контузен пък, ние тренирахме вкъщи. Аз заставах на портала, подавах му топката, а той ми биеше удари с глава. Защото има контузия в крака и не може да рита. А аз трябваше да спасявам ударите му с глава.

- Някои удари - да. (Смее се.)Боже господи, какъв човек беше. Също така много четеше.

- Всичко. Обичаше кримки. И аз ги обичам. Но четеше много. Тогава трудно се намираха книги. Имаше едни левскари в библиотечно снабдяване. И като отидехме там двамата с него, се загубвахме между рафтовете и най-накрая всеки пристигаше на касата с един куп книги. Носеше винаги книги на лагерите. И така много хубави, ценни книги изчезнаха. На театър също ходехме много. И театъра обичаше. Имахме много близки приятели в операта и особено в балета, та ходехме и там. Въобще - пълна, широка програма. Някой ще си помисли, че не сме ходили на бар или на ресторант, тогава нямаше дискотеки. Ходили сме. Обичахме да танцуваме. Обаче, когато беше позволено. Защото имаше периоди, в които на футболистите им беше забранено след 10 часа вечерта да са извън вкъщи.

- Покрай яркия образ на Гунди Котков като че ли остава по-встрани. Какво би казала за него след тези 40 години. Усещаш ли, че може да има и малко ревност...

- Естествено, че може. Котето си имаше почитателите. Той беше много атрактивен футболист, със страхотен нюх към гола. Беше почтено момче. Не от тези хлъзгави, интриганти, нито пък нагаждачи. И като се събраха в "Левски-Спартак", с Георги направиха страхотен тандем. А когато трябваше за една вечер да се нанесем в сегашния ми апартамент, на 10-ия етаж, Котето намери десетина бараби, които да ни качат багажа до горе без асансьор. Георги беше изпаднал в паника, но Котето вика: "Спокойно, сега ще уредим въпроса." Беше много симпатичен и хубав и много приятен. Навикан беше. Според мен прекалено.

- В какви отношения сте през годините със семейството на Котков?

- Никакви. Веднъж бяхме на Троянския манастир. Излизали сме рядко, когато "Левски" са се събирали. След смъртта на Котков, един-единствен път съм ходила при съпругата му на гости у тях. Неговата съпруга също е идвала два-три пъти у нас след смъртта на Георги. Не сме били близки приятелски семейства. Нормални, добри познати.

- Девет дни след черната дата ти имаш рожден ден. Събираш ли сили да празнуваш през тези години...

- Какво да празнувам. Ще ви разкажа за нещото, което няма да забравя, още в онази година. Аз бях при майка ми. Пристигнаха Митата Якимов и жена му. Досега си спомням, носеха огромен букет бели цветя. Между другото те си прекъснаха почивката на Слънчев бряг, за да дойдат тук, и седяха доста време покрай мен. Нищо, че Митето е от ЦСКА.Аспарухов и Бербатов си приличат по деликатност и непредвидимост.

"Аз съм много отдавна фенка на "Манчестър Юнайтед". Още от малка, когато чух за мюнхенската катастрофа, когато загина голяма част от отбора. Това е 1958 година. Освен това страшно много съм харесвала Боби Чарлтън като футболист", разказва Лита Аспарухова. И доразкрива футболните си пристрастия: "Освен голямата футболна любов "Левски" аз имам три европейски отбора, на които съм фенка от много отдавна. Това са "Манчестър Юнайтед", "Реал" (Мадрид) и "Милан"."

Не скрива, че "Ман Юнайтед" й е още по-близък, откакто Бербатов е там: "Сега стискам палци на Митко. Много му се радвам на това момче и много го харесвам. Той има чудесно поведение и извън терена. За футболни качества не бих говорила. Фактът, че е в "Манчестър Юнайтед", е достатъчен, каквото щат да пишат по негов адрес. Но той е интелигентно, мило момче с прекрасно поведение. Възпитан е, освен че е хубавец."

А дали вижда черти на Георги Аспарухов у Димитър Бербатов? "Много са различни времената. Единственото, което намирам за общо, е неговата деликатност. Струва ми се, че и Митко Бербатов е деликатен човек. Дали не му пречи тази деликатност, той си знае. Но аз много го харесвам. И много се ядосвам от удоволствието, с което българските журналисти използват всеки повод да се заяждат с него и да изливат помия. Защо сме толкова гадна нация, не знам. Другото общо между Георги и Митко е тяхната футболна непредвидимост. Бербатов също е неочакван футболист."

"Ако някога нямаше бариера, можеше ли Гунди да е първият българин, играл в "Манчестър Юнайтед"?" На този въпрос без замисляне Величка отвръща: "Твърде вероятно. Много го харесваха. И в Италия много го харесваха, и в Португалия, която тогава беше голяма сила. След мача "Милан" - "Левски", на който бях и аз, шефове от Милано говориха с Георги и мен, отправиха директна оферта. Но нямаше как Георги да приеме - това означаваше с близките ни да се случат страшни неща. Искаха го и германски отбори. Той си беше футболист от световна класа."

Купил алфата от “Кореком” с помощ от вратар на “Левски”

"Георги си купи алфата от "Кореком". Историите, че колата му била подарена от МВР след разрешение на Ангел Солаков, са абсолютна лъжа", разкрива Величка Аспарухова. "Георги много искаше алфата, но нямаше достатъчно пари. Затова събраха заедно с вратаря на "Левски" Георги Каменски. Даже в талона за собственост пише имената и на двамата. Всъщност Георги извади наличните си пари, а Каменски доплати. В замяна Георги даде на приятеля си и съотборник Мерцедеса, който преди това също бе купил от "Кореком"-а. Лъжа е и историята, че служител от КАТ е хванал Георги да кара със 160 км/ч по моста от парк-хотела. Та парк-хотелът беше построен след смъртта на Георги. Колкото му били подарили и алфата, защото бил майор. Него го направиха майор посмъртно. Не разбирам защо Бончо Дунев сипе измишльотини и слухове кой какво му бил разказал. Вместо като спортист да подкрепи друг спортист, когото го няма на този свят от 40 години", добави Лита Аспарухова.

Глобили Гунди с хладилник “Мраз”, синът му го накиснал, че пуши

"Георги беше режимлия", спомня си съпругата на Аспарухов Величка. Въпреки че двамата обичали да танцуват, ходили на бар само когато на футболистите им било разрешено да са навън след 10 вечерта. Гунди никога не нарушавал вечерния час. "Но то имаше и глоби. Като те глобят 120 лева, това беше много пара. 120 лева струваше един малък хладилник "Мраз". Ще си помислиш следващия път дали да излезеш", разказва Лита.

На логичния въпрос на "24 часа" - "Все пак Гунди глобявали ли са го някога за нещо", в първия миг тя отвръща спонтанно: "Не". Но в следващия започва да се смее. "А, извинявай, сетих се, че го глобиха един път. Андрей го беше накиснал", сеща се за този прецедент. "Но как така Андрей, той е бил на няколко годинки?" И любимата жена на Аспарухов разкрива за първи път тази комична история.

"Нали ти казах, че Георги го водеше навсякъде. Беше го взел с него на разбор преди мач. Треньорът Кръстьо Чакъров се карал на някого от футболистите, че пушили. И Андрей, който присъствал на разбора, казал: "Чичо Чакъров, и тате пуши, ама мама повече. И от време на време пият уиски." И 120 лева глоба веднага. Чичо Чакъров поръча на следващия разбор Андрей да бъде отново. Но Георги беше режимлия. Той не беше нито по пиенето, нито по големите компании. За пушене - запалваше, но примерно, ще изпуши три цигари на ден, а утре може да не пуши. Аз бях страстният пушач. Но ето че и Георги беше глобен", обяснява Лита.

А после слага и епилога на тази история: "Връщат се от разбора, а аз ги чакам на хотел "Хемус", където си пия кафе. Георги върви като черен облак, а след него Андрей върви и плаче. Викам: "Какво е станало?" А Георги: "Този не го искам повече тук, той е предател." А Андрей плаче и казва: "А ти нали си ме учил да не лъжа?" Георги вика: "Разбира се, че няма да лъжеш, но не трябва да говориш, когато не те питат." Беше много смешно. Георги така страшно обичаше Андрей, но го държеше строго, не го лигавеше. И го възпитаваше да бъде кавалер. Да поднася цветя на дамите, да подава ръка, когато слизат от трамвай или автобус, да държи вратата."

Георги Аспарухов сияе, прегърнал сина си Андрей, когото обича да води навсякъде със себе си.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Жанет Нейчева се хвали с връзка с Денис Теофиков Връзката плеймейтки – чалга певци явно се скрепява все повече. Съществен принос в това даде еротичната моделка Жанет Нейчева, която налази детето-чудо на попфолка Денис Теофиков. Жанет се похвали с опасната си близост с Денис, който се прочу с последната си песен, посветена на коронавируса

Мария прецака колежката си Алисия. Дали нарочно или без да иска, остава да гадаем. Звездата на "Пайнер" изпревари топ изпълнителката на конкурентната "Ара мюзик" за дует с един от любимите й партньор - Тони Стораро. Още в началото на март Алисия обяви, че е готова с парчето си с Човека-глас. "Новият ми дует е с Тони Стораро

Бразилската футболната легенда Ривалдо се радва на женски ласки в басейн. Той и половинката му Елиза се натискат във водата. Двамата в момента се намират в Уиндърмиър, Флорида. Под кадъра хубавицата е написала: "Любовен басейн", с което намеква какво е намислила за футболиста под жаркото слънце. "Златната топка" е женен за доста по-младата от него