Джулая си отиде неразбран

https://www.24chasa.bg/Article/949034 www.24chasa.bg
Валери Найденов

Pано тази сутрин отворих източния прозорец, та срещнах и аз Джулая, вдъхновен от дискусиите в “24 часа”.

Наистина, Европата има нужда от такъв празник. Защото за човек, който разбира английски, това е празникът на алкохолика развратник със сложно семейно положение.

Забелязал съм между другото, че у нас английските песни по принцип се посрещат с щастливо неразбиране. Да вземем шлагера на бунта през 1990 година - Let It Be. Дето го свиреха по телевизията с призив правителството на Андрей Луканов да се маха. Поради незадълбочения си английски студентската младеж и революционната интелигенция решиха, че това значи нещо като

Камен бряг, 1 юли 2011 г. По традиция Джон Лоутън от “Юрая Хийп” пее “Джулай морнинг”
Камен бряг, 1 юли 2011 г. По традиция Джон Лоутън от “Юрая Хийп” пее “Джулай морнинг”

“Нека да падне властта!”

Хиляди посрещнаха слънцето с него. И на плажа в Бургас празнуваха.
СНИМКИ: ЮЛИЯ СТАЙКОВА, ЛИНА ГЛАВИНОВА
Хиляди посрещнаха слънцето с него. И на плажа в Бургас празнуваха. СНИМКИ: ЮЛИЯ СТАЙКОВА, ЛИНА ГЛАВИНОВА

Всъщност Пол пее точно обратното: “Когато си имам неприятности, майка Мария идва при мен, говорейки мъдри слова - да бъде каквото е.” С други думи - карай да върви, нещата ще се оправят. Let It Be. Не го вземай присърце.

По едно време засвириха и Revolution на Бийтълсите в изпълнение на Джон Ленън. Не знам защо смятаха, че и това е друг един призив на Бийтълсите към свалянето на Луканов. Тъкмо обратното, Джон пее: “Ти ми говориш за революция, добре, де, нали знаеш, ако искаш пари за умове, които мразят, мога само да ти кажа, че ще има да чакаш...” Демек авторът се дърпа от революционните действия като магаре на мост.

При “Джулай морнинг” разминаването не е съвсем диаметрално, но все пак това не е химн на невинната пасторална любов, в никакъв случай. Просто чуйте какво пее човекът: There I was on a July morning looking for love… Е, кой ще тръгне тепърва да търси любов рано призори? Само човек, който е къркал цяла нощ. И не само е къркал!

Когато човек е на море и търси любов, сутрин спи като ударен с паве по главата.

Някъде към обяд изпълзява от кревата и започва да събира сили. Към три вече се сеща за името си, а към седем вечерта е в разгара на силите. Ако е късметлия, парашутът му се отваря някъде между девет и единайсет вечерта. Нощната реколта е около единайсет - два. Утрото е или за най-отчаяните, или за тези, които търсят хеттрик.

Един такъв джулаец видял на плажа някакъв ранобуден ентусиаст да прави лицеви опори и му казал: “Господине, не искам да ви разочаровам, но дамата ви отдавна си е тръгнала!” Стар виц.

И така, със зората нашият лирически герой не е в кревата, в оная ничия зона между ентусиазма и махмура, в която репродуктивният инстинкт още държи връх над реализма. И този вдъхновен миг съвпада сизгрева на слънцето: “With the strength of a new day dawning…” Strength, ами! Кой не познава тази strength, която ни бута о дуваро!

По-нататък се изяснява, че лирическият герой не е просто пияница и развратник, но и мощно изневерява на жена си. Къде и какво е правил през нощта, не е ясно, но при звука на първите пеещи птици той решава да си тръгне за вкъщи:

“С деня дойде и решението - аз ще търся теб.”

Който не познава тази смяна на пътната карта, той не е истински мъж. Пред очите ни героят прекрачва в махмура и там го връхлита разкаянието: “Търсех любов в най-странните места/ Не оставих нито камък необърнат/Сигурно съм пробвал над хиляда лица/ Но нито едно не усети огъня, който гореше/ В моето сърце, в моя ум, в моята душа...”

Само ти, любима, можеш да усетиш огъня в мен! Ето какво липсва на Европата - празник на разкаяния съпруг.

Крайно време е да й го подарим, както предлага професор Дайнов.

Навремето хитът на “Юрая Хийп” много ми напомняше на вече позабравената песен наМишо Белчев: “Ние може да и-и-имаме много жени./ Но една ще бъде от начало до края ни./ Тази, която не ще ни вини/ когато от чужда любов сме замаяни...”

Великолепна песен, между другото. Едно време се смяташе, че е посветена на тогавашната му съпруга Васа Ганчева. Тя самата много си я харесваше, лека й пръст!

Крайно време е някой да поизтупа песента от прахта, да я преведе на английски и да я представи на Евровизията.

Уви, няма вече такива песни! Днешните певци съчки събират...