Кефът да прескочиш търговеца и да купиш от производителя

https://www.24chasa.bg/Article/950419 www.24chasa.bg

Приятели купуват домати по 90 стотинки килото, краставици по 60, чушки по 1,40 лв., сирене от краве мляко по 5,60, кашкавал по 9,80 лв., а телешки суджук екстра качество по 18 лв/кг. Вместо да дават за литър олио по 3,50, вземат салатен зехтин от 5 лв. или екстра върджин за 9 лв. През зимата пък килограм портокали им излизат от 65 до 80 стотинки, грейпфрутите - 1,20 лв, картофите - 70 ст.

Месечно спестяват между 130 и 180 лв. в зависимост от сезона и покупките.

Тези пари щяха да отидат в джоба на крайния търговец в кварталния магазин. Те обаче изчислиха, че продавачът на дребно им завишава цените на зарзавата двойно, а на млечните произведения и трайните колбаси - най-малко с над 3 лв. за килограм. И просто го отбиха да им смуче от бюджета.

Все повече хора търсят екологично чисти храни за трапезата си.
Все повече хора търсят екологично чисти храни за трапезата си.

Храната пазаруват от столична борса, откъдето зареждат и магазинерите. Но продавачът докарва от същата борса домати за 1,20 лв. и им лепва етикет 2,50 лв.

Бранимир Ботев
Бранимир Ботев

Виното пък, към което имат слабост, поръчват директно от избите. Така бутилка от 9 лв. във верига магазини им излиза 6 лв. При това им доставят кашоните до вратата.

На зеленчуковата борса в столичния кв. Дружба зеленият пипер е 1,10-1,40 лв., а червеният - 1,80-2 лв. Докато стигне до магазина в квартала, цената му става двойна. 
СНИМКА: АВТОРЪТ
На зеленчуковата борса в столичния кв. Дружба зеленият пипер е 1,10-1,40 лв., а червеният - 1,80-2 лв. Докато стигне до магазина в квартала, цената му става двойна. СНИМКА: АВТОРЪТ

Просто е да преметнеш оня, който само препродава, а печели повече от производителя. Това води дори до вид удовлетворение.

Кефът да прескочиш търговеца и да купиш от производителя

Друга, наричана със симпатия от жена ми "таргет група по гурме интереси", отива по-далече от близката стокова борса. Освен нормална цена в нея хората искат и още по-качествен продукт. Роят се обединени семейства в т.нар. гурме сдружения, които стават директно клиенти на мандри, месарници и зарзаватчии след лично проучване.

Лабне
Лабне

Да прецакаш монополиста търговец, оня, който те набутва в конвейера на планетарното храносмилане, първа радост е за мен. Това звучи като девиз, но много хора вече го практикуват. Глобализацията е превърнала света в огромен търбух, в който нямаш избор. Пробутват ти под носа какво да ядеш, какво да си купиш и за колко пари. Но все повече хора не искат да ядат фасул и чесън от Китай, тиквички от Турция, домати от Испания, пъпеши от Йордания, кетчуп от Ливан с надпис "домашна лютеница" или сирене с палмово масло от Дания. Не искаме да четем, че продуктът съдържа: оцветители (някои се правят от въглищен катран, а пък използваният в много български продукти червен оцветител E120 се извлича от специален вид насекоми), консерванти, желиращи, сгъстители, регулатори на влажността, емулатори, усилватели на вкусовите свойства, антиокислители, смазочни и покривни вещества, подсладители, набухватели...

Искаме бабината лютеница с чушките, доматите и патладжана от градината, сиренето от мандрата в Балкана, което не узрява във вакуумирани найлонови пликчета по магазините, свежо вино от избата вместо киселчока по рафтовете... Изреждането може да продължи три дни и три нощи. Но какво от това, ако след думата "искаме", не следва заклинанието "прави го".

По света тръгват на война с монополистите на храни. В Англия семейства чакат по списък общините да им дадат по 100 квадрата земеделска площ, за да отглеждат зеленчуци собствено производство, вместо да ги купуват от хранителната верига "Теско".

Все повече семейства и у нас правят задруги за доставка на натурални местни храни - сирене и прясно мляко от добри мандри, зеленчуци, плодове от селските бахчи, домашни яйца от "щастливи кокошки", колбаси директно от читави месари. Всеки в това гурме общество отговаря за нещо според контактите си. Разходите за гориво се поделят, но те са минимални. Следва се линията – "не" на химията, субпродуктите и фалшивото "био". За хляба е ясно - само домашен, без набухватели, опечен с машината вкъщи. Какъвто ти е кеф да ядеш, такъв ще опече жената - ръжен, пълнозърнест, микс от брашна, че даже хляб със сирене и сминдух или пък със стафиди. (Виж рецептите горе)

Гурмето не е само префърцунено и скъпарско. (Гурме означава гастроном или чревоугодник, но в българския език е приело значението на прилагателно като изискана и едва ли не непременно скъпа кухня - бел. ред.) Насладата от истинския вкус може да бъде с препечена филийка и сирене в чинийка със зехтин и маслини. Опитах такова сирене, казва се лабне. Бранимир Ботев го открил да се произвежда в старопланински български мандри по поръчка за Саудитска Арабия, Кувейт, Йемен, Ливан(виж интервюто вдясно). И всичко се изнася, а ние се харчим за безвкусна моцарела, произведена не в Италия, а в Полша например.

Бранимир Ботев, бизнесмен:

Открих мандра в Балкана, а сиренето й ядат в Кувейт

- Г-н Ботев, на път сте да създадете гурме общество у нас. Какво провокира идеята?

- Гурме сдруженията са естественият отпор срещу монополистите, които лека-полека ни превръщат в поколението на кока кола или на макдоналдс. На Запад не монополиста, а производителят е цар, за разлика у нас.

- Какво ви обединява със съмишлениците?

- Желанието да се доближим до естествените вкусове на природата обедини нашата група. Затова основен засега е гурме интересът. В такива клубовете по цял свят хората дегустират естествени продукти под формата на туристическо посещение в даден регион, село и пр.

Като един от представителите на нашата група, обиколих няколко старопланински мандри. Малко е да кажа, че бях очарован от това, което опитах. Капацитетът на мандрите не е такъв, че да могат да осигуряват продукция за големи търговски вериги и слава Богу, че е така - сирената и кашкавалите се продаваха само в няколко подбалкански градчета и села.

- Как запалихте и други да търсят продукти директно от производителя?

- Разказах какво съм вкусил и провокирах интереса и на много приятели. Направихме списък на желаещите, после се събрахме на поредица дегустации, за да опитаме различните млечни продукти.

Постепенно създадохме простичка организация, в която всеки да набава по нещо от истинските натурални продоволствия. Един отговаря за сирената, кашкавалите и вината, друг за производството от градината - зеленчуци и плодове, трети има грижата през есента да подбере домашни конфитюри и лютеници, които бабите правят по селата. Разширяваме артикулите с домашно квасено кисело мляко, с истинска извара без консерванти.

- Не е лесно да обикаляш и подбираш храни, защото губиш време, времето пък е пари?

- Вярно е, но преди времето и парите е здравето, а днес не знаем какво купуваме от маркета и с какво ни хранят.

А и при обиколките да търсиш хем правиш опознавателен туризъм, хем подбираш качествени храни, а и разбиваш наслагвани във времето митове. Например прекрасни череши има не само в Кюстендилско, а и на юг в Подбалкана. Известните сливенски праскови могат да са конкурирани от най-югозападната точка в района на Марикостиново край Петрич, където брахме праскови от 700 грама едната.

- Какво искате да докажете със загърбване на търговските вериги.

- Това е нашият вариант на завета на Русо "Назад към природата". Светът до такава степен се е глобализирал, че хората са закопняли да ударят ключа на цивилизацията и да се върнат към нещо естествено и природно, което напомня вкусовете от детството. Според мен такъв род затворени общества ще се множат, защото хората все повече ще се събират да възродят истинските вкусове от природата. Веднъж опитвайки от тях, човек си дава сметка какво яде от щанда в супермаркетите. А там се предлага всичко, което се изхвърля от масовия пазар на Европа.

Глобализация провокира групи по интереси да създадат в рамките на собствените си възможности човешки измерения и човешки вкусове на това, което употребяват. Тази естествената човешка реакция срещу глобализацията е особено видима при осреднените човешки вкусове. Младите под 20 години днес не знаят вкуса на истинското кисело мляко, нито вкуса на добре узрялото при истински условия сирене и кашкавал от мандра. Малцина от тях са яли конфитюри от плодове, брани от природата, със своите естествени аромати без консерванти, оцветители, изкуствени аромати и подобрители.

- Да, но ХЕИ не разрешава да се сервират домашни продукти - мляко и сирене от кравата в двора, или вино от лозницата зад къщата.

- В България обаче властта непрекъснато ни вкарва в регулации след регулации и контрол след контрол с оправданието, че видите ли, ЕС ни натискал за това. Лъжат, но ХЕИ ще забрани да сложим домашния продукт на масата в ресторанта - примерно издоеното прясно мляко от кравата, ако то няма сертификат. В Сърбия и домашна сливовица, и мляко от кравата ще ти сервират. И не само там. Виена е световен туристически град, но е запазила райони, където в къщи отпреди два-три века ти сервират в каничка (без акцизни бандероли) ракия и вино, правени от лозята зад къщата. В една от най-имперските европейски столици можеш да ядеш домашни туршии, свинско краче или домашна сланина. И във Франция традиционните местни храни са на почит във всяко градче.

Формулата "Балкантурист" - плаж, море, ресторант и стая за спане, отдавна не е работеща. Но можем да впечатлим чужденците със запазената природа, изключителния вкус на българската кухня, традициите. И тях трябва да популяризираме.

- Иначе какво, ще дойде ли и у нас поколението на "Макдоналдс" и "Кока-кола"?

- То вече е тук. Французите имат обстойни изследвания за това, като проследяват как се е променил вкусът на потребителя на вино.

Тази промяна е тясно свързана с употребата на сладки газирани напитки като "Кока-кола", "Швепс", т.нар. натурални сокове, в което нищо натурално няма. Така те обясняват до голяма степен бума и на вината от Новия свят, които са по-близо до езика и небцето на младото поколение. Вината са по-сладки, плодови, ароматни и галят тези рецептори, които възбуждат газираните сладки напитки. Монополистът ти определя вкуса и това какво в края на краищата да си купиш. Така е при храните.

Хляб със сирене

Продукти: 200 мл кисело мляко

100 мл вода

1 яйце

2-3 с.л. олио

1 ч.л. сол

4 ч.л. захар

500 гбрашно

1,5 ч.л. суха мая

Приготвяне: След сигнала на хлебопекарната машина се прибавя 50 г натрошено сирене, смесено с ким и риган.

Хляб със стафиди

Продукти: 0,75 млвода

1 с.л.захар

1 ч.л. сол

1 с.л. масло

1/2 ч.л. канела

1/2 ч.ч. стафиди

2 ч.ч. брашно

2 с.л. суха мая

Приготвяне: След сигнала на хлебопекарната машина се прибавят стафидите с канелата. Добре е предварително да се накиснат в 1 ч.л. ракия или ром.

Рецепта за лабне

Лабне е мариновано кисело мляко, което може да се направи и в домашни условия.

Продукти: Вземете 1 кг високомаслено кисело мляко, най-добре домашно, 500 мл зехтин екстра върджин, 3-4 скилидки чесън, пресен магданоз, розмарин, босилек и морска сол.

Приготвяне:

Посолете киселото мляко и го оставете в марля да се изцежда 2-3 дни. После го извадете от марлята да пренощува в хладилника.

В буркан се нареждат едро нарязаният чесън и нарязаните подправки. Оформяме с две лъжици (или лъжица за сладолед) киселото мляко на топки и ги поставяме в буркана. Изливаме зехтина, така че да се покрие млякото.

След като престои в хладилника 24 часа, лабнето е готово за ядене. В чинията заедно с него се излива и малко от зехтина, прибавят се и маслини. Топката лабне може да се намаже върху препечена филийка или пък да се хапва от нея, да се топи хлябът в зехтина и да се бодва по маслинка. Кулинарно пиршество!