Как “минахме” западняците по гъвкаво работно време

https://www.24chasa.bg/Article/954749 www.24chasa.bg
Иван Нейков

Kогато сравняваме практиките за работното време в старите страни членки на ЕС, и в България, на очи се набива една разлика.

В старите страни членки практически всяко четвърто работно място - между 23 и 25% от всички - е заето с някаква форма на непълно работно време. Хората работят през част от деня или през част от седмицата или само по няколко дни в месеца. Така е с цели съсловия - младежи, студенти, майки с малки деца, хора в предпенсионна възраст. Така на работника остава време да свърши много други неща за себе си. Тази практика е резултат от взаимния интерес на работодателя и на работника.

Само допреди 1-2 месеца статистиката у нас показваше, че не повече от 5% от всички българи работят на непълно работно време. Като южняшка нация силно любим и силно мразим - или сме на пълна заетост, или сме безработни.

КОЛАЖ: “24 ЧАСА”
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Но изведнъж само за месец всичко се обърна. Последните проверки на инспекцията по труда сочат, че не само сме стигнали западняците, но сме ги и задминали, защото вече излиза, че всеки трети договор е за работа на половин работен ден или е за някаква друга форма на непълно работно време.

Човек би трябвало да се радва и да вика ура, че толкова много работодатели и работници са възприели тази гъвкава форма на заетост. Ако обаче се заровим в анализа, се оказва, че въобще няма повод за радост. Истината е, че не сме достигнали до ситуацията да се възползваме максимално от различните възможности на законодателството за гъвкаво работно време, а всъщност продължаваме играта на котка и мишка със закона.

Какво показват проверките на инспекцията по труда? Зад тези десетки хиляди договори за непълно работно време всъщност си стои съвсем пълна заетост - 8-часов работен ден, а някъде и по-дълъг. Но вместо истински се афишира договор за непълно работно време, като пак се прави опит да останем поне с единия крак в сивата икономика, да спестяваме от осигуровки и данъци, ако може - и от заплати. Тази практика на част от работодателите, особено наемащите сезонни работници, продължава тенденцията да се отнасяме към трудовото законодателство като към нещо, което трябва да нарушим. Данните потвърждават, че едни от най-масово неспазваните права в България са трудовите. В продължение на години възпитавахме търпимост към това и вече, изглежда, успяхме да наложим такава търпимост.

Повече се ядосваме, когато съседката си изхвърли боклука през балкона, отколкото когато се нарушават трудовите права на някого.

Всички обясняваме това с икономически аргументи. Работодателите казват: правим това, защото сме в криза и заради нея сме принудени да икономисваме разходи. (Макар че министърът на финансите говори друго за кризата.) Работниците пък се оправдават с това, че ако настояват да им се спазват правата, никой няма да ги вземе на работа. Получава се омагьосан кръг. Той от само себе си не може да бъде решен. Ако някой чака инспекцията по труда да стигне до всички нарушения и да ги отстрани, просто няма да дочака. Илюзия е, че държавата може да коригира абсолютно всички деформации на трудовите права. Това са отношения между работника и работодателя. Те са двете страни, които знаят всички проблеми помежду си и могат да ги отстранят.

Ако работникът продължава да се съгласява да работи без договор или да работи 8 часа, пък да му се водят 2-3-4, задължително ще се стигне до ситуация, в която той ще изреве пред инспекцията по труда: нарушават ми правата. Но когато го попиташ: "А ти защо се съгласи да работиш така", а той ти каже: "Защото иначе нямаше да ме вземат на работа", обяснението му означава само едно: аз сам приех да ми бъдат нарушавани правата.

Това показва, че проблемът не е само у работодателя.

Много от работодателите вече започват да разбират, че надлъгването със закона им играе лоша шега. Защото, като решат да кандидатстват за кредит, банките почват да искат документи, с които да докажат колко са им работниците, колко осигуровки са им платили и т.н. И се оказва, че ако работниците ги няма официално, просто не може да си партньор на банката. Никой банкер не приема фиктивните работници или тези, които са в сивата страна на бизнеса. Укриването на истинските договори все повече ще се превръща в минус за работодателя. Да не говорим пък за размера на санкциите. Те са от 1500 до 10 000 лв. Ако работодателят приема този риск и си казва ще карам така, пък ако дойдат да ме проверяват, тогава ще се оправям, няма дълго да продължава да бъде работодател.

Ако работниците продължават да се съгласяват с нарушаването на правата им; ако работодателите продължават да смятат, че големият келепир е в сивата икономика, рано или късно и едните, и другите престават да бъдат това, което са - съответно работници и работодатели.

Проблемът на давещите се е в значителна степен в ръцете на самите давещи се.

Какво губи работникът от това, че се съгласява да работи на половин договор? Който наистина е на половин ден, ще получава възнаграждение и осигуровки от работодателя, каквито той му дължи - за половин ден. И всичко е наред. Но когато работи 8-10 и дори 12 часа, а в договора му пише 4, тогава, първо, не получава истинското си възнаграждение. Това, което му се дава под масата, рано или късно спира. Не получава и истинските осигуровки и затова, като дойде време за пенсия, тя е ниска. И няма как да се сърди за това - просто внасяните осигуровки са били малко. Когато този работник отиде при друг работодател и иска да го убеди, че има стаж и опит в определена професия, се оказва, че няма как да ги докаже, защото документите му ще сочат друго - че е работил само по няколко часа на ден или по няколко месеца, и то при много различни работодатели. Това няма да вдъхне доверие у новия работодател. Изводът е, чеработник, който се съгласява да бъде скрит половината му договор, сам си рита следващото работно място.

ИВАН НЕЙКОВ

  • Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Впечатляващи са резултатите от само една полицейска акция на пътя. За 24 часа в Пловдив и областта от проверените близо 1100 автомобила 24 шофьори останаха без книжка, двама са в ареста за подкуп, дрогираните с амфетамин и канабис са осем, а пияните са четирима, като един от тях е с рекорд от 3,24 промила алкохол в кръвта
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност