Балканският котел от гени

https://www.24chasa.bg/Article/957102 www.24chasa.bg
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Помаци, каракачани, гагаузи, армъни - всички тези общности са издънки на старото местно балканско население, живяло на полуострова от хиляди години. Няма данни да са скорошни пришълци, нито да са били залети от море от гени, различни от европейските.

Не се потвърждава азиатски произход при никоя от тези общности. Макар и в различна степен, те са близки и с останалото балканско население, и помежду си. Дори когато генетичната дистанция помежду им или с другите балканци е видима, тя е много по-малка, отколкото ако ги сравним с популациите от други райони на Европа.

Това са установили генетици и антрополози, които в последните години много интензивно изучават малките общности. Особено тези сред тях, които поради начина си на живот - географска обособеност и изолираност, затвореност за смесени бракове, са се "консервирали" в генетично отношение.

Помаци от гръцко село, което се намира само на 10 км южно от Златоград
СНИМКА:
Помаци от гръцко село, което се намира само на 10 км южно от Златоград СНИМКА:"24 ЧАСА"

Изучават ги най-вече заради това, че често за дадената общност са характерни точно определени наследствени болести.

Помакиня от Гоцеделчевско
СНИМКА: СИЛВИЯ  ГУРМЕВА
Помакиня от Гоцеделчевско СНИМКА: СИЛВИЯ ГУРМЕВА

Някои от тези заболявания са възникнали в самата нея, други ги има и при останалите, но заради затвореността за външни бракове и смесването на роднинска кръв нейните членове по-често ги наследяват.

Каракачани показват възстановка на традиционна сватба по време на ежегодния си събор на Карандила.
СНИМКА: БУЛФОТО
Каракачани показват възстановка на традиционна сватба по време на ежегодния си събор на Карандила. СНИМКА: БУЛФОТО

Като изучават генетичните и антропологичните варианти сред една по-голяма популация - целокупното население на днешна България примерно - учените узнават от какви групи е съставена тя.

Гръцки каракачанин в костюм, характерен за Епир. 
СНИМКА: АРХИВ
Гръцки каракачанин в костюм, характерен за Епир. СНИМКА: АРХИВ

Никое население в Европа не е напълно еднородно. При постоянните си миграции хората са се смесвали. Особено на Балканите - кръстопътно място, откъдето е минал кой ли не. Някои групи са си продължавали по пътя, други са се заселвали трайно. Затова Балканите са своеобразна мозайка от различни населения. Генетиците могат да откроят едно от друго парченцата на този пъзел с изследване на ДНК.

За разлика от Балканите европейският генетичен пейзаж е доста еднотипен. Сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо и точно това е общото между тях, което се набива на очи при сравняването им с европейците от други райони на континента. Но ако ги сравняваме помежду им, се вижда, че те не се различават съществено. Генетичната "дистанция" между българи, турци, румънци, гърци, сърби, черногорци, македонци и албанци не е голяма. Сред причините за това популационните генетици изтъкват сходните природни условия на обитаване и смесването чрез бракове.

Учените отдавна са установили, че някои генетични линии се срещат с по-голяма честота сред определени народи, отколкото сред други. Това е заради специфичните условия, които са им въздействали дълго време и които са моделирали гените им.

Когато генетиците и антрополозите искат да узнаят как се е оформила структурата на едно население, те трябва да са наясно какви са отделните елементи на тази структура. Задават си въпроса кой от тях какъв е - дали е местен, или приходящ, има ли общ корен с другите, или е заприличал на тях заради вековното съжителство и смесване.

Затова въпросът какви са помаците, каракачаните или гагаузите не би трябвало да звучи по-скандално от въпроса какви са, да речем,шопите. Те впрочем също не са единна общност, а мозайка от различни групи. Но въпросите какви са помаците и гагаузите предизвикват смут, защото с тази тема се спекулира безобразно от различни среди.

Трябва да сме наясно и по още един важен въпрос - гените нямат нищо общо с това как се самоопределя някой - като българин или като друг.

Самоопределението е въпрос на личен избор.

Гените обаче не са. За да стане съвсем ясно, ето един краен пример. Представете си дете от смесен брак на нигериец и шведка. Детето цял живот е живяло в Швеция, изповядва тамошната религия, шведският е майчиният му език. Естествено е да се самоопределя като шведче. Но това не отменя факта, че носи африкански гени.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

 

Помаците са хем много древни, хем “шарени”

"Помаците в Родопите са мозайка от групи - бивши генетични изолати, с различен произход и история. Някои от тези групи наистина са с много древен произход", казва д-р Рачо Стоев от Института по антропология на БАН.

Заедно с колежките си от института Лучия Кавгазова и Е. Янева са изследвали населението в Златоградско за разпространените сред него кръвни групи и резус-фактор (Rh). След това са сравнили резултатите с тези на 19 други популации от Родопите, Балканите, Източна и Средна Европа, Предна Азия и Пиренеите.

"Населението в Златоградско е главно от българомохамедани, докато в Широка лъка, да речем, са основно българи християни", уточнява Стоев.

Екипът установява, че по критерия "генетична отдалеченост" населението на

Златоградско стои най-близо до баските, т.е. и то като тях най-вероятно е пряк наследник на автохтонното европейско население, живяло на континента още през късния палеолит.

Населението на Златоградско се групира в общ клъстер и с каракачаните. Изследователите наричат този клъстер "палеобалкански".

Какво означава това? "Че и каракачаните, и помаците от Златоградско са наследници на преднеолитното население на Балканите", обяснява Рачо Стоев.

Изследването показва, че генетичната отдалеченост на населението от района на Златоград спрямо баските е дори по-малка, отколкото на каракачаните от баските. Каракачаните са смятани за най-древното балканско население.

Стоев цитира и дерматоглифични* изследвания, правени от него и Лучия Кавгазова. И те потвърдили, че каракачаните имат голямо наследство от преднеолитното население на Балканите. Дерматоглифични белези на българомохамеданите в Родопите пък показали, че при тях има малко по-голямо влияние на средноевропейско население, вероятно славяни, придошло и установило се в района.

Екипът на Стоев установява, че разпределението на кръвните групи в Златоградско е много по-различно, отколкото сред останалото българско население.

В Златоградско преобладава кръвна група 0 за сметка главно на група А. Същото установяват други изследователи за районите на Девин и Смолян.

В разпространението на резус-фактора също има разлики. В Златоградско отрицателният спрямо положителния е 34% към 66%, докато в Девинско, целия Смолянски регион и у българското население като цяло съотношението е 14 към 86%.

Тези резултати определят по-особеното място на населението от Златоградско спрямо цялото българско население, от една страна, а от друга - и спрямо това в други части на Родопите, например около Широка лъка. "Има белези, че населението в Широка лъка е с по-скорошен произход в сравнение с това в Златоград", казва Рачо Стоев. И обяснява: "В Родопите имаме мозайка от различни групи. Дерматоглифичните даннипоказват, че не всички българомохамедани там са в един клъстер. Както впрочем и не всички българи. Но по класически генетични маркери - кръвни групи и Rh, да речем, населението на Смолянски окръг, което е 2/3 българомохамеданско, е сходно с помашкото население североизточно от Ксанти."

*Дерматоглифика - дял от морфологията, който изучава папиларните линии и релефа на дланите и ходилата. Използва се в антропологията, генетиката и криминалистиката.

ЖЕНЯ МИХАЙЛОВА

 

Армъните са траки. Взели езика на римляните, но не и гените им

Армъните не обитават географски обособен район, а са пръснати из целия Балкански полуостров. Отделни групи живеят на различни места, част от тях традиционно се занимават с номадско животновъдство и се местят заради стадата, но някои са градски жители. Мнозинството вече са уседнали. Армъни има в Северна Гърция, Албания, Македония, България.

Те са 5 отделни групи с различни имена, но помежду си знаят кой от кои е. Армъни е самоназванието им. Другите ги наричат цинцари, куцовласи, каравласи, власи. Но власи в някои райони на България казват на румънците, затова не е ясно какви са точно и към кои групи принадлежат тези 10 566 души, които на последното преброяване (2001 г.) са се семоопределили като власи.

Армъните говорят различни диалект на език, за който се смята, че е наследник на класическия латински. По тази причина някои ги обявяват за преки наследници на римляните, които се смесили с местното население след завладяването на Балканския полуостров. Затова някои ги смятат за латинизирани гърци, други за латинизирани южнобалкански траки. Трети извеждат произхода им от даките, които живеят северно от Дунав (чиито преки наследници били днешните румънци), мигрирали на юг.

Според собствените легенди на армъните те произхождат от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините.
Произходът на тази общност е обект на спорове сред учени от различни полета на познанието.

Според някои армъните са остатък от някогашно многобройно население, обитавало обширни територии. Дали е така ? Поне 3 независими екипа от генетици са се опитвали да отговорят на този въпрос и да предложат надеждна хипотеза за произхода им. Заключението и на трите екипа е, че армъните са по-собен случай в генетично отношение, но нито един не дава еднозначно и категорично становище за произхода им.

Според най-ранното изследване (от 2003 г.) армъните, както и баските, стоят на известна "дистанция" спрямо другите европейски населения. Всички балкански народи са генетично близки, а армъните са встрани от тази съвкупност. От друга страна, различните армънски групи също се различават една от друга и не показват голяма генетична близост помежду си.

Останалите балкански популации (с изключение на гърците от Тракия) са далеч по-хомогенни и близки помежду си от армъните, при които разстоянието между отделните им групи е даже по-голямо, отколкото между отделните балкански популации. Например, ако сравним всички балканци, от една страна, и всички армъни, от друга, балканците помежду си си приличат повече, отколкото армъните помежду си. Което според някои изследователи е категорично доказателство, че армъните нямат общ произход.

Според две по-късни изследвания обаче армъните не са обособена генетична общност сред балканците, а причината различните им групи да се различават е в това, че те са живели изолирано една от друга и затова в генетично отношение са се раздалечили. Застъпниците на тази теза се позовават на едно по-детайлно проучване на бащините линии сред армъните. Това изследване установява, че сред тях се срещат общи генетични маркери, каквито няма сред други популации, т.е. общият им корен е много вероятен.

Тези изследователи тестват и доколко е значителен притокът на римски гени, за да проверят вярна ли е легендата за римския им произход. И установяват, че масираният приток на римски гени по мъжка линия трябва да се изключи.

Генетиците тестват няколко възможни сценария за произхода на армъните.

В основата на единия е, че те са латинизирани гърци, приели езика на римските окупатори след като Римската империя завладява Балканите.
На втория - че армъните и днешните румънци са наследници на даките. А според третия те са наследници на тези траки, които живеят южно от Дунав. Никой сценарий не изключва напълно притока на римски гени, но всеки предвижда различен генетичен "фон", върху който се обособяват армъните.

В зависимост от трите изходни субстрата армъните би трябвало да се окажат генетично близки съответно с гърците, румънците или с другите южно-балкански народи. Генетиците взимат предвид още 2 факта - на Балканите бащините линии са географски ясно разпределени, а майчините са равномерно разпръснати по цялата територия на полуострова.

Изследването не успява да разграничи армъните по майчините им линии от останалите балкански популации заради еднородния генетичен пейзаж на Балканите. Бащините линии сред балканските народи също са почти еднакви, макар и разпределени в малко по-различни пропорции. Затова и при тях не може да бъде установена ясна дистанция между гърци, румънци, македонци и българи. По тези причини изследването не успява да различи един от друг първия и втория сценарий. Но постига успех в тестването на третия - има ли и до колко приток на римски (италиански) гени по мъжка линия.

Успехът е предпоставен от това, че сред италианците има някои бащини линии, различни от тези сред балканците, а и процентно разпределение на линиите е различно.
Когато италианските бащини линии били въведени в изследването за сравнение се оказало, че армънските групи са по-близки до италианците, отколкото до гърците.

Това на пръв поглед потвърждавало сценария, според който армъните са наследници на римляните поне по бащина линия и обяснявало заместването на местния език с латинския - римските войници масово се женили за местни балкански жени, а поколението им приемало латинския език по целесъобразност, защото той го доближавал до господстващия елит.

Но така било само на пръв поглед. Следващите стъпки в изследването доказали, че случаят не е такъв. Било установено, че не притокът на римски гени, а свиването на армъните като численост и географската изолираност на тяхната общност предизвикало генетичното й "отдалечаване" от другите балканци. "Затвореността, културната изолация и географската разпръснатост са причина за възникване на малки групи, които в генетично отношение са се раздалечили и помежду си, и от другите балкански популации, макар да са произлезли от общ генетичен субстрат", пишат изследователите и отбелязват, че това е валидно ако не за всички, поне за някои армънски групи.

Т.е. не че армъните са външно тяло за балканския генетичен пул, а са станали малко по-различни впоследствие заради географската си разпръснатост, затворения си начин на живот и културната си обособеност.

Друго изследване обаче успява да внесе повече светлина върху трите възможни сценария. То установява, че армъните не може да са латинизирани гърци, понеже генетичната дистанция помежду им е голяма.

Вторият сценарий - че армъните и румънците имат общ произход от даките, би бил валиден, ако румънци и армъни са на малка генетична дистанция едни от други. Но изследването не устновява голяма генетична близост помежду им и този сценарий също е отхвърлен.

Третият сценарий - че армъните са романизовани траки, живели южно от Дунав, предполага генетична близост между армъните и сегашното населението на юг от реката. Изследването потвърждава тази генетична близост. Авторите обаче заключават, че не може да бъде потвърден произходът на всички армънски групи от един корен.

 

Гагаузите са балканци, нямат тюркски корени

Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание. Живеят в Североизточна България - Варненско и Добруджа. На последното преброяване, от което има резултати - това от 2001 г., 540 души у нас са се самоопределили като такива.
В началото на ХІХ век голяма част от гагаузите се изселват от българските земи в пределите на Османската империя и се установяват в Молдова и Украйна, главно в Буджак.

Днес гагаузите са етническо малцинство в Молдова. Най-много от тях живеят в автономното териториално обединение Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) със столица Комрат. Общо към 150 хил. са гагаузите в автономията, съсредоточени са в 3 града и 18 села.

Няма единно мнение за произхода на гагаузите. Теориите са над 20. У нас е прието, че са тюркизирани православни българи. Самосъзнанието им е българско.
Екип от германски, молдовски и руски учени изследва бащините генетични линии сред гагаузите в Молдова, за да провери достоверността на различните хипотези за произхода им. Отсяват екзотичните, обобщават ги и ги свеждат до три. Според първата гагаузите са наследници на тюркски номадски племена (кумани, печенеги и др.), придошли от Евразийските степи.

Според втората са наследници на селджукските турци, заселили се в Североизточна България през 13 век и приели православието от местното християнско население още преди османското нашествие и установяването на Османската империя. Според третата - гагаузите са старо балканско население, генетично близко до съседите си, с които е съжителствало векове.

Генетиците правят ДНК изследване сред 2 групи гагаузи, които говорят 2 различни диалекта и живеят в 2 отделни района. После сравняват резултатите с данните на населението на Балканите, Анадола (Азиатска Турция) и Централна Азия.
Изследвани са мъжките (бащините) генетични линии.

Те са избрани неслучайно, а заради преобладаващото убеждение, че турският език не е заради произхода на гагаузите, а защото им е бил наложен или те са го възприели от нашественици в конкретна историческа ситуация. Нашествията, най-често свързани с военна инвазия, се осъществяват предимно от мъже. Ако това е сценарият при гагаузите, би трябвало генетичната "следа" на нашествениците да може да се открие и днес сред мъжете гагаузи по някои маркери, които се предават непроменени от баща на син в продължение на хилядолетия.

Генетични изследвания сред гагаузите в България не са правени. Но има всички основания да се приеме, че това, което е установено за молдовските и бесарабските гагаузи, в пълна степен се отнася и за българските. Защото точно българската гагаузка общност е "родоначалник" на молдовската и бесарабската. Това се знае от историята. За миграцията разказват и всички изследвани, които се самоопределят като гагаузи и чиито предци поне 3 поколения назад също са се смятали за такива.

Фамилните им истории също потвърждават района, в който семействата им са живели преди преселението.

Изследователите проучват доколко гагаузите са генетиично близки или раздалечени от населенията на Балканите, Анадола и Централна Азия. Установяват, че пробите на гагаузите показват малка близост с пробите на турците и са много отдалечени от тези
на централноазиатците
.

Гагаузките проби попадат в един клъстер (групират се) с балканските проби, което доказва свързаността им. Не са открити никакви съществени разлики между гагаузите и не-гагаузите от Балканите. Обратно, има огромна разлиика между гагаузите, от една страна, и анадолските и централноазиатските групи, говорещи тюркски езици, от друга. Според изследователите това е недвусмислено доказателство, че по мъжка линия гагаузите са балканци.

Ето как изследователите проверяват другите два сценария за произхода на гагаузите. Според първия, ако гагаузите са наследници на преселени тюркски племена от евразийските степи, те ще бъдат генетично близки със сегашните централноаазиатски народи, говорещи тюркски езици. Но по отношение на мъжките (бащините) генетични линии, те коренно се различават. Това отхвърля хипотезата за родството им и за произхода на гагаузите от кумани и/или печенеги.

Вторият сценарий проверена хипотеза, според която гагаузите са наследници на селджукски турци, дошли в Добруджа от Анадола. Тя също не издържа. Защото не се открива генетична свързаност помежду им, а и хаплогрупната структура сред гагаузите съществено се различава от тази на анадолските/турските популации. Сред гагаузите честотата на мъжките хаплогрупи (I-M170 and R-M17) е като на Балканите.

Така е и по отношение на типично балканската хаплогрупа E-M78, която на полуострова се среща с най-голяма честота от където и да било другаде в Европа. Тя е широко засттъпена сред гагаузите - всеки 10-и изследван е от нея, а сред българските мъже - всеки 5-и. Единствената мъжка генетична линия, по честотата на която гагаузите са по-близки с турците, отколкото с останалите балканци, е G-M201. Това може да показва известен приток на анадолски гени по бащина линия, но и да го има, той е бил твърде ограничен.

Според авторите на изследването генетичните данни потвърждават хипотезата, че
гагаузите не са турци или тюрки, а са приели турския език под натиск.

Този модел е подробно изследван, защото е засвидетелстван сред много общности. Наричат го модел на господстото на елита. Тюркски говорещите и/или турските имигранти може да са били малобройни, но ако са имали господстващо положение в обществото, приемането на езика им е давало възможност за приобщаване към тях. Затова нерядко преминаването към езика на елита става доброволно.

И макар генетичният принос на този елит сред местното население да е нищожен, езикът му се налага. В конкретния случай придошлите сред местното население тюркски говорещи групи (кумани, печенеги или турци) са формирали военната и/или политическата върхушка.

Когато изследователите сравняват двете гагаузки групи помежду им, установяват, че те се различават. Да припомним, че двете изследвани групи гагаузи от Южна Молдова говорят 2 различни диалекта на своя език. Има ли това връзка с гените?

Авторите на изследването установяват, че езиковата разлика между тях е отразена и в гените. Гагаузите от Етулия са генетично най-близки до гърците, сърбите и румънците (от Констанца и Плоещ) и са най-отдалечени от турците. Те говорят т.нар. южен (или морски) диалект.

Гагаузите от Конгаз са генетично много по-близки до българите в сравнение с тези от Етулия. Те са близки и до мнозинството балканци, включително българските турци, и до три турски групи от Анадола. Те говорят т.нар централен, още "булгар" (Bulgar) диалект на гагаузкия.

Лингвисти и етнолози смятат, че езиковото разделение е възникнало далеч преди преселението в началото на 19 век, докато са живели на Балканите.

Тези, които говорят Bulgar диалекта, преди преселението са били в сферата на влияние на Българската православна църква. Като се има предвид религиозната и културната им общност с българите християни открай време, смесените бракове едва ли са били възпрепятствани от езика, смятат изследователите. С това те обясняват и генетичното сближаване на двете общности.

Гагаузите от Етулия пък, говорещи "морски" диалект, са се преселили от районите, които попадат в сферата на влияние на Гръцката православна църква. Заради враждебните й отношения с Българската православна църква вероятно смесените бракове с българи са били по-скоро изключение. Това и леко е "раздалечило" генетично двете общности.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

 

Гърци: Александър Велики пръснал гените им по света

Гръцки генетици изследват помаците в Североизточна Гърция за рядка мутация в ДНК. Ако бъде наследена и по бащина, и по майчина линия, тази мутация предизвиква лека до средна анемия. Понеже помашката общност е доста затворена за смесени бракове, тя не се обновява с много нови гени.

Мутацията се предава напред в поколенията, но остава "затворена" вътре в общността

Затова според авторите на изследването, когато се открие в друг район, е индикация за възможнен смесен произход на носителя или за миграция на носителите й.

Тази мутация се среща в Средиземноморието и Близкия изток, в Турция и Македония. Изследователите посочват, че я има в България, без да уточняват къде. Същевременно пишат, че с най-голяма честота тя е разпространена сред "гръцките помаци - географски изолирано и в голяма степен консервирано в генетично отношение население на Родопите - високопланински район на Тракия (най-източната част на Гърция от едната страна и Южна България от другата)."(Цитатът е буквален - б.р.) Там я имало при до 1/3 от населението на някои села.

Рачо Стоев от Института по антропология на БАН казва, че "по класическите генетични маркери - кръвни групи и Rh, населението в Смолянския регион, което е 2/3 помашко, е сходно с помашкото население североизточно от Ксанти".

Това уточнение е важно, за да може читателят сам да преценидали ще приеме данните от гръцкото изследване сред тамошните помаци като валидни и за помаците от нашата страна на границата.

Понеже споменатата мутация се среща с най-голяма честота сред помаците, авторите на изследването смятат, че тя е възникнала сред тях. Поставят си за задача да установят кога е станалотова. Според тях тя се е появила за първи път преди 2000 г. точно сред това население.

Най-вероятно то и тогава си е било на същото място, където е и сега. Доказателство за това е, че мутацията продължава да се среща с най-голяма честота точно в този географски район, а на други места е рядка. Ако населението, у което мутацията се среща най-често, се беше преместило географски или поне беше по-мобилно, тази мутация щеше да се среща и на други места и сред други популации, при това не само като изключение.

Авторите на изследването пишат: "Въпросът за проследяването на мутацията може да се трансформира във въпроса за произхода на нейните главни носители помаците. Преобладаващото мнение е, че те са наследници на древни тракийски племена. Все още има учени, които смятат, че произходът им е от много старо африканско население или от монголски племена, населили Мала Азия и Балканите след VII век от н.е. .. (Други хипотези в карето.) Не се потвърждава никаква връзка на помаците със съвременни африкански популации, което изключва общия им произход, а базисна генетична черта на монголските популации напълно отсъства при тях, което е категорично доказателство за липсата на родство... Помаците стоят по-близо до европейците и гърците, което подкрепя хипотезата, че са наследници на древни тракийски племена."

В крайна сметка заключението на екипа от генетици е, че помаците са древно балканско население, чийто произход е европейски, а не азиатски, и което се е "консервирало" в генетично отношение поради своята географска изолираност и ендогамност.

Но авторите на изследването (от 2006 г. - б.р.) пишат още: "Освен това наши все още непубликувани данни потвърждават, че гърците са единствените европейци, които споделят с помаците липсата на (един конкретен - б.р.) полиморфизъм." И добавят: "Предполагаме, че разпространението на нормалния помашки хаплотип (при който мутацията я няма) из Средиземноморието е станало или с експанзията на Александър Македонски (IV в.пр.Хр.), или по време на Османската империя."

Първото твърдение не е в противоречие с изчислената възраст на мутацията от 2000 г., защото според изследователите тя е възникнала върху "нормалния" помашки хаплотип, а той се е обособил много по-рано. (24 часа)

ВЕРСИИ

Какви са помаците в Родопите? И сред самите тях има различни легенди за произхода им.

В Гоцеделчевско репортерът на "24 часа" разговаря с група местни младежи. Според най-речовития от тях, който учи история в Пловдивския университет, по-младите и образовани хора в района смятали, че помаците са наследници на траките. Има подобна хипотеза. Според нея помаците са наследници на траки и/или славяни, покръстени в исляма от арабски мисионери през IХ век. Това се потвърждавало от писанията на някои християнски мисионери от онова време, които свидетелствали, че тогава в района вече шетали ислямски духовници, които разпространявали религиозна литература.

Има и теория, че помаците в Родопите били наследници на кумани или печенеги, приели исляма в края на ХI - началото на ХII век от ислямски мисионери от Близкия изток. Куманите и печенегите са тюркски номадски племена от Централна Азия.

Според културния антрополог Асен Баликси пък помаците в Гоцеделчевско твърдо вярват в своя турски произход, заявявайки, че са чисти турци османлии, дошли от района на Коня в Анадола.

 

Каракачаните - най-старите балканци

Каракачаните са най-старите балканци, показват изследвания на антрополози и генетици.

На преброяването от 2001 г. 4107 души у нас са се самоопределили като каракачани. Те живеят главно в Сливенско, Котелско и Карловско. Каракачаните са гръкоезични православни християни, чийто поминък до средата на ХХ век е номадското животновъдство, но вече са уседнали. Има ги в Гърция, Македония, Албания, Мала Азия.

Произходът им е спорен.

Международен екип, в който участва и българска изследователка, е изследвал генетични маркери у каракачани от Сливенско и Карловско. Тези маркери са свързани с произхода по мъжка линия и се предават непроменени от баща на син. Изследването проверява доколко каракачаните са генетично близки с други балканци - българи, македонци, гърци, албанци, сърби, черногорци и 2 групи армъни (власи).

Главният извод е, че няма данни българите и каракачаните да са генетично близко свързани. Каракачаните не показват по-гоголяма генетична близост с българите, отколкото с другите балканци, с които също имат "видима" дистанция. Малко по-близки са само с македонците от Скопие.

Изследването тества и една от хипотезите за произхода на каракачаните - че са "сродни" с армъните. Според нея някога те са били едно, но общността се е разпаднала, различните групи са мигрирали и заживели на различни места. Част от тях по-късно били елинизирани. Генетичното проучване на мъжките линии сред каракачаните и армъните обаче не подкрепя тази хипотеза. Двете общности също я отхвърлят, позовавайки се на собствените си предания и история.

Има още няколко хипотези за произхода на каракачаните. Според една от тях, пропагандирана от гръцки изследователи, те са преки наследници на дорийски племена, населили Гърция преди повече от 3000 г. Според друга са християнизирани юруци - тюркско племе животновъди номади. Според трета са коренни балкански жители, населявали полуострова от предисторически времена.

Изследване на майчините линии сред каракачаните показва, че при тях се срещат с по-голяма честота, отколкото сред останалите балкански популации най-старите европейски линии, които са били разпространени на континента още през късния палеолит. Това значи, че в мнозинството си поне по майчина линия каракачаните са наследници на хората, живели тук преди последната ледникова епоха.

Това е в синхрон с последната хипотеза. Тя, изглежда, се подкрепя и от проучванията на гръцкия антрополог Арис Пулянос. През 1963 г. Пулянос е в България по покана на БАН и изследва 300 каракачани от Стара планина - по 150 мъже и жени, а в следващите години - и същия брой каракачани в планината Пинд в Северозападна Гърция. (Каракачаните вярват, че там е прародината им.) Пулянос сравнява двете групи по повече от 60 метрични и морфологични белега. После съпоставя двете групи заедно, от една страна, с данните на повече от 15 хиляди индивида от огромен район - от Централна Азия през Кавказ до Пиренеите. Заключава, че българските и гръцките каракачани са еднакви и "очевидно не само исторически, етнографски и лингвистично споделят общ произход, но и антропологично".

Пулянос установява, че и за българската, и за гръцката група каракачани е характерен големият диаметър на главата. Също и един белег в конфигурацията на черепа, който често се среща при черепите на европейци от късния палеолит. Според Пулянос по тази характеристика каракачаните спадат към континенталния (епирския), а не към медитеранския тип европеиди. (Континенталният тип се смята за по-стар от медитеранския.)

Пулянос пише, че типът, към който спадат каракачаните, се среща не само в района на планината Пинд, но и в цяла Северозападна Гърция, Северозападна България, Черна гора, Румъния и Украйна и дори на Пиренеите. Според него това означава, че този палеолитен тип е бил разпространен на широка територия и че съществува и до днес.

"Палеолитните европейци не може да се изпарят без следа. Техен наследник е континенталният европиден тип, най-представителната група на който са каракачаните. Те са в голяма степен палеолитен остатък", пише Пулянос.

Той твърди, че каракачаните са по-стари европейци и от баските.

Дерматоглифичните изследвания на Рачо Стоев и Лучия Кавгазова от Антропологичния институт към БАН също установяват, че каракачаните се различават от другите балканци и са запазили голямо наследство от преднеолитното население на Балканите.

Група гръцки и западноевропейски учени обаче твърди, че каракачаните са не просто старо балканско население, а преки наследници на племената, обитавали територията на днешна Гърция отпреди класическия период. Културни антрополози, близки до този възглед, изтъкват, че някои елементи в каракачанската сватба, запазили се и до днес, били точно такива, каквито ги описвали в произведенията си Омир и Еврипид. Лингвисти пък твърдят, че в каракачанския език са оцелели думи, използвани от Омир в песните му. През 20-те г. на ХХ в. датски учен пише, че в диалекта им няма никакви чужди заемки - нито фонетични, нито по отношение на граматическите структури.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА