28-годишният Ангел Павлоф от Уругвай пропътува 15 държави от Монтевидео до София, за да се срещне с българските внуци на емигриралия си през 1928 г. дядо Дончо.
"Невероятно изживяване! Допреди 3 г. не съм и помислял, че това е възможно", казва Ангел, часове след като пристигна от Атина в София с приятелката си Адриана.
Доскоро той дори не подозираше, че дядо му е оставил съпруга и 2 деца в България.
"Това е супер-изненада - нито ние сме знаели за тях, нито те за нас. Дядо има 2-ма сина, 1 дъщеря и 10 внуци в Уругвай и всички сме много щастливи", каза Ангел, когато преди време "24 часа" му съобщи новината.
През 2006 г. той идвал в Европа, стигнал до Виена, но не включил България в маршрута си. "Нямах стимул тогава - не знаех, че дядо има живи роднини тук. Сега е друго. Бях твърдо решен при следващото пътуване обезателно да дойда", обяснява внукът. От неделя до днес той и българските му роднини прекараха 4 незабравими дни заедно.
"Цял живот сме мечтали за тази среща. Татко почина през 2004 г., без да дочака да види баща си Дончо", казва 69-годишната Бонка Севова от София. Тя е дъщеря на българския син на емигранта - Димитър. Заедно с брат си Васил, който живее в Плевен, са единствените останали живи наследници на дядо Дончо. Отдавна починали са съпругата му Вълкана и дъщеря му Бона.
"Баба ми Вълкана цял живот милееше за него и го чакаше да се върне. Двамата имали голяма любов. Тя не се ожени никога. Докато почина на 91 г., все се надяваше да стане чудо", казва внучката. Тя споделя, че преди да почине, и баща й често й казвал:
“Може да имам братя и сестри в Уругвай, а да не знам за тях." Жената си спомня еуфорията, която предизвикало последното писмо на дядо Дончо до България, което пази като реликва до днес. Било през 1955 г. Емигрантът отправил молба до кмета на с. Струпен да му пратят кръщелното и други документи, за да се върне в родината.
Като чул новината, синът му Димитър хукнал да вади документите и рекъл: "Цяло стадо ще заколя, цялото село ще поканя само и само татко да се върне." Когато отишъл да носи документите на приятел на баща си, който се заел с мисията, човекът го посрещнал с думите: "Веднага разбрах, че си на Дончо син, така сиприличате!"
Бащата обаче не се обадил никога повече. "Мисля, че една от причините е трудното общуване в годините на комунизма. Не знаехме нищо за Източна Европа. Най-далечното място, до което се стигаше, бе Будапеща или Италия", казва внукът Ангел.
През 1973 г. българското семейство започнало да търси изгубения дядо Дончо с Червения кръст, но без успех. Затова, когато "24 часа" съобщи на Бонка новината, че ги издирва внук на дядо им от Уругвай, сълзи напълниха очите й. "И аз, и баща ми цял живот се надявахме на тази новина, но за съжаление татко не я доживя", казва жената.
Уругвайският й братовчед Ангел е не по-малко щастлив. "Разкрихте добре пазена семейна тайна. Дядо ми Дончо не обичал да говори за миналото си. До смъртта му през 1974 г. никой в Уругвай не подозирал, че е оставил жена и деца в България. Още по-малко съм предполагал, че някога ще успея да ги открия и да ги срещна", казва Ангел.
Баща му Хуан Педро е най-малкият син на Дончо в Уругвай. Освен него емигрантът имал син Борис и дъщеря София. Всички заедно го дарили с 10 внуци.
Дончо напуснал родината през 1928 г. "Бил едва на 30 г. Това ме караше да мисля, че може да е оставил потомство", казва внукът.
За да научи истината, през август 2007 г. той се свърза с "24 часа". Най-трудно и решаващо за търсенето бе предположението къде е роден дядо Дончо. Оказа се, че в региона на Бяла Слатина някога е имало 2 села със сходно име - Струпец и Струпен. Проверка в регистрите на Струпец показа, че няма човек на име Дончо Павлов Радев, затова пък от архивите на Струпен - днес Лазарово, изскочиха имената на съпругата му Вълкана, сина Димитър и дъщерята му Бона. Така стигнахме до дъщерята на Димитър - Бонка, и семейството й.
Те заведоха Ангел в Лазарово, откъдето дядо му тръгнал по света. Мъжът не можеше да повярва, че родната къща на Дончо още съществува, и направи стотици снимки за спомен. "Ще ги занеса на баща си, чичо си и леля си, ще ги покажа на братята и братовчедите. Сигурен съм, че и те ще поискат да дойдат в родината на дядо", казва Ангел, преди да поеме към Истанбул.
Уникална лотария му осигури $ 39 000 за пътешествието.
Уникална студентска лотария, която се прави само в 1 университет в Уругвай, помогна на Ангел и Адриана да минат 15 страни, за да дойдат в родината на дядо му. Двамата тръгнали от Уругвай през април, минали през Чили, Нова Зеландия, Австралия, Индонезия, Сингапур, Китай, Виетнам, Хонконг, Камбоджа, Непал, Тайланд, Индия, ОАЕ, Египет и Гърция, за да акостират в България.
Уникалното пътуване, което продължава 6 месеца и струва около $ 39 000, се дължи на факта, че тази година Ангел завършва икономика в Университета на републиката в Монтевидео. От 65 г. висшето училище предлага уникална програма за финансиране на пътуванията по света на студентите, завършващи архитектура и икономика. Според тази традиция те организират лотария, в която има огромни печалби като коли и апартаменти, но пътуванията са привилегия само на завършващите. Тази година 450-те студенти успели да продадат 50 000 билета по $ 100 и спечелили $ 5 млн. 1,5 млн. били дадени за награди, а останалите - разпределени между студентите.
Ангел успял да продаде 270 билета и да спечели $ 21 000. Към тях прибавил $ 18 000, които спестил от началото на следването. Така се получила сумата от $ 39 000. Като теглили чертата с Адриана, направили маршрут в 16 страни. Задължително включили България в плановете си, за да успеят да се запознаят с роднините и да видят родното място на българския дядо на Ангел.