Ромите намаляха, защото заминаха в чужбина

https://www.24chasa.bg/Article/976781 www.24chasa.bg
Алексей Пампоров СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Алексей Пампоров е доктор по социология, научен сътрудник в Института по социология на БАН, ръководител "Социологически проучвания" в института "Отворено общество". Преподава в Софийския университет и в Нов български университет, чете курс "История и всекидневна култура на ромите в България". Специализирал в Германия демографски анализ.

- През март допуснахте, че на преброяването ромите ще излязат към 450 000 и че двойно по-голямото число, с което се спекулира, е невъзможно. Не само че то не се потвърди, но и ромите се оказаха с 50 000 по-малко, отколкото на предишното преброяване. Защо?

- От една страна, социологическите проучвания през последните години показват, че делът на ромските домакинства, от които има поне по 1 човек в чужбина, е 10-15%. За сравнение - делът на българските домакинства, които имат човек в чужбина, е 6%. Т.е. ромите са малко повече от 2 пъти по-активни в ходенето в чужбина. Те са предимно в страни от ЕС и ще бъдат преброени там, но вероятно няма да ги питат дали са роми и ще ги запишат просто като български граждани.

От друга страна, част от "губещите" се роми може да бъде обяснена със скриването на идентичност от страх. Немалко хора - не само цигани, а и други, са се побояли да се преброят като нещо различно от българи. Числото на ромите сега е много близо до това от 1992 г. (313 000) и може да се приеме, че тези, които са се изнесли от махалите и са се интегрирали, просто не са се декларирали като роми и са се "скрили".

От 370 000 (2001 г.) сега да спаднат до 325 000, при положение че прирастът им е положителен, това може да се обясни само с миграция и скриване на идентичност, защото в България няма масово измиране на роми и не се е случил геноцид, та да спаднат с 50 000 за 10 г.

Смъртността при тях е по-висока, отколкото при българите, а сред децата е до 3-4 пъти по-висока, но с раждаемостта, която имат, групата им би трябвало да остава същата или поне мъничко да се увеличи. Щом дори е спаднала, може да се е върнал страхът. Засили се полицейщината през последната година в страната и хората повечко се плашат.

- След като броят на циганите намалява, как тогава се увеличава относителният им дял сред цялото население на България?

- Защото е много висока смъртността сред останалото население. То намалява по-бързо, отколкото намаляват ромите. При тях прирастът е положителен, макар че ромската раждаемост спада. Но хората остават с впечатление, че те се плодят много, защото след 1989 г. медиите станаха много чувствителни и всеки случай на момиченце, родило на 11-12 г., шумно се провъзгласява за ромски. А годишно има не повече от 5-6 такива случая.

- Ромският език бил майчин за 50 000 души по-малко, отколкото са се самоопределили като роми. Какъв език говорят тези 50 хил.? Объркали ли са се тези роми, които са писали като майчин език румънския вместо ромския?

- Немалка част от ромите особено в Северозападна България имат за майчин език българския. Ромите рудари (българите им казваме копанари) говорят диалект на румънския и го наричат влашки. Така че не са се объркали, като са посочили румънския за майчин.

- Близо 12% от ромите са неграмотни, а 23,2% от децата им между 7 и 15 г. не ходят на училище. Какви тенденции залага това в обществото?

- Не е изключено делът на неграмотните роми да е даже по-голям - около 15%. Държавата трябва тотално да си преосмисли политиката за образователна интеграция. Отпадането на ромски деца от училище не е само заради незнанието на езика, то се засили изключително заради отиването на родителите им в чужбина. Дете, учило дори само 1 срок зад граница, много трудно го записват отново в българско училище - процедурата е изключително сложна и тежка. Същият проблем имат и българчетата, учили в чужбина. Самата държава предизвиква отпадането на децата от училище с бюрократичните процедури, които е наложила.

- И при турците има много деца, които не ходят на училище - близо 12% на възраст 7-15 г. и 5% неграмотни. Там проблемът с езика ли е?

- Езикът невинаги е проблем пред образователната интеграция. Турските деца показват високи резултати в училище. Има обаче и училища, в коитосе преподава само на турски, макар да е забранено от закона. При турците проблемът е по-скоро в трудния достъп до училищата. Като се изключат няколкото по-големи градове, в които има компактно турско население - Кърджали, Разград - останалите турци живеят предимно в селата. Със закриването на малките селски училища и откриването на т.нар. средищни училища, до които децата се транспортират, влизането в клас стана много трудно особено през зимата. И някои просто престават да ходят. Това се отнася и за български деца от отдалечените селски райони. Така че причина не е само етничността, а и предпоставки, създадени от държавата.

- Изненада ли е броят на турците - 588 318, доста по-малко от 2001 г. (746 664)?

- Няма изненада. Някои са се писали българи просто защото ги е страх. У нас винаги турците и ромите държат общо към 15%

И сега е така - 8,8% турци и 4,9% роми. Най-вероятно като турци са се писали уста милетът (ромите, които говорят турски), защото, ако се бяха писали роми, делът на този етнос щеше да е по-голям. Гагаузите вероятно са се писали българи.

- Да не би турците да са намалели и защото се изселват към Турция?

- Който е искал да се изсели към Турция, го е направил или по време на "голямата екскурзия", или в началото на прехода. Няма никаква причина да започнат да се изнасят сега, когато сме член на ЕС. Вероятно има значителен брой турци, които са заминали на гурбет в Европа. В сравнение с останалите български граждани те се интегрират най-бързо на Запад, защото могат да използват турските и кюрдските диаспори.

- Македонци са се писали близо 3 пъти по-малко (5071 души през 2001 г., 1654 души сега), каракачаните са наполовина (4107 през 2001 г., 2556 сега), арменците и те (10 832 през 2001 г., 6552 сега.) Защо?

- От една страна, броят на етнически смесените бракове се увеличава и за децата от такива бракове е трудно да се даде определение за етничността. Преброяването не беше предвидило възможността за множествена идентичност, т.е. да заявите, че се чувствате принадлежащ към повече от една националност.

От друга страна, държавната полицейщина, която налага т.нар. профайлинг на различните, и същевременно необяснимата прокурорска толерантност към ксенофобските изяви на ВМРО и "Атака", връщат страха у хората с различна идентичност. Обърнете внимание на данните: при население 7 млн. и 300 000 едва 6 млн. и 600 000 са посочили етническа идентичност. Защо?

Защото останалите 10% ги е страх да се определят или просто нямат възможност да го направят, понеже методологията на преброяването пренебрегва възможността да се чувстваш принадлежащ към повече от една етническа група.

- 270 000 заявяват, че нямат вероизповедание - предимно младежи от най-големите градове. Значи ли това, че младите са атеисти?

- Това число е даже малко. Но не значи автоматично, че те са атеисти - т.е. които твърдо вярват, че не съществува никакъв бог. Има и такива, но вероятно повечето вярват, че има някаква висша сила, макрокосмически компютър, който управлява Вселената. Но не са мюсюлмани, не са християни, не могат да се определят.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания