18-годишната Джена Писик от Минесота пристигна в родината на българския си прадядо, когото не е виждала никога. "Прекарах страхотно. Това е най-забележителното пътуване в живота ми.
Един ден ще разказвам на децата си", казва американката, която дойде с баща си Тод.
Джена е правнучка на Димитър Досев, емигрирал в САЩ през 30-те г. на миналия век. Покойната й баба Елинор е негова дъщеря. "Баба почина през 2000 г., но винаги сме се интересували от историята на рода. Преди време майка ми Черил откри куп писма на български, даде ги за превод и разбра, че има много роднини в България, които реши да търси", обяснява момичето.
След като ги намери с помощта на "24 часа", съпругът й и дъщеря й стегнаха куфарите си за презокеанското пътешествие.
Едно от най-вълнуващите неща в родината на прадядото било да се запознаят с част от роднините му. "Впечатлих се, че той е оставил голямо семейство и уреден живот в родината, за да започне отначало и да им помага", казва Джена.
Любими й станали Варна и Черно море. "Всички роднини бяха много мили", казва момичето. В част от тях тя открила прилика с братята на майка си. Младата жена намира България за изключително красива и интересна страна, пълна с история и култура. "Страхотно ми хареса и определено ще дойда пак, но този път с майка ми", казва Джена.
Прадядо й Димитър, който в САЩ започнал да се нарича Джеймс, оставил в България 2-ма братя - Никола и Досьо, и 2 сестри - Стояна и Каля. С част от тях си разменял писма до средата на 60-те г. В едно от писмата написал, че мечтае да се върне да ги види, но това не станало никога - Джеймс починал през 1972 г., а връзката прекъснала. Идеята да я възстанови хрумнала на внучката му Черил, която се свърза с "24 часа" с молба за помощ.
Дъщеря й Джена малко съжалява, че не успяла да види всички роднини, пръснати в София, Нови пазар, Шумен, Търговище и Варна. "Времето не стигна, но съм сигурна, че ще го направя при следващото идване в България", казва американката. Един от тези, с които се запозна, е 85-годишният Димитър Борисов от София - внук на сестрата на емигранта Каля. Той и синът му Росен заведоха Джена в Търново, Арбанаси, Етъра и в родното място на прадядо й - Катранджии, където още се пази родната му къща.
И българският братовчед Димитър отдавна мечтаел да намери роднините в САЩ, но не смеел да ги търси. "Такива бяха времената - страхувахме се. Семейството ми бе принудено да спре връзката през 1949 г., когато постъпих във военното училище", разказва мъжът.
Вдъхновен от интереса на американските си братовчед, той за няколко седмици успя да довърши книгата за родовата история, която пише от няколко години. Озаглавил я "И бедните имат корени". Покрай писането открил стари писма на вуйчо си. "В едно от тях ми пише, че му е много мъчно за братята и сестрите му", казва племенникът.
В САЩ Димитър имал 2 дъщери - Елинор и Джоан, и близо 20 внуци и правнуци. Една от тях - Черил, започнала да проявява интерес към семейната история преди години. Затова намирането на роднини на дядо й в България я зарадва и развълнува. "Бях сигурна, че е оставил братя и сестри, допусках, че те са имали деца и внуци и ето, вие успяхте да ги откриете", радва се американката.
Тя и съпругът й - наполовина поляк, наполовина ирландец, обичали да пътуват и вече идвали в 10 страни в Европа. Това я подтикнало да търси и своите корени. Допълнителен стимул било пътуване до Гърция с приятелка, която успяла да издири и да се види с роднините си там.
"Присъствах на тази среща, пълна с обич и емоции, и тайно й завиждах", казва американката. Работата й попречи да се присъедини към пътуването на дъщеря си Джена сега, но е твърдо решена да успее догодина.