2. Емигранти - изгубените мечти

https://www.24chasa.bg/Article/979504 www.24chasa.bg
Ученическа снимка с мама и татко.

"Блондинка, заради която свещеникът би строшил с шут олтара..."

Думите на детектива Марлоу сами изникват, докато се чудя какво да напиша за поредната анонимна, съдба, чиято история стои заключена в стотина снимки. Разпилял съм ги по цялата маса.

Руси плитки, големи сини очи. Небрежен аристократизъм, присъщ на благородната кръв. Някак естествено е, че само две-три фотографии са надписани - животът тече, няма време да го описваме, трябва да го живеем.

Този архетип, така типичен за руското дворянство и офицерство от Бялата гвардия - "Беляците". Подписала се е Тамя. Сигурно от Тамара. Очевидно най-старата фотография е от времето на революцията. Може би 1917 година. Млада жена, облечена в бели дантели, държи на коленете си сламенорусо момиченце на не повече от две години. Зад тях, облечен в имперска униформа гордо се е изправил бащата. Офицерът има няколко ордена, гъста тъмна брада и носи пенсне - от тези телени очила, които се закрепят на носа. Родителите са тъмни, но детето е съвсем русо. По-нататък виждам, че ще се превърне в ослепителна красавица.

1917 г. Може би първата семейна фотография. Тамя е на не повече от 2-3 г.

Най-вероятно това е първата им фотография в новата родина - България.

На тревата в Морската градина на Варна. Русите къдри са сплетени в лакиран кок според модата.

След залповете на "Аврора" и няколко години неуспешна борба за запазване на империята, Бялата армия на генерал Врангел се разпуска. Смъртта на Романови, обявяването на комунистическата власт и плачевният край на Първата световна война слагат край на всички надежди. Както се оказва впоследствие - за почти век.

Снимка с може би най-добрата приятелка.

Все пак около 1920 г. Бялата армия е дислоцирана в Галиполи, добре въоръжена и дисциплинирана, но твърде малка, за да промени нещо.

Среща с първата любов сред боровете в Борисовата градина.

Главнокомандващият генерал Пьотр Врангел официално моли правителствата на Югославия и България да приемат хората му, след като разпусне войската. В България Стамболийски се колебае защото мрази монархията, но все пак приема, мислейки че може би ще извлече полза от това. Греши. Пристигат около 24 000 белогвардейци със семействата си и още много интелектуалци, благородници и артисти - общо около 35 000 души. Между тях са синът на граф Игнатиев Леонид, графиня Олга Толстая, Варвара Гурко - дъщеря на генерал Гурко, и т.н.

Със съученички на знаменития мост над езерото Ариана

Заедно с ветераните от Руско-турската война белогвардейците представляват сериозна диаспора. Повечето са добре образовани и в науките и в изкуствата. Тези им качества дават значително отражение на местния живот и култура. Интересен факт е, че през 1922 г. Стамболийски имал опасения от преврат, организиран от белогвардейците и с указ ги разоръжава. Същевременно обаче ветераните му изпращат писмо, в което молят за финансова помощ във вид на пенсия, заради заслугите им в освобождението на България. Получават я. И не само това. Безпрецедентно за руската емиграция в целия свят, емигрантите получават пенсия до края на живота си, независимо от това дали са в България или в чужбина. Това трае до 1934 г., когато Царство България установява дипломатически отношения със СССР. Болшевиките не гледат с добро на останките от руската империя и българското правителство, начело с Кимон Георгиев, ограничава пенсиите на руските емигранти до получаването им само от тези, които живеят в България. Те ги вземат до 1944 г., а преживелите ветерани от Руско-турската война и техните вдовици, които са не повече от двайсетина души - до края на дните си.

Някъде около този период - края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, свършват и "моите" снимки. Русото момиченце е пораснало. Виждам я като гимназистка в девическия интернат във Варна през 1926 г. Сигурно подобен образ е развълнувал и Набоков - черната ученическа престилка, русите плитки, небрежно падащи пред гърдите и. Огромни сини очи. Офицерът е остарял, но пенснето, неизменно кацнало на носа му, и униформата, вече без пагони и ордени, му придават суров и стоически вид. Майката е отрязала косата си, сякаш се е разделила с част от упадъчния разкош на дворянството.

Като на лента от ням филм тя се променя след всеки кадър - със съученички на моста на езерото "Ариана", с младеж сред боровете на Борисовата градина, вероятно първа среща. След това сякаш има малка пауза и тя вече е омъжена. Вечерна рокля от бял сатен, русите къдри са сплетени в лакиран кок по подобие на филмовите звездиот 30-те.

Август 1935 г., последен кадър. Тя позира, седнала на тревата в морската градина във Варна, но сякаш е в самия Бевърли хилс.

Да, добре го е казал Марлоу. Впрочем и Набоков.

Ако имате интересниснимки и истории към тях, моля пишете на адреса на сайта (lostbulgaria.com) "Изгубената България" lostbulgaria@yahoo.com или на редакционния адрес

ПЕЙО КОЛЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Иво АНГЕЛОВ Паметник на писателя Алеко Константинов ще извае бившият министър на културата Вежди Рашидов. Това обяви пред "България Днес" Карен Алексанян, създател на Двора на кирилицата в Плиска. Именно в историческия комплекс в първата българска столица се очаква догодина да бъде поставен паметникът на Алеко.

Добромир ДОБРЕВ "Искам в леглото с певицата Дара. Неприличните предложения от мъжете вече не ме впечатляват, претръпнала съм. Не се срамувам от голотата, защото тя има някаква душевност. На тоя свят гол идваш и гол си отиваш." Това обяви пред "България Днес" една от най-скандалните кандидатки за титлата тази година Биляна Василева.

Певецът е готов на всичко, за да бъде в перфектна форма Азис събра погледите на почитателите си с последните снимки от спортната зала. Певецът не само, че вече се е простил с излишните си килограми, но и показва толкова добра форма, че и професионалните спортисти могат да му завидят. Освен че притежава доста различен набор от хобита – обича да