2. Емигранти - изгубените мечти

https://www.24chasa.bg/Article/979504 www.24chasa.bg
Ученическа снимка с мама и татко.

"Блондинка, заради която свещеникът би строшил с шут олтара..."

Думите на детектива Марлоу сами изникват, докато се чудя какво да напиша за поредната анонимна, съдба, чиято история стои заключена в стотина снимки. Разпилял съм ги по цялата маса.

Руси плитки, големи сини очи. Небрежен аристократизъм, присъщ на благородната кръв. Някак естествено е, че само две-три фотографии са надписани - животът тече, няма време да го описваме, трябва да го живеем.

Този архетип, така типичен за руското дворянство и офицерство от Бялата гвардия - "Беляците". Подписала се е Тамя. Сигурно от Тамара. Очевидно най-старата фотография е от времето на революцията. Може би 1917 година. Млада жена, облечена в бели дантели, държи на коленете си сламенорусо момиченце на не повече от две години. Зад тях, облечен в имперска униформа гордо се е изправил бащата. Офицерът има няколко ордена, гъста тъмна брада и носи пенсне - от тези телени очила, които се закрепят на носа. Родителите са тъмни, но детето е съвсем русо. По-нататък виждам, че ще се превърне в ослепителна красавица.

1917 г. Може би първата семейна фотография. Тамя е на не повече от 2-3 г.

Най-вероятно това е първата им фотография в новата родина - България.

На тревата в Морската градина на Варна. Русите къдри са сплетени в лакиран кок според модата.

След залповете на "Аврора" и няколко години неуспешна борба за запазване на империята, Бялата армия на генерал Врангел се разпуска. Смъртта на Романови, обявяването на комунистическата власт и плачевният край на Първата световна война слагат край на всички надежди. Както се оказва впоследствие - за почти век.

Снимка с може би най-добрата приятелка.

Все пак около 1920 г. Бялата армия е дислоцирана в Галиполи, добре въоръжена и дисциплинирана, но твърде малка, за да промени нещо.

Среща с първата любов сред боровете в Борисовата градина.

Главнокомандващият генерал Пьотр Врангел официално моли правителствата на Югославия и България да приемат хората му, след като разпусне войската. В България Стамболийски се колебае защото мрази монархията, но все пак приема, мислейки че може би ще извлече полза от това. Греши. Пристигат около 24 000 белогвардейци със семействата си и още много интелектуалци, благородници и артисти - общо около 35 000 души. Между тях са синът на граф Игнатиев Леонид, графиня Олга Толстая, Варвара Гурко - дъщеря на генерал Гурко, и т.н.

Със съученички на знаменития мост над езерото Ариана

Заедно с ветераните от Руско-турската война белогвардейците представляват сериозна диаспора. Повечето са добре образовани и в науките и в изкуствата. Тези им качества дават значително отражение на местния живот и култура. Интересен факт е, че през 1922 г. Стамболийски имал опасения от преврат, организиран от белогвардейците и с указ ги разоръжава. Същевременно обаче ветераните му изпращат писмо, в което молят за финансова помощ във вид на пенсия, заради заслугите им в освобождението на България. Получават я. И не само това. Безпрецедентно за руската емиграция в целия свят, емигрантите получават пенсия до края на живота си, независимо от това дали са в България или в чужбина. Това трае до 1934 г., когато Царство България установява дипломатически отношения със СССР. Болшевиките не гледат с добро на останките от руската империя и българското правителство, начело с Кимон Георгиев, ограничава пенсиите на руските емигранти до получаването им само от тези, които живеят в България. Те ги вземат до 1944 г., а преживелите ветерани от Руско-турската война и техните вдовици, които са не повече от двайсетина души - до края на дните си.

Някъде около този период - края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, свършват и "моите" снимки. Русото момиченце е пораснало. Виждам я като гимназистка в девическия интернат във Варна през 1926 г. Сигурно подобен образ е развълнувал и Набоков - черната ученическа престилка, русите плитки, небрежно падащи пред гърдите и. Огромни сини очи. Офицерът е остарял, но пенснето, неизменно кацнало на носа му, и униформата, вече без пагони и ордени, му придават суров и стоически вид. Майката е отрязала косата си, сякаш се е разделила с част от упадъчния разкош на дворянството.

Като на лента от ням филм тя се променя след всеки кадър - със съученички на моста на езерото "Ариана", с младеж сред боровете на Борисовата градина, вероятно първа среща. След това сякаш има малка пауза и тя вече е омъжена. Вечерна рокля от бял сатен, русите къдри са сплетени в лакиран кок по подобие на филмовите звездиот 30-те.

Август 1935 г., последен кадър. Тя позира, седнала на тревата в морската градина във Варна, но сякаш е в самия Бевърли хилс.

Да, добре го е казал Марлоу. Впрочем и Набоков.

Ако имате интересниснимки и истории към тях, моля пишете на адреса на сайта (lostbulgaria.com) "Изгубената България" lostbulgaria@yahoo.com или на редакционния адрес

ПЕЙО КОЛЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар