1. Не искам да съм просяк, пише Тато и се гръмва в главата

https://www.24chasa.bg/Article/987400 www.24chasa.bg
ТОДОР ВЕЛЧЕВ-ТАТО

Tодор Велчев, наричан от приятелите Тато или Моряка, е последният самоубил се български творец.

Последният засега?

Тато започва писателския си път късно и по доста оригинален начин. Предизвиква го пътеписът на Радичков "Неосветените дворове". Открива го редакторът Леонид Грубешлиев, учител му е белетристът Васил Попов. С общи усилия двамата създават най-добрия български писател маринист. Смъртта на Салвадор Дали пък го провокира да грабне четката и да впечатли с картините си дори Богомил Райнов.

Никой, който дори само бегло е познавал писателя Тодор Велчев, не може да повярва, че той сам е сложил край на живота си. С куршум в главата.

Тодор Велчев в акция на риболовен траулер СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

От този човек винаги струяха бодрост, оптимизъм, здрав дух в здраво тяло, някакво весело, широко скроено мъжкарско излъчване. Но в душата му, тази най-закътана зона у човека, явно са бушували други емоции и стихии. Не случайно често и най-големите мъжаги, мъжете канари, са раними като деца.

Една от последните ми срещи с Тодор Велчев, който сам се наричаше Барба Тато, а приятелите му - Тато или Моряка, беше в края на 2005 г. Видяхме се на тротоара пред Полиграфическия комбинат. "Пенчо Ковачев - проехтя йерихонският му глас - не може да не си купи най-новата ми книга!" Извади от голямата си чанта една бройка и на коляно написа следното посвещение: "На Пенчо - за България! Барба Тато. 6.12.2005 г." Подаде ми я и видях заглавието -

“Звездният разбойник”

И тогава Тато добави съвсем тихо и с неудобство, сякаш ми се извиняваше: "От издателството ме карат да продавам книгата си, да изкараме някой лев..." Тогава не можах да разчета подтекста на тези тихо, несвойствено тихо за мъж като Тато, изречени думи. През същата 2005 г. писателят получи националната награда за литература на името на Николай Хайтов и бронзов венец с камбанка, изработена от Александър Хайтов, син на автора на "Диви разкази".

На 19 септември 2010 г. сутринта Тодор Велчев е сам в стаята си. В хола са синът му Мартин и снахата Даниела. Никой от двамата не е чул през нощта гърмеж, нито някакъв шум. Мартин дори си мисли, че баща му, както обикновено, е станал рано и е отпрашил към Витоша. Към 10,30 часа Даниела отваря вратата на стаята. И извиква: "Леле, Марти!...", след което се свлича на пода.

Тодор Велчев седи леко наклонен на леглото. Ръцете му са отпуснати, пистолетът е между краката му. Куршумът е влязъл откъм дясното слепоочие, излязъл през лявото и се забил в стената. Според сина му Мартин куршумът бил бял.

Писателят не оставя класическо предсмъртно писмо. Последните му думи, записани в малко тефтерче, са: "Не искам да съм просяк. Щастието е състояние на духа. Дани, Теди, Марти, обичам ви!" Простете ми!"

Тодор Велчев става писател по доста необичаен начин. Един ден през 1967 г. дава вахта като пом.-капитан на траулера "Феникс". Чакат кораба майка "Тайфун" да прибере уловената риба. Вижда, че един от моряците чете книга, излегнат на тралната палуба. "Хубава ли е?", пита Велчев. "Страхотна. Щом я прочета, ще ти я дам", отговаря морякът.

Така в ръцете на Тодор Велчев попада книгата на Йордан Радичков "Неосветените дворове" - пътеписът за пътуването му из Сибир и до Северния Ледовит океан. Морякът за първи път вижда името на писателя. "Щом се зачетох - ще напише Велчев след години в есето си "Диамант", - въпреки горещината навън обух снегоходките и се отправих след автора. Сребърните лисици надуваха флейти и Северното сияние потръпваше. Човекът от задните дворове на живота носеше своята тежка съдба, безименен и неизвестен, опъваше тежкия впряг - така описан от автора, че и аз реших да стана писател. И да подкарам шейната по неравните пътища на словото, да я тегля като северно куче. И когато стане стръмно, да скоча в нея, без да подозирам, че още на първите завои ще падна..."

Убеден съм, че този мъж с уникална биография не можеше да не стане писател.

Той е българският Джек Лондон, но в многократно уголемен вариант. Сменил е много повече професии и е натрупал много повече житейски впечатления от американеца. Вижте сами: моряк, бетонджия, арматурист, докер, закупчик, готвач, управител на почивна станция, шприцьор, миньор, културист, треньор по културизъм, харпунджия, помощник-капитан на траулер, спасител, каскадьор, директор на продукция, редактор и драматург в БНТ, експерт в Съюза на българските командоси...

Няма как да не даде простор на натрупаното от този динамичен живот върху белия лист, иначе мозъкът му би се пръснал от емоции и впечатления. А не от куршум, както се случва, преди Съюзът на българските писатели официално да чества 75-годишния му юбилей - с обемист том разкази и есета. Книгата излиза след смъртта му с променено заглавие - "Последният скок".

Тодор Николов Велчев е роден на 15 август 1935 г. в Перник. По една случайност - баща му Никола е бил временно механик в заводите в миньорския град. Иначе коренът му е от Ботевградския край.

Тато е трето поколение моряк

Дядо му Велчо Минев е служил на кораба "Дръзки" - един от четирите български торпедоносеца, които на 8 ноември 1912 г. атакуват най-известния турски военен кораб "Хамидие". Лекият бронепалубен крайцер е пуснат на вода на 25 септември 1903 г. под името "Абдул Хамид", но при встъпването си в строя получава името "Хамидие".

Едно от торпедата на "Дръзки" е изстреляно само от 60 м, улучва носа на "Хамидие" и прави пробойна от 10 кв. м. С потънала носова част, 8 убити и над 30 ранени крайцерът е извлечен от турски разрушител с кърмата напред към Цариград, където е ремонтиран. Удържането му на вода е по чудо и според специалисти се дължи не толкова на водонепроницаемите прегради, колкото на абсолютно тихото море.

Бащата на Тодор Велчев Никола е в един випуск с Вапцаров във Военно-морското училище във Варна. Били са приятели и за да ги различават, в училището са ги наричали Кольо Поета и Кольо Моряка. Никола Велчев е убит през 1953 г. с обвинението, че е трайчокостовист. (Трайчо Костов е герой от антифашистката съпротива, след 1944 г. става секретар на ЦК на БКП и е най-близкият до Георги Димитров. Обвинен е в шпионаж за Англия и е обесен в края на 1949 г. след натиск на Сталин - б.а.)

Чичо му Димитър Велчев е бил шеф механик на ескадрения миноносец "Георги Димитров".

Тодор не изневерява на потомствения ген и през 1951 г. кандидатства в морското училище в град Сталин, както тогава се е наричала Варна. 2500 младежи се борят за 150 места, Велчев е втори по успех. Иначе е най-слабичкият курсант, тежи само 50 кг. За да заякне, още тогава грабва лоста на щангите и не го пуска до края на живота си въпреки тежките операции и контузията в гръбнака.

Служи и възмъжава зад желязната ограда на Осми полк, правена от цевите на пушките, свалени от въоръжение по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. Режимът в морското училище е спартански. Правят 30-километрови внезапни походи през нощта, гребни походи от Варна до река Ропотамо,с лодки, известни като "шлюпки". "Чупили сме гребла при старта, такива каяци бяхме", признава Тодор в разговор с писателя Деян Енев.

Велчев завършва морското училище, но тъй като няма работа за моряци, записва медицина. Изкарва седем семестъра. За да се издържа, започва да работи в бригада, която разчиства развалините в София от бомбардировките.

През 1958 г. се разминава на косъм със смъртта:

"Разбиваме железобетонна сграда някъде около Централния затвор. Работех с 12-килограмов чук и десетина закалени шила. Заставам в средата на плочата и започвам да блъскам с чука. Първи удар, втори удар. Изведнъж въздухът експлодира. Цялата плоча се скъса и срина; и докато падам надолу, чувам: Отиде си докторчето! За щастие не губя съзнание. Гледам - от крака ми стърчи дебело колкото палец фигурно желязо. Гръбнака не мога да го мръдна.

Един самосвал ме закара за 11 минути в "Пирогов". Там ми направиха 7 операции. Изкарах в гипсово корито 270 дни. От 100 кг станах 38. Скелет. Всички ме изоставиха, само майка ми идваше колкото можеше. През това време съзнанието ми витаеше към всевъзможни светове, изживях всички неистови, екзотични копнежи. Когато сетне започнах да плавам като моряк с корабите и стигнах чак до нос Добра надежда, светът на реалността не ми се стори толкова непознат."

Тодор Велчев усеща, че се ражда втори път, когато след гипсовото корито прави първата си разходка из улиците на София, макар и с две патерици. Волята, която е придобил още от 1950 г., когато започва да се занимава с културизъм, както и подновените физически упражнения му помагат бързо да се възстанови.

Следва: Тато е треньор по културизъм на Иван Славков

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Най-сексапилната гимнастичка от ансамбъла, спечелил бронзов медал на олимпийските игри в Рио - Цветелина Найденова, е без гадже! Това призна самата тя и така потвърди слуховете, че е разделена със скандалния рапър Марсел Величков - Марсо. Цвети направи това в популярния в последните дни чат с фенове и приятели в инстаграм,

20-годишната певица Алекс Крумова успя да покори най-високия връх в Европа. Изпълнителката се качи на Монблан, въпреки крехката си възраст. "Успяхме да достигнем на определена височина с огромен лифт, който побираше над стотина души. Беше много страшно, защото лифтът висеше над огромни пропасти и имах чувството, че ще откачи и ще пропаднем.

Актьорът Ненчо Илиев, по-познат като Бате Ненчо грее от щастие, видяха папараците на "България Днес". Комедиантът изглежда така все едно си разказва вицове наум, разхождайки се из софийските улици. Метнал раница на рамо, илюзионистът се бе пременил с карирана риза, от която се подаваше изпъкнало коремче.