Огнян Минчев: Доган е на Бузлуджа, другите върхове му бяха отнети

https://www.24chasa.bg/Article/989941 www.24chasa.bg
СНИМКА: ГЕРГАНА ВУТОВА

С политолога Огнян Минчев разговаря Женя МИЛЧЕВА: 

- Г-н Минчев, основателни ли са критиките на Брюксел в последния доклад?

- За първи път докладът на Брюксел съдържа критики на обикновен език и в откровена мяра - частично е изоставен ужасният бюрократичен жаргон, на който се изразяват брюкселските чиновници, и който подлежи на всякаква интерпретация от заинтересованите страни в София. Този път докладът е по-човешки и дава по-добра представа докъде са затънали българските институции, особено правораздавателните, в усилията си да обслужват посткомунистическата олигархия срещу обществения интерес. Последиците не закъсняха - шефът на ВКС Лазар Груев отлетя в Москва да се оплаче на Путин от Европа. Слава Богу, сега не сме нито 1951, нито 1981 година.

- Не ни пускат в Шенген, а премиерът и Цветанов постоянно повтарят, че каквото е трябвaло, сме го направили. Как ще обясните на обикновените хора това противоречие?

- Премиерът и Цветанов правилно твърдят, че сме изпълнили техническите изисквания за Шенген. От Париж, Берлин и Хага посочват институционалната ни неспособност да се справим с корупцията и организираната престъпност като пречка. Но това е лицемерен аргумент - българската организирана престъпност и корумпираните олигарси и политици имат достъп до шенгенската зона доста преди обикновения български гражданин.

Проблемът с Шенген е друг. Турция спря да играе ролята на бариера между Близкия изток и Европа. Анкара отвори границите си за безвизов режим с няколко арабски страни. Оттук напрежението върху гръцката и българската граница се увеличава. Явно ще вземе време да се реши този технически - но вече европейски, а не български проблем.

- Прав ли е Симеон Дянков, че сега не ни е изгодно да влизаме в еврозоната?

- На Дянков трябваше да му дойде акълът по този въпрос доста по-рано - щяхме да преживеем кризата доста по-леко без напъните да влизаме в ERM. Еврото е в институционална криза, заплахата от фалит на няколко европейски държави - Гърция, Португалия, Ирландия - е съвсем реална и няма нито един разумен аргумент за присъединяване точно сега към еврозоната.

Това, че ние сме дисциплинирани финансово, е добре за Европа, но цената, която обикновеният българин плаща за кризата при образцова финансова стабилност, е много висока. Държавата на практика изостави бизнеса - за разлика от повечето държави, които го подкрепиха, Дянков забави за 18 месеца огромни държавни плащания към българските фирми.

- Какво стои зад сагата с отнемането на лиценза на "Лукойл" - принципност, проявена от българското правителство, или показване на мускули пред Русия?

- "Лукойл" е една от емблемите на доминирания от Русия примитивен олигархичен капитализъм в България. Още след приватизацията на "Нефтохим" приходите на българската държава от данъци драматично намаляха. Повече от десетилетие рафинерията е символ на непрозрачен, протежиран от върховете на българската държава бизнес, чийто основен пълномощник - "губернатор" на руската енергийна олигархия в България - проникна дълбоко в процеса на вземане на политически решения за България. Цената на арогантния монопол върху "Нефтохим" се плаща от обикновения българин - европейски цени за некачествено говиво. Идете до Гърция да заредите и сравнете колко километра минавате с един резервоар там и колко - в България.

За мен има много неизвестни в категоричната реакция на правителството срещу "Лукойл", но оценката ми за опита да се наложи законът е изцяло положителна. Беззаконието и наглостта са визитната картичка на руския енергиен монопол в България - и в "Нефтохим", и в "Белене", и навсякъде другаде.

Интересен детайл в битието на "Лукойл" - България, е обстоятелството, че работниците на корпорацията членуват в руски профсъюз. Само по себе си това е прецедент за една европейска страна.

Още повече че става дума за руска корпорация, която не се радва на особени профсъюзни права и в собствената си родина. В контекста на кризата с отнемането на лиценза на "Лукойл" този руски профсъюз може с лекота да манипулира българските работници на рафинерията с цел оказване на допълнителен натиск върху българското правителство.

- Защо беше нужен този вот на недоверие към правителството, след като за всички резултатът беше предварително пределно ясен?

- Вотът имаше две цели. Първата както обикновено е политическата реклама. В навечерието на избори безплатно по националните медии всички политически сили можаха да си разчешат езиците на тема национална сигурност и кой повече държи на нея от другите участници в шоуто.

Втората цел е по-значима. Съществуват обосновани съмнения, че, съвместявайки позициите на вътрешен министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, Цветан Цветанов ще продължи да злоупотребява с власт и да прави на конкурентите на ГЕРБ поредица от милиционерски номера. Масовото подслушване, натискът върху хора и фирми по време на частичните избори в Разлог и Габрово, злоупотребата с власт срещу лекари в Горна Оряховица и Благоевград - това са само няколко примера за опасенията на всички останали политически сили, че ГЕРБ ще се опита да вземе изборите "с коляно". Това направи възможна и политически противоестествената коалиция между БСП, ДПС и сините по време на вота - явно всички са му яли попарата на Цветанов.

Друг е въпросът, че от вота - и като дебат, и като резултат - вътрешният министър излезе "целият в бяло". Вместо да си изпишат вежди, опонентите му си извадиха очи... И дадоха основания на Бойко Борисов да държи заместника си на още по-здрави юзди.

- Какво послание отправи Доган с присъствието си в парламента за вота?

- Доган продължава да се преструва на всесилен. На практика той няма избор - трябва да подкрепи БСП. С помощта на Касим Дал ГЕРБ овладява сериозни позиции сред мюсюлманския електорат и това е битката на Доган. Тази битка може да се окаже последна. Времето, когато всички със затаен дъх чакаха да видят кого ще подкрепи Сокола, мина. Сокола е на Бузлуджа -другите върхове му бяха отнети.

- Защо партиите масово си крият кандидатите за президент? Има ли Бойко Борисовинтерес да се кандидатира?

- Партиите крият кандидатите си за президент, първо, за да намалят времето, през което тези кандидати ще бъдат поливани с помия от конкурентите си. Второ, защото политическият процес в България е все по-малко публичен, по-малко зависим от гражданите и все повече задкулисен, зависим от натиска на олигархични интереси.

От хората и избора им зависи все по-малко. Днес, по-малко от 3 месеца преди изборите, гражданите на практика нямат какво и между кого да избират. Бойко Борисов ще се кандидатира в краен случай - ако се окаже много вероятна загубата на друг кандидат на ГЕРБ. Тогава премиерът ще трябва да решава дали да жертва своето правителство и управлението на ГЕРБ, кандидатирайки се за президент, или ГЕРБ да претърпи първото си и значимо политическо поражение - на президентските избори. Само тогава Борисов може да се изкуши да се кандидатира.

- Зад действията на ГЕРБ при номинирането на кандидати за кметове прозира ли някаква ясна стратегия?

- ГЕРБ няма силни фигури - дори на национално, камо ли на общинско ниво. Затова прагматично припознава успешните кметове като свои - варненския, сливенския, каварненския. Смяната на партиен цвят вече е нещо нормално в България, още повече за кметове и местни олигарси, които са се пребоядисвали по няколко пъти. Но управляващата партия запазва добри шансове и поради липсата на достойна конкуренция. БСП е един нещастен остатък от по-добри времена, а дясната опозиция е натикана в ъгъла. Твърде малко хора въобще ще упражнят правото си на глас този път.

- Условието за уседналост ще попречи ли да се купуват гласове на тези избори?

- Гласове могат да се купуват винаги, но сега вече сякаш е за предпочитане да се купуват направо секционни избирателни комисии - инвестира се по-малко и резултатите са "по-добри". Спадът на общата прозрачност на политическия процес прави възможни все по-корумпирани техники за манипулация и фалшифициране на вота.

- Докъде "изгазихме" кризата - минахме ли най-дълбокото, или тепърва ще потъваме още?

- Корупционният бандитизъм на тройната коалиция и погрешната политика на ГЕРБ за "затягане на кранчето" в условия на криза фалираха огромен брой средни и дребни фирми. Днес България е не само по-бедна вследствие на кризата, но и по-бедна на варианти за излизане от нея. Аз не съм икономист, но на мястото на общите локуми за "финансова въздържаност" и рестрикция бих искал да видя един разумен и практичен проект за растеж на българското стопанство в следващите години - ресурси, алтернативи, цели. Иначе няма смисъл да мерим къде е брегът и къде - дъното. Икономическата разруха няма дъно - Африка пада надолу от половин век и дъно не се вижда.

ВИЗИТКА:

Огнян Минчев е роден на 2 декември 1958 г. Завършил е английска гимназия и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по социология, доцент в катедра "Политология" на Софийския университет, преподавател по теория на международните отношения. Специализирал е политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Директор е на Института за регионални и международни изследвания. Член на гражданския комитет против АЕЦ "Белене".

  • Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Познавачи на Кремъл смятат, че Путин имал две-три важни амбиции. Сред тях те нареждат връщането на руския контрол върху Украйна, тоталната ерозия на НАТО и желанието му да превърне Русия в незаобиколим противник на Запада. Ясно е, че Русия търси реванш за загубата от студената война. Затова от години дрънка оръжия и анексията на Крим бе само част
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо