Президентът Петър Стоянов носил с правителствения самолет български книги в щатската Конгресна библиотека във Вашингтон през 1998 г. Пратката попълнила част от българската колекция, която наброява около 45 000 тома. Сред заглавията в нея са "Фашизмът" на Желю Желев, книги на Софроний Врачански и Петър Берон, дневниците на обикновеното народно събрание от 1880 г. и дори броеве и томове, издадени от "24 часа".
"Това е една от най-големите български колекции извън България. Благодарение на концепцията на Томас Джеферсън са представени всички теми с изключение на клиничната медицина и техническото селско стопанство, които са в специализирани книгохранилища", казва Анжела Кенън, експерт за България и Русия в библиотеката.
Неотдавна тя публикува близо 70 страници изследване "Историческо развитие на българската колекция в Конгресната библиотека от 1894 г. до наши дни". В него подробно разказва кога и как са събирани българските заглавия в най-голямата американска книжна съкровищница. Според проучването най-старата българска книга е от 1806 г.
Библиотеката се сдобива с нея през 1949 г. Най-ранните получени български книги са един Нов завет, един псалтир и едно Битие, публикувани в Цариград през 1850 и 1857 г. Дълго време те били и единствените наши заглавия.
Едва през 1881 г. институтът "Смитсониън", който започнал да се грижи за доставките в библиотеката, съобщава, че поддържа връзка с 2908 научни общества по света, едно от които е в България. "Вероятно е ставало дума за националната библиотека", предполага Анжела.
Първата българска книга, вписана в регистрите на конгресното книгохранилище, е от 19 юни 1894 г. - "Дневниците на Обикновеното народно събрание" от 1880 г.
Томчето е подарено от частния секретар на Фердинанд д-р Пол Леверкюн - орнитолог и съдебен лекар, който полага началото на Природо-научния музей в София. Леверкюн е сред най-активните доставчици на български материали още преди да бъде официално привлечен на тази длъжност. Благодарение на него за Вашингтон заминават първите издания на "Държавен вестник" и 14 тома от "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от БАН.
Сред най-любопитните ранни заглавия, получени в Конгресната библиотека, са Годишникът на Софийския университет, "Статистика на училищата в Княжество България" (1897), "Статистика на търговията на Княжество България с другите държави 1894-1903 г." и периодическото списание на Българското книжовно дружество.
Сред най-търсените материали по онова време е чуждестранната правна литература. Отначало "Държавен вестник" е дефицитен, но през 1938 г. проблемът е решен. Дълго време
България остава на опашката по доставка на нови книги. Според Анжела една от причините е сравнително малкият брой български емигранти, които заминават отвъд океана. Закон от 1924 г. ограничил броя им до 100 годишно. Според официалната статистика между юни 1920 г. и юни 1973 г. в САЩ са приети само 67 250 българи.
"Голяма част от по-ранните емигранти са били работници и селяни без повече от средно образование, които едва ли са имали отношение към българската литература и създаването на библиотечни колекции", казва Анжела.
После идва студената война. За радост "жертвите" на библиотечния фронт са сравнително малко. Докато политиците воюват, библиотекарите продължават да си разменят книги. Между 1950 и 1980 г. българската колекция нараства сравнително бързо с кратко колебание около 1950 г., когато заради шпионски скандал САЩ и България прекъсват дипломатическите си отношения.
През 1947 г. директорът на Българския библиографски институт Тодор Боров праща до Конгресната библиотека предложение за сътрудничество. Така до 1951 г. 8 български институции обменят материали не само с книгохранилището във Вашингтон, но и с други американски библиотеки. Сред получените документи са дори такива от процеса срещу Никола Петков.
Един от отпечатъците, които студената война оставя, е съдържанието на книгите. Макар и малка част, получени по онова време, са пропагандни брошури на чужди езици или преводи от руски. "Има преводи на български на Маркс, Ленин, Сталин, Горки, Гогол, Балзак. Събирането на такива преводи не е в политиката на библиотекана. Бихме взели превод на Ботев на английски, но не и на Марк Твен на български", казва Анжела.
Докато библиотеката и други институции опитват да разширят информацията си от източния блок, други се хващат за закона за експортния контрол, приет през 1949 г. Той повелява да се ограничи разпространението на американска техническа информация към СССР и страните сателити. По темата през пролетта на 1951 г. спорят тогавашният шеф на библиотеката Лутър Евънс и секретарят по отбраната Джордж Маршал.
Евънс е убеден, че САЩ се нуждаят от книги от източния блок, и настоява обменът да продължава. Маршал иска пращането на американски материали отвъд океана да спре, ако не са минали специална проверка. Анжела Кенън цитира инцидент, при който е спрян камион с материали, сред които стари американски военни наръчници и некласифицирани документи. Това станало на чешката граница, а проверката била извършена от американската военна полиция.
Проблемът е решен на 8 април през 1952 г., когато специални правила позволяват да бъдат изнасяни материали дори към комунистическите страни, ако са достъпни за широката публика.
Проблемът с качеството обаче остава. "Въпреки че част от материалите не отговаря на изискването да имат изследователска стойност, са прибавяни към колекциите, защото другите материали са малко", казва Анжела.
След 1989 г. тези проблеми са решени, но възникват други - например как да се подбират книгите при издателския бум, кои от пратените издания да се заплащат и кои не, как плащанията да стават навреме и т.н. Сред новите заглавия в колекцията са и няколко книги, издадени от "24 часа" - "Тайните досиета на царя" и "Отдел за убийства". В момента се обсъжда покупката и на други.
В българската колекция на Конгресната библиотека има и немалко български вестници. Едни от най-ранните са "Свобода" и "Свободно слово". Част от вестниците са принадлежали на Джеймс Брис - посланик на Англия в САЩ от 1907 г. до 1913 г., казва Анжела, но признава, че не знае как са попаднали в библиотеката.
Във вестникарската част на колекцията могат да се намерят и 27 вестника, публикувани след 1945 г., сред които "Отечествен фронт" и "Работническо дело".
През 1967 г. събирането спира "заради специалната природа на режимите в този район". Политиката по събиране на вестници е преоценявана 2 пъти - през 1993 и 2008 г. Целта е да се получават вестници, които представят различни политически, социални, емигрантски и етнически групи.
"Най-сериозният проблем с вестникарските колекции е как да ги съхраняваме физически. Добре е това да става на микрофилм, но никой не предлага български вестници в този формат. Затова сключихме договор с американски разпространител, който да филмира вместо нас", казва Анжела. Затова отменили абонамента.
Микрофилмите с "24 часа" датират от 2007 и 2008 г. Предстои зачисляването на теченията от 2009 и 2010 г., но понякога процесът на микрофилмиране е много бавен, уточнява Анжела.
Анжела Кенън: Колекцията е ценна, но подценена
- В Конгресната библиотека има 45 000 български книги, събирани повече от век и половина. Кой е най-тежкият период в попълването на колекцията, г-жо Кенън?
- Трудно е да се каже. Със сигурност е имало дипломатически и логистични проблеми и през двете световни войни, защото книжната търговия е била прекъсната в много европейски страни. И все пак може би първата четвърт на ХХ век, защото не е било лесно да се генерира интерес към материали от България и други страни. Без признаването на необходимостта от чужди материали финансирането е било минимално. Дори когато някой в библиотеката е показал интерес, връзката между европейските доставчици и търговците на Балканите не е била особено силна, така че поръчките често са се проваляли.
- Коя е най-ценната книга в българската колекция от гледна точка на чуждестранния библиотекар?
- От гледна точка на парична стойност вероятно това са заглавията в колекцията редки книги от епохата на Възраждането Но за нашите изследователи най-ценни са българските вестници. Те имат много потенциални потребители, защото, както се шегуват журналистите, "вестниците са първата груба чернова на историята". Малко библиотеки в САЩ събират повече от един български вестник, ако въобще имат такива, защото те са скъпи за получаване и съхраняване, а тези библиотеки може да нямат достатъчно славянски учени, които да оправдаят този разход. В Конгресната библиотека има изследователи, които работят с вестниците по различни теми като например политиката, войната, рекламата и спорта. Всичко за България на английски език също е важно, тъй като много изследователи могат да имат интерес, но да не могат да четат български. Мисля, че добрите материали на английски за България са доста оскъдни.
- Коя е вашата любима книга?
- "Бележки по граматика на българския език" на Елиас Ригс, публикувана през 1844 г. Това е първата българска граматика на английски. Често я показвам на посетителите, когато им разказвам за българската колекция. Тя е добър ранен пример за българо-американските отношения.
- Кои са главните потребители на БГ колекцията?
- Това са учени, работещи по балкански или европейски проекти, които се нуждаят от сравнителни данни за страните. Получаваме и въпроси по интернет от хора, търсещи конкретни български книги. Като цяло българската колекция е по-малко използвана в сравнение с другите славянски сбирки.
- Кои книги се поръчват най-често?
- Може би вестниците, речниците и статистическите материали. Имаме изследователи, които работят по разнообразни теми като българските мюсюлмани, винопроизводството в България, вашите ски курорти и ранните библейски преводи.
- След 1989 г. паднаха много ограничения и все повече книги се издават в България. Как се ориентирате в този издателски океан, за да решите кои заглавия да прибавите към колекцията?
- Купуваме книги въз основа на много общ профил какво представлява интерес за библиотеката. Търсим например книги за история и социални науки, за малцинствата, културни изследвания, най-доброто от науката. Много от книгите, отпечатани на български, не поръчваме, защото попадат извън параметрите на нашата изследователска библиотека. Например не събираме преводи, затова не бихме купили "Шифърът на Леонардо" или други бестселъри на български. Детски книги и учебници купуваме избирателно. Не купуваме книги "самиздат" или такива със съвети. Те имат ограничена изследователска стойност, а ние предпочитаме да се съсредоточим върху по-сериозни работи. Има толкова много книги във всяка страна, които не можем да имаме, дори всички да са качествени.
Полагаме усилия да се сдобием с материали, които покриват всички социални, етнически и политически гледни точки. Вярваме, че е важно да не се цензурира информацията и да се позволи на различни групи да говорят за себе си. Затова в нашата вестникарска колекция ще намерите набор от заглавия като "Дума", "24 часа", "Атака", "Земя". Има вероятност от потенциално свиване на бюджета през следващите години. Темите, от които не бих се отказала, освен ако не се налага, са история, вестници, статистика, политика, малцинства и научни списания - те са сърцевината на нашата българска колекция.
Що се отнася до процедурата, имаме търговец в България, който съставя списък със заглавия, от които избираме. Тази жена е в час с темите, от които се интересуваме, и върши отлична работа, предоставяйки ни много от висококачествените материали, които желаем. Ние й даваме и списъци от партньори на библиотеката, предложения от учени или неща, които ни се струват интересни.
- През студената война проблем са били ограничените контакти и обмен на информация. А сега?
- Основният проблем днес е да се доберем до регионални издания. Нашият търговски агент върши добра работа по събирането на материали от София. Но ние искаме да получаваме повече продукти от големите градове като Пловдив, Варна и Велико Търново. Има обаче малък интерес и пари от страна на потенциални партньори там. Надявам се това да се промени - българската колекция е ценна, но подценена.
"Фашизмът” на Желю Желев е сред 700-те редки издания
Препечатка от 1990 г. на книгата на Желю Желев "Фашизмът" с автограф от автора и копие на Търновската конституция в рамка са само 2 от 700-те редки книги в българската колекция на библиотеката. Те се пазят заедно с други уникални издания в специална зала в Джеферсън билдинг във Вашингтон.
"Фашизмът" е подарена от самия Желев, а Търновската конституция - от емигрантска юридическа организация по случай 75-годишнината от приемането й.
Повечето от другите редки книги са дошли във Вашингтон с колекцията на българския издател Тодор Плочев. За сбирката Конгресната библиотека е броила 3000 долара на сина му Димитър през 1949 г.
Сред най-старите заглавия в рядката българска колекция са "Кириакодромион" на Софроний Врачански, издадена през 1806 г. и "Рибният буквар" на Петър Берон, издадена през 1824 г. Други заглавия са "Българска граматика" на Неофит Рилски (1835), "Българските хайдути" на Г. С. Раковски (1867) и няколко книги на Васил Априлов, които се озовали в библиотеката с друга частна колекция.
Анжела не отрича, че в последните години Конгресната библиотека няма средства да попълва рядката си колекция, затова купува само копия. Така от националната библиотека в София получили копия на "Цариградски вестник", "Нова България" и "Дунавска зора".