Електромобилите ще поскъпнат малко заради лития, но за кратко

https://www.24chasa.bg/avto/article/10698203 www.24chasa.bg
Зареждащите станции в България са прекарено малко. СНИМКА: Ваньо Стоилов

Бумът им в България остава за догодина

Рекордното поскъпване на един основен материал за производството на батериите на електрическите автомобили - лития, ще доведе до повишаване на цените на колите на ток, но в краткосрочен план. “За повишаването на цените на автомобилите играят роля не само поскъпването на суровините като лития. Наистина в следващите месеци може и добивът на този метал да окаже влияние при ценообразуването на електрическите коли. При автомобилите на ток обаче трендът е друг - постепенно да поевтиняват и да се изравнят с цените на колите с двигатели с вътрешно горене и хибридите”, смята Храбрин Иванчев, председател на ААП (Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България).

Цената на литиевойонната батерия спадна драстично в последното десетилетие. През 2011 г. батерията струваше над 1000 долара за киловатчас, а сега наближава 100 долара. Дори и при такива цени електромобилите остават средно с 30% по-скъпи от колите, които разчитат и на двигатели с вътрешно горене.

Цената на лития формира 12% от цената на цялата литиевойонна батерия, а 14% от целия добиван литий отива за електрически превозни средства. Очаква се до 2025 г. този дял да нарасне до 40%.

До 2030 г. растежът на електрическите превозни средства ще осигури повече от 90% от търсенето на литий.

След 8 години автомобилната индустрия ще консумира 90% от целия произведен литий.

Очакваният ръст на продажби на чисто електрически автомобили в България най-вероятно ще се случи, но през следващата година, не сега. Както е известно, България кандидатства за финансиране от Европейската комисия по програма “Околна среда” за бонус от 6135 евро при покупка на автомобил на ток и връщане на употребявана бензинова или дизелова кола над 15-годишна възраст (с по-нисък екостандарт от Евро 4). Финансирането на скрапинг програмата е за 4000 коли на ток.

Според Храбрин Иванчев скрапинг програмата ще тръгне у нас не по-рано от средата на годината. “Технически има още много работа. Едва ли скрапинг програмата за покупка на електрически нови автомобили ще стартира по-рано от лятото, защото има много неща да се уточняват. Например старият автомобил дали ще се връща на определеното за целта място директно от собственика, или от вносителя”, каза за “24 часа” Иванчев.

През миналата година у нас са продадени около 300 нови електрически коли, като търговците очакват бройката през следващата година да нарасне най-много двойно. Заради кризата с полупроводниците производителите не могат да смогнат с поръчките на всякакви нови автомобили, не само чисто електрически, и това ще влияе на ръста и на нашия пазар през следващите месеци. Очаква се кризата с чиповете да приключи в средата на годината, когато в Европа ще заработят две гигафабрики за полупроводници, които ще решат проблема с доставките.

“Решаването на проблема с производството и липсата на полупроводници ще съвпадне с бонус програмата за покупка на електрически коли у нас. Така че очакваме реално сериозен ръст на търсенето на нови автомобили на ток да има през следващата година”, смята Иванчев.

Дотогава търговците се надяват да се реши и проблемът с инфраструктурата по зареждането на тези електрически автомобили.

България е на последните места по брой зарядни

станции за електрически автомобили на 100 км пътища. Това сочи статистика на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (АСЕА). У нас се падат средно по 0,8 зарядни станции на 100 км, като по-зле е положението само в Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Литва и Гърция.

България попада сред 10-те държави в ЕС, които дори нямат едно зарядно устройство за всеки 100 километра ключови пътища (магистрали, междуградски и градски). Всички тези страни също имат пазарен дял на електрически автомобили под 3% (с изключение на Унгария).

18 държави-членки на ЕС, имат по-малко от 5 зарядни станции на 100 км път, а само четири имат повече от 10 зарядни устройства.

Като част от своя пакет за климата Fit for 55, публикуван през юли, Европейската комисия предложи

емисиите на въглероден двуокис от новите автомобили да бъдат с 55% по-ниски

от 2021 г. до 2030 г. Европейските производители на автомобили ще трябва да пуснат на пазара милиони автомобили с електрическо зареждане през следващите години за постигане на тази предизвикателна нова цел.

“Потребителите няма да могат да преминат към превозни средства с нулеви емисии, ако няма достатъчно станции за зареждане по пътищата, по които се движат”, предупреди Ерик-Марк Хуитема, изпълнителен директор на ACEA.

“Например, ако гражданите на Гърция, Литва, Полша или Румъния все още трябва да пътуват 200 км или повече, за да намерят зарядно устройство, не можем да очакваме те да са готови да купят електрическа кола”, смята Хуитема.

Контрастът между страната с най-много зарядни устройства Нидерландия (47,5 на 100 км път) и големи държави като осем пъти по-обширната Полша, но само с една електростанция на всеки 250 км, е поразителен.