Сериозен спад в продажбата на нови дизелови леки коли отчита АСЕА (Асоциацията на автомобилните производителите в Европа). С 19 процента е намаляло търсеното на автомобили с нафтови двигатели в България за първите девет месеца на годината спрямо 2018-а. В Европейския съюз сривът от началото на годината е по-малък - 16,4 процента.
От юли до септември 2019 г. броят на дизеловите автомобили, регистрирани в целия ЕС,
е намалял с
14,1% до
1 милион бройки В резултат на което пазарният дял на дизела намалява под 30%. Четири от петте най-големи пазари в ЕС отбелязват двуцифрен спад, като продажбите на дизели в Испания са с 34,7% по-малко, италианското търсене се свива с 24,5%, продажбите във Великобритания намаляват с 20,8%, а френското търсене - с 12,6%. Германия обаче регистрира увеличение от 4,7% през последното тримесечие.
Бензиновите нови возила в България за първите 9 месеца на тази година са 15 975 спрямо 14 647 за същия период на 2018-а, или 9,1% отгоре. Ако се погледне третата четвърт на годината у нас, бензиновите коли са с ръст 3,7 процента, или 4725 бройки, спрямо 4555 през същия период за миналата година.
Интересен е фактът, че в Германия има намаления на търсенето през първите 9 месеца на бензинови возила с 3,1 процента, като за целия ЕС увеличението е с 3,4%. Продажбите на бензинови автомобили се “възползват” от този спад на търсенето на дизели, увеличавайки се с 6,1% (или 121 216 бройки) през третото тримесечие на 2019 г.
Колите с бензинови двигатели сега представляват 59,5% от пазара на ЕС. Чисто електрическите превозни средства в Европа заемат едва 3,1% от общите продажби на нови автомобили в целия регион.
В България до началото на октомври са продадени едва 220 чисто електрически превозни средства, като зад нас са само Литва (120), Естония (82) и Латвия (71).
Въпреки скромния пазар у нас има ръст от 65,4 процента спрямо същия период на 2018-а, или 133 бройки тогава.
Най-много коли
на ток
от страните в ЕС са пласирани в Германия - 74 542 бройки, или увеличение с 48,4 процента. Това се дължи и на държавната субсидия за електрически превозни средства, която набъбва до 6000 евро. (Виж 3-а стр.) Иначе в Европа номер 1 по продажби на електрически автомобили е Норвегия с 61 547 бройки (+18,3%).
В България продажбите на плъгин хибридите са едва 39 бройки до началото на октомври, а при класическите хибриди са 1370 (+24,2%).
Комбинираните екологични превозни средства с водородни клетки, на газ и метан (APV) са имали пазарен дял от 36 % в ЕС през последното тримесечие. За първите 9 месеца увелчението не е толкова голямо - 7,5 процента.
По този показател - продажби на нови автомобили с фабрично монтирани газови и метанови уредби,
България
е абсолютен
рекордьор
в Европа Увеличенито до началото на октомври спрямо първите девет месеца на миналата година е 643 процента! У нас са пласирани 1800 нови коли с алтернативно задвижване спрямо 242 през 2018 година.
Проучване на ACEA акцентира и върху промяната в десетилетната тенденция за намаляване на средните CO2 емисии сред новите автомобили. С понижение от 2007 до 2016 година с около 40 грама на километър, през 2017 и 2018 година от асоциацията отчитат последователни увеличения със съответно 0,3% и 1,8%. Осредненият показател за България при новите автомобили за 2018 г. е на ниво от 128,1 грама СО2 на километър при среден за Европа от 120,6 г. Така от АСЕА твърдят, че няма връзка между намаляването на продажбите на дизелови коли и вредните емисии.
Най-големият бонус за електрически автомобили е в Румъния
От ACEA (Асоциацията на автомобилните производители в Европа) обявиха, че само 12 държави от ЕС предлагат бонуси или премии на купувачите на електрически превозни средства. Освен това тяхната парична стойност се различава значително в различните страни.
Стабилни стимули за закупуване на електромобили има в Румъния (до 11 500 евро), Словения (до 7500 евро), Франция (до 6000 евро), но в същото време има държави, в които не съществуват каквито и да било преференции и данъчни облекчения за покупката на подобни автомобили. Така е и в България. У нас преференциите при закупуване на чисто електрическа кола се свеждат до безплатно паркиране в синя и зелена зона в големите градове и липсата на годишен пътен данък. Няма никакви преференции при покупката на нов “мек” или плъгин хибриден автомобил.
В Румъния държавата дава 10 хиляди евро при покупка на електромобил, като добавя и още 1500 евро, ако се бракува кола на повече от осем години. За плъгин хибрид бонусът е 4500 евро.
В Словения за лека кола на ток се получават 7500 евро, а за лекотоварен автомобил тип “баничарка” - 4500 евро. В Испания бонусът е до 5500 за лека кола, 6000 за лекотоварен автомобил, 8000 евро за товарни возила от категория N2 и М2 и 15 000 евро за камион.
Във Франция освен 6-те хиляди евро за нови електически автомобили се полагат и 5000 за употребявани возила на ток. В Ирландия държавата приспада до 5000 евро за електромобили и плъгин хибриди, а в Швеция - 5500 евро за електромобил, Във Великобритания се приспадат до 4050 евро, в Австрия се полагат 3000 евро за покупка на нова кола на ток и два пъти по-малко за плъгин хибриди, а във Финландия сумата е 2000 евро за коли на ток.
Преди дни германското правителство и автомобилната индустрия се договориха да продължат съвместните субсидии за закупуване на електрически автомобили. Те се очаква да бъдат увеличени, а схемата за прилагането им удължена до края на 2025 г. Премията за закупуване, въведена преди повече от три години, изтича в края на декември.
За електрически автомобили на стойност до 40 000 евро потребителските субсидии трябва да нараснат до 6000 евро в сравнение с 4000 евро, които се даваха досега. За хибриди в този ценови диапазон купувачите вече ще получават субсидия в размер на 4500, а не 3000 евро. Германското правителство и производителите са осигурили по 600 млн. евро за сегашния план за субсидии на електрически автомобили.
Освен потребителската отстъпка за електрически превозни средства на срещата са обсъдени и начини за ускоряване на изграждането на национална мрежа от станции за зареждане на електрически автомобили.
В момента Германия разполага с около 21 000 станции за зареждане на електрически коли. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че страната трябва да изгради през следващото десетилетие един милион такива станции.
Данните на ACEA сочат, че в Европа има изградени 143 589 зарядни станции за електрически автомобили и зареждаеми плъгин хибриди. Резултатът за България е 108, като след страната ни се подреждат само Кипър, Гърция и Малта.
Почти една трета от новите коли, продадени в Норвегия миналата година, са били изцяло електрически, което е нов световен рекорд на фона на усилията на страната за спре продажбите на коли, задвижвани с помощта на изкопаеми горива, до 2025 година.
За да намали въглеродните емисии и замърсяването на въздуха, Норвегия почти не облага с данъци електромобилите и предлага някои стимули като безплатно паркиране и зарядни станции в опит да насърчи прехода от дизелови и бензинови към електрически модели.
Делът на електромобилите е нараснал до 31,2 процента от всички продажби миналата година спрямо 20,8 процента през 2017 година и едва 5,5 на сто през 2013 година, докато продажбите на дизелови и бензинови коли отчитат рязък спад.