Поредна глупост нарече намерението да се построи небостъргач в "София Тех Парк" министърът на икономиката Кирил Петков. Това той заяви в отговор на първия въпрос в новия формат на правителството „Властта говори! Открито“.
Небостъргач от 90 000 кв. м строят държави с нефтени находища. каквито нямаме. Смущаващ е и начинът, по който е възложен, за него са били заделени 190 млн. лв.
С вътрешно възлагане (ин хаус поръчка) Държавната консолидационна компания дава 100% аванс за изграждането на "небостъргача" на държавната компания "Монтажи". От своя страна "Монтажи" дава 50% от получения аванс на трета частна фирма.
Задачата й са три неща - да проектира сградата, да я строи и да и направи надзор, каза Петков и съобщи, че подготвя сигнал до прокуратурата.
Бъдещето на този проект е той бъде прекратен, въпросът е как да се върнат парите. Сега гледаме договорите. Тук въпросът е колко ще минимизираме щетите, каза министърът. Идеята е била в небостъргача да се преместят министерства. Петков заяви, че е интересно какво е щяло стане със сградите в центъра, дали не е имало идея да бъдат продадени, "надявам сме да не е имало", каза още той.
На въпрос за завода за електромобили в Ловеч и участието на братя Домусчиеви, Петков заяви, че на Next.e.GO са предлагани терени, те са се спрели на Ловеч, но немската компания е мажоритарен собственик, поясни Петков. Техните автомобили ще бъдат предимно за износ и ще се вземат приходи от европейските пазари.
Министърът заяви, че един от директорите на "Бош" му е казал, че наблюдават две компании за електромобили, едната е Next.e.GO. Ако агресивните им планове ще осъществяли, то "Бош" щели да помислят дали да не преместят една от фабриките за електромотори близо до техен клиент.
Петков даде този пример и каза, че ако се работи 3-4 г. по тази логика, то ще се привлекат инвеститори и България ще тръгне по пътя да стане богата държава.
"България има потенциала да привлече големи инвеститори, но за тази цел са необходими действия в няколко посоки – предприятията да са близо до потенциалните си пазари и до потенциалните си местни партньори и доставчици, но и чуждите компании да са спокойни, че тук няма да бъдат обект на корупционен натиск и няма да се сблъскат със съдебна система, която действа пристрастно", каза Петков.
„На всеки бизнес най-големият му страх е дали ще може да си продава продукцията. Трябва да мислим и за клиентите, и за доставчиците на бизнеса, който искаме да привлечем. Ако нямахме алуминиевите рамки, които се произвеждат в България, ако нямахме кабелите от „Язаки“, ако ги нямаше „Бош“ в София, който прави всичкия софтуер, eGO никога нямаше да дойде в България – трябва следим нормалната бизнес логика на тези инвеститори“, заяви министърът.
На реакция на граждани, че тези електромобили едва ли ще са за вътрешния пазар, Петков разви тезата си за скъпите стоки.
"Моята теза как българите да си позволяват скъпи стоки не е през държавно стимулиране на фирмите да ги поевтиняват. На коя точно фирма да помогнем", попита той и заяви, че не бил си и помислил да го прави и прогнозира, че в такъв случай ще се появи голяма група от лобисти
Ако направим много заводи, заплатите ще се вдигнат. Ако искаш да оцеляваш, трябва да увеличаваш заплатите, тази тема не се харесва на бизнеса, поясни обаче той.
Попитан за държавната петролна компания, Петков заяви, че за тези 9 седмици, откакто е министър, не си е обяснил, защо тя трябва да съществува. Той би я затворил, би направил ревизия на държавния резерв и "често да правим търгове за него за горива за много по-малки количества, за да има конкуренция", каза той. Де факто в момента само две фирми осигурявали горивата.
Министърът бе питан и за мерките за подпомагане на бизнеса в пандемията. Той припомни, че правителството е влязло в управлението без да има пари за мярката 60/40 за май, юли и август. Финансовото министерство е намерило парите от бюджетите на ведомствата както за мярката. В актуализирания бюджет финансовият министър Асен Василев е предвидим 400 млн. лв., за да има готови средства ако дойде следваща вълна на пандемия, за октомври, ноември и декември.
Петков каза, че шефът на НАП Румен Спецов вчера е отишъл при него с идея за развитие на кампанията за оказване на помощ за бизнеса в пандемията. Едно от условията, за да може фирма да кандидатства е да няма задължения към държавата. Спецов е предложил част от кредита да отиде за погасяване на задълженията на компанията към бюджета и тя да участва в процедурата.
Ние сме десни хора и смятам, че държавата трябва да се занимава със своите харчове. Има един исторически момент, който трябва да се подкрепи от парламента, независимо дали си ляв или десен. Когато говорим, че 42% от пенсионерите са под линията на бедността и с актуализацията на бюджета никой от тях да не е под линията на бедността за мен е базово ниво, което трябва да се подкрепи. От една страна десните мерки са стимулиране на бизнеса не чрез парични средства и субсидии, привличане по линията на добавената стойност, възможности за иновативните компании да работят, спиране на харчовете, а социалният елемент е да нямаме хора под линията на бедността, каза министърът.
Петков бе попитан и дали държавата трябва да държи акции в ПИБ. Той изрази мнението си, че държавата трябва да излезе от тази собственост, не и е работа да бъде в търговска банка, каза той, но поясни, че трябва да се следи пазара и да се излезе от това участие без да се губят пари.
Промените в ББР можели да станат тихо, но не това било идеята. Замисълът бил никой повече да не помисли да прави такова нещо - да дава кредити по 100 млн. лв. Отне ни седем седмици вместо една, но било въпрос на гласност, цялото общество да знае.
