Отдавна не бях общувала с бизнеси, които не обвиняват, че някой им пречи, призна шефката на икономическото ведомство
По нейна идея стартиращи фирми, победили в конкурса на “24 часа”, се събраха
В каква посока тръгва бизнесът на победилите в конкурса “Големите малки”? Служебният министър Даниела Везиева попита това преди месец и даде идея да събере и чуе докъде те са стигнали, какви проблеми са ги препънали и каква помощ очакват.
От 7 години “24 часа” подава ръка на стартиращи компании в партньорство с Министерството на икономиката. Правим го не само чрез реклама във вестника и сайта 24chasa.bg, която подаряваме на най-впечатляващите проекти. Истината е, че всички “Големи малки”, приели поканата на министър Везиева и издателя на “24 часа” Венелна Гочева, признаха, че животът и бизнесът им се е променил след публикациите за тях.
“Иска ми се повече помощ за експорт, търговските аташета да представят български продукти пред чужди дистрибутори”, обясни Христо Виташки от “Гормоли”, които произвеждат биоорехово масло. Той постави проблем на повечето млади компании - година живот, все още счетоводна загуба, което пречи на достъпа до финансиране. А според Христо подобни “зелени” производства са полезни за държавата.
Министър Везиева веднага обясни, че има вече идеи как
бизнесът да
общува
директно
с търговските
аташета
по света
“Стартиращите фирми с ръст на нашия пазар в един момент трябва да излезем и на други пазари и е нужен механизъм. Хубаво е да има помощ не само за създаване на даден продукт, но и за комерсиализацията му”, допълни Нуша Огнянова от “Ботаник лаб”, чиято дейност е интериорно озеленяване. Тя благодари за мярката 60/40 в пандемичната година, защото фирмата успяла не само да постигне 100% ръст на клиенти и приходи, но и да увеличи екипа си три пъти.
Международната школа за програмиране за деца Logiscool обаче има проблем точно с мярката 60/40, тъй като не попада сред допустимите за кандидатстване бизнеси. Везиева потвърди, че има подобни пречки, но пък продукти на Българската банка за развитие са подходящи за подобна финансова подкрепа.
Амбициите на “Гамифино”, които предлагат вечни изстриваеми интерактивни тетрадки, вече са да влязат освен в училищата и в държавната администрация. През 2020-а компанията спечелила и приза за иновативно предприятие под патронажа на президента Радев, който с “Големите малки” повишил популярността и клиентите им.
Част от компаниите дойдоха с конкретни искания - помощ за изследователска и развойна дейност или механизъм за стимулиране на купуването на електромобили за логистиката си.
Фирмите не се обръщат към държавата само за директни помощи, те искат по-добро сътрудничество между институциите, кампании, дигитализация и улесняване на администрацията. Това се чу най-вече от фирмите в сферата на образованието.
Друг проблем,
споделен
от всички, е
липсата на кадри Бизнесът търси сътрудничество с държавата и в тази посока. Първият център за бебешко и семейно СПА у нас например иска да предоставя безплатни терапии за деца с детска церебрална парализа и се разбра, че тази рехабилитационна дейност на Михаела Маркова може да е част от програмите на икономическото министерство.
След като изслуша всички, министър Везиева призна, че е получила идеи как да се улеснят и прекроят програмите за бизнеса.
“Давам си сметка, че много отдавна не съм била в аудитория с толкова креативност. Не чух някой да се оплаче, да каже, че му се пречи. Заредена съм и си казвам, че всички тези часове, които държавата отработва, за да се опита да създаде механизми, които да помогнат на бизнеса, си струват всяка секунда. И ако в европейското семейство се чувстваме комфортно, е крайно време да се запитаме искаме ли да пренесем този комфорт ние, готови ли сме за тази промяна. Слушайки ви днес, си давам сметка, че сме готови”, впечатли се министър Везиева.
Над 500 млн. лв. за малкия бизнес има в плана за възстановяване
Подкрепата за малки и средни предприятия ще бъде основен фокус и в новите мерки, които държавата предвижда да изпълни чрез европейски средства. Те бяха представени от зам.-министъра на икономиката Ивелина Пенева при срещата с “Големите малки”.
По Плана за възстановяване и развитие например се предвижда технологична модернизация с 280 млн. лв., като еврофинансирането е в размер на 50%, а останалата част е самоучастие.
В съвсем нова за България насока е процедурата за изграждане на ВЕИ-та за собствено потребление с мощности до 1 мегават, както и за съоръжения за съхранение на ток.
240 млн. лв. са предвидени и за преход към кръгова икономика, които ще са достъпни обаче само за преработващата промишленост. Ще се предлагат и ваучери за дигитализация с общ бюджет 60 млн. лв. и до 30 хил. лв. за проект, като той може да включва както софтуерен, така и хардуерен компонент.
По новата програма “Конкурентност и иновации в предприятията” ще бъдат финансирани приоритетни области като мехатроника, ИКТ, биотехнологии, креативни индустрии. Процедурите ще стартират още в началото на следващата година, като сред тях са такива за внедряване и разработване на иновации в предприятията. Заложена е и помощ за повишаване на производствения капацитет на семейни предприятия.
Владимир Георгиев - изпълнителен директор на ББР, посочи, че с новата стратегия на банката достъпът на малките и средните предприятия до средствата е улеснен. ББР предлага вече облекчено финансиране и изисквания за обезпечение директно през сайта си.
Вече се предоставят кредити по обновената гаранционна програма на ББР в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия, засегнати от пандемията, по която работят 5 банки. Покриват се до 80% от главницата на кредита при посочените в програмата условия. Георгиев изтъкна още, че банката финансира и изграждането на фотоволтаични централи с мощност до 1 мегаватчас за собствени нужди на бизнеса.
