Евродепутатите настояват ЕС и държавите членки да предложат конкретни мерки за защита на правата на жените и за намаляване на неравенството между половете в ЕС. В незаконодателен доклад, приет с 500 гласа „за“, 105 гласа „против“ и 87 гласа „въздържал се“, членовете на Европейският парламент отново изтъкнаха, че равното заплащане и равното третиране са съществена предпоставка за равноправието, икономическата независимост и кариерното развитие на жените, съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент.
‘‘Нуждаем се от промяна в политиката, за да укрепим и осигурим прилагането на правата на жените. За да се справим с неравенството, трябва да увеличим заплатите, да защитаваме и насърчаваме висококачествени универсални обществени услуги, като например безплатен достъп до здравеопазване и образование, но също така и достъп до подслон и правосъдие. Борбата с всички форми на насилие срещу жените трябва да бъде приоритет. Това е единственият начин да се постигне равенство между жените и мъжете’, заяви докладчикът Сандра Перейра от Португалия, представител на левицата.:
Членовете на ЕП били обезпокоени от разликата, която все още съществува, между заплащането на жените и мъжете в ЕС – 14,1% и разликата в пенсиите – 29,5%, както и от несигурността, с която често се характеризира заетостта на жените. Затова призовават държавите членки да предприемат практически мерки, за да подсигурят равен достъп на жените до пазара на труда и до назначения, както и равно заплащане и равни трудови права. Работодателите трябва да бъдат принудени да премахнат тази несправедливост, включително и чрез санкции при неспазване на трудовото законодателство. Членовете на ЕП приветстват и предложението на Комисията за задължителни мерки за прозрачност на заплащането, но подчертават, че прозрачността на заплащането сама по себе си няма да бъде достатъчна за преодоляване на дълбоко вкоренените неравенства между половете.
За да се гарантира, че всеки, независимо от пола, има право да работи и да балансира между професионалния и личния си живот, членовете на ЕП призовават ЕС и неговите държави членки допълнително да засилят правата за майчинство и бащинство чрез подобряване на предоставянето на периоди на равен и напълно платен отпуск. Те призовават за гъвкави схеми на работа след отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск, и за повече инвестиции във висококачествени грижи за деца на местно равнище места.
Като отбелязват, че пандемията и свързаните с нея ограничителни мерки доведоха до увеличаване на насилието срещу жени, членовете на ЕП призовават държавите членки да предприемат всички необходими мерки за установяване на самоличността на насилниците и за тяхното преследване от полицията. Те подчертават необходимостта от специални програми за защита и наблюдение на жертвите на домашно насилие и от мерки за подобряване на достъпа до правосъдие и подслон.
За да се справят с насилието, основано на пола, евродепутатите заявяват, че България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия следва да ратифицират Истанбулската конвенция, както и че е необходимо цялостно законодателство на ЕС по този въпрос.
В проекта на доклад се посочва отново, че достъпът до СРЗП е основно право, което по никакъв начин не може да бъде отслабено или отнето. Евродепутатите подчертават, че нарушенията на СРЗП, включително лишаването от възможността за безопасен и законен аборт, представляват форма на насилие срещу жените и момичетата. Членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за защитниците на правата на човека, за доставчиците на здравно обслужване, които работят за насърчаване на сексуалното и репродуктивно здраве е права, и за обществени организации, работещи в тази област.
Според данни на Европейския институт за равенство между половете на ЕС ще бъдат необходими най-малко 60 години за постигане на пълна равнопоставеност между жените и мъжете. Рейтингът на ЕС в Индекса за равенство между половете на ЕИРП се е увеличил само с 4,9 пункта от 2010 г. насам. През 2021 г. държавите членки са имали средно 68 от 100 точки, като повече от една трета от тях са с по-малко от 60 точки. През 2021 г. България е получила 59.9 точки по индекса.
