Най-стабилните приятелства се основават не на общо ежедневие, а на общи ценности и близки възгледи за света
Д-р Александър Христов е роден на 6 септември 1977 г. Управляващ партньор е на PR агенция „Параграф 42“, доцент по маркетинг в УНСС и преподавател по PR в НБУ. Агенцията е една от най-бързо развиващите се на пазара, с много награди за комуникационни кампании и проекти. Заместник-председател е на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и председател на Центъра за анализи и кризисни комуникации. През периода от 2011 г. до 2013 г. е председател на БДВО. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции в комуникационни отдели във финансови институции и в PR агенции. Автор e на четири книги и на над 80 публикации в наши и чужди издания. Завършил е „Международни икономически отношения“ в УНСС. Спи малко, пише много и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи позитивни промени.
Интервюто на д-р Александър Христов е част от проекта на „24 часа“ и списание „TREND“, който нарекохме „Мъжете, които задават TREND“. То е естествено продължение на суперуспешното списание „Жените, които променят“, което беше издадено през пролетта на 2021 г. и разказаше историите на успеха на едни от най-влиятелните жени в България. „Мъжете, които задават TREND“ сега ни води в мъжкия свят и ни среща с лидери и изтъкнати визионери във всички области – от икономиката, бизнеса, спорта, културата и стила на живот.
- Защо избрахте точно тази сфера да правите кариера – кое ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?
- Ако е лесно, не е интересно. Това убеждение ме държи в PR бранша от около 20 години и да, за най-привлекателно смятам това, че всеки проект е уникален и трябва да дадеш максимума от себе си. Както се казва, в PR-а си толкова добър, колкото е последната ти идея. И още нещо: напук на всички мениджмънт гурута, които казват „никога не се отказвай“, аз суперлесно се отказвам. Виждам ли, че нещо в работата не върви или изисква прекомерно много ресурси, го изоставям и хващам следващото. Освен всичко така се живее по-лесно.
- Какви ценности изповядва вашата компания и каква е вашата лична професионална мисия?
- Във философията на „Параграф 42“ стои схващането, че комуникациите могат да водят до бързо развитие на бизнеса и обществото и че това може да бъде измерено. Затова в работата си стъпваме на създаването на въздействащи комуникационни стратегии, които да допринасят за постигането на резултати. Личната ми мисия не е кой знае колко по-далеч от това. Смятам, че светът ще е наистина прекрасно място, ако хората и компаниите не само действат, но и комуникират отговорно и с мисъл за дългосрочните последици.
- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си?
- Да работиш в комуникациите или да преподаваш на студенти и да спазваш дистанция с тях, е като да се опитваш да сготвиш нещо, без да си пуснал печката. Не става. Нашият бизнес се основава на скъсяването на дистанции, което е първата предпоставка за изграждането на доверие. И е немислимо да се държим по различен начин с екипите си. Иначе вярвам, че найдобрата мотивация идва от три неща – интересна работа, възможност да видиш хубав краен резултат от нея и екипен дух. И се стремя да осигуря всичко това.
- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?
- Беше страшно. Да сме живи и здрави, преминахме през първата и втората вълна с ожулени колене, мобилизирани и – слава богу – без промени в екипа. Истината е, че пандемията се отрази доста неприятно на комуникационния бранш, но се получи казарменият ефект – излязохме посплотени като колеги и вярвам, с постойностни стратегически партньорства с клиентите.
- Най-интересното състезание, което сте печелили?
- Шоуто „Надхитри блондинките“ преди време – спечелих едно от изданията, а и беше суперзареждащо изживяване. Понастоящем съм страшно щастлив, когато печелим хубави конкурси в PR-а и адски се гордея с колегите, когато това се случи.
- Коя битка загубихте?
- Не е една, много са. Въпросът е да прецениш кои битки си заслужават и да ги водиш докрай.
- С какво биха могли да ви спечелят за приятел? А вие как избирате приятелите си?
- В едно възхитително есе се казваше, че броят на приятелите е краен и от един момент нататък става трудно да създаваш нови приятелства, но пък е лесно да пазиш старите. Иначе най-стабилните приятелства след студентските години се основават не на общо ежедневие, а на общи ценности и близки възгледи за света. И това са нещата, с които печеля съмишленици.
- Колко често се събуждате с чувството, че всичко зависи от вас?
- Абсолютно всяка сутрин. И в работата, и в живота всеки ден всеки от нас взима решения въз основа на информацията, която има. Тези решения зависят от нас, останалото е нужда от повече информация.
- Важно ли е да имате до себе си някого, с когото да споделяте успешната си кариера?
- Категорично. Успехът е опияняващ само тогава, когато има с кого да го споделиш – било то с екипа професионалисти, с които работиш, или със семейството. А и когато споделяш успехи или трудности, понякога получаваш гледна точка, за която никога не би се сетил.
- Как мъж с много ангажименти възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, така че успелият мъж да може да се нарече и успял баща?
- Успял баща е трудна работа. Иначе най-важното е да обръщаш внимание на децата, да внимаваш от какво се интересуват – било то картинг, танци или енциклопедии – и да го насърчаваш. И да ги учиш да бъдат самостоятелни. Да умеят да взимат решения и по-важното – да поемат отговорността за последиците от тях.
- Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?
- Истинският успех идва тогава, когато хората казват: „не те познавам, но знам какво си направил и то е чудесно“. Това означава, че си променил живота им към по-добро. Студенти са ми казвали, че съм ги запалил по професията. Това също е успех.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
- Ще чета, ще пиша статии, ще се интересувам от какво се влияят потребителите. Имам чувството, че някъде дълбоко в себе си съм кабинетен учен, ама от най-захлупените, само че съм го потиснал много силно.
Може да намерите "Мъжете, които задават TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02 942 20 37.
