Развитието идва с грешките и с това да се научиш от тях
Обича грамофонни плочи, играта на голф и южното Българско Черноморие край дома си в Сарафово. Най-много обича върховете. Катерил е Еверест и Елбрус. Тони Макмъри е роден на 9 септември 1968 година в Обединеното кралство. Кариерата му във финансите започва от 21-годишна възраст. Човек на числата, квалифициран член на CIMA (CIMA Fellowship Member) и член на борда на директорите на Американската търговска камара в България. Упорито учи български език, но не обича баница. Тони Макмъри е шефът, който всички наричат по малко име. Активен спортист, с титли в леката атлетика, от 26 години насам Макмъри е в „Инграм Микро“, а през последните три години и половина е изпълнителен директор на компанията в България. Вратата на офиса му е отворена за всички.
Интервюто на Тони Макмъри е част от проекта на „24 часа“ и списание „TREND“, който нарекохме „Мъжете, които задават TREND“. То е естествено продължение на суперуспешното списание „Жените, които променят“, което беше издадено през пролетта на 2021 г. и разказаше историите на успеха на едни от най-влиятелните жени в България. „Мъжете, които задават TREND“ сега ни води в мъжкия свят и ни среща с лидери и изтъкнати визионери във всички области – от икономиката, бизнеса, спорта, културата и стила на живот.
- Защо избрахте точно тази сфера да правите кариера – кое ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?
- Никога не бях учил финанси или бизнес, докато не започнах първата си работа като стажант-счетоводител в Лондон на 21 г. В университета учих първа специалност „Музика и спорт“. Много от приятелите ми станаха треньори или учители по физическо. Исках да продължа отвъд университетските си дисциплини. Като стажант-счетоводител помагах на одитори да развиват бизнеса си и за пръв път в живота си носех костюм! Усещах, че съдбата ми е кариера в бизнеса! Квалифициран CIMA счетоводител съм, вече с повече от 25 години опит в технологичната и дистрибуторската индустрия. В България ролята ми е да управлявам повече от 1200 служители и да подкрепяме процесите на компанията по целия свят. Работата ни постоянно се променя, нови са технологиите, процесите и изискванията. Динамиката най-много ме привлича – страните ни партньори да са доволни, докато поощрявам екипа си да се развива.
- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на вашите колеги – важно ли е за вас тяхното мнение?
- Доста практичен лидер съм. Влагам страст във всичко и обикновено екипът ми говори за мен като за много достъпен човек. В основата на тази страст е моята работна мантра да „управлявам с пример“. Никога не съм се страхувал да запретна ръкави и, да се втурна в проект и да помогна задачата да получи решение. Виждам, че този подход към моите хора се уважава на всички нива. Ръководителите в моята компания в София са ентусиасти и със страст и всеотдайност разрешават всичко, което дойде до тях. Затова и аз съм такъв.
- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?
- Открай време компаниите бяха свикнали да възприемат офиса като място за повечето им операции. Март 2020 г. обаче стана повратен месец за всички бизнес лидери по света. Гордея се, че моят екип от над 1200 души показа такава устойчивост и гъвкавост към пандемията. За пет дни се „преместихме“ oт офиса към дистанционна работа. Всъщност през последните 20 месеца отчетохме невиждано увеличение на обемите в нашата технологична индустрия. През цялото време задържахме отлично обслужване за клиентите си. Аплодисменти за „Инграм Микро България“ и цялата бизнес среда в тази чудесна страна!
- Как и от кого се учите да управлявате?
- „Образованието“ ми как се управляват хора е комбинация между учене от собствените ми мениджъри, други забележителни лидери по света и доста самостоятелно учене. Харесва ми да се водя и от хора като Ричард Брансън – самородния милиардер, който създаде империята Virgin. Съгласявам се с думите му, че „Ако се грижиш за служителите си, те ще се грижат за клиентите ти, толкова е просто“. Както и при повечето лидери, и при мен развитието идва с грешките. Безценно е, на каквато и ръководна позиция да си.
- Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион“, вашата голяма печалба?
- Съпругата ми Шарън е печелившият ми лотариен билет – „зад всеки успял мъж стои една силна жена“!
- Най-интересното състезание, което сте печелили?
- Имах късмет като тийнейджър да съм добър и в музиката, и в спорта, и съм побеждавал в много състезания. Най-забележителното ми е в леката атлетика, в скока на дължина. Тогава спечелих националното английско първенство, представял съм Англия и на международно ниво.
- Коя битка загубихте?
- Много исках да се състезавам на олимпиада на дълъг скок. За съжаление, резултатите ми не бяха достатъчно високи и животът на счетоводител победи.
- Кога сте се чувствали като покорител на света и кога абсолютно безпомощен?
- След много години на различни спортни предизвикателства за благотворителност, бягане, колоездене, каяк, катерене реших да покорявам Еверест през април 2015-а. Тогава се почувствах и като покорител на света, и найбезпомощен. Всичко беше нормално до сутринта на дванайсетия ден, когато удари онова земетресение от 7.8 по Рихтер, което уби 9000 души в Непал и 17 души, които бяха зад нас в лагера. За един ден минах от състоянието на завоевател до безпомощен катерач, който се опитва да избягва вторичните трусове, падащите скали и само може да гледа найлошото опустошение, което природата може да сътвори. Дължа живота си на нашия герой в това пътуване, шерпа Сукман – наричам го „Супермен Сукман“. Той свали екипа долу безопасно и до ден днешен ми е много близък приятел.
- Коя е най-скъпата ви играчка?
- През 2010-а преплувах с каяк цялата река Темза – от извора ѝ до централен Лондон. Беше благотворително събитие, но то ме запали по каяка. Оригиналният каяк, дълъг почти 5 метра, беше продаден, но вторият помалък ще пристигне от Великобритания догодина. Може да ме видите да греба в езерото Панчарево.
- Как се отнасяте към силните жени? С подозрение, внимание, страх, уважение?
- Повечето от лидерите в екипа ми са жени, съпругата ми Шарън и нейната майка са ядрото на семейството ми, а в последните години съм част и от бизнес програма за менторство на жени лидери. Във всичко, което правя в бизнеса, съм отдаден да ги подкрепям. С добро се отнасям към цялата сила на жените, както и към мъжете със същите качества.
- Зад каква благотворителна кауза бихте застанали?
- Подкрепям хора, които са имали по-малко късмет от мен. Близка до себе си усещам каузата на хората, болни от алцхаймер. Винаги съм „за“ нашият екип от благотворителност да помага на деца, възрастни хора и зелени идеи. Последният ни пример са „SOS Детски селища“ – застанахме финансово зад техните младежи, които тепърва ще започват самостоятелния си живот. Подкрепяме и утвърдени фондации като UNICEF, „Нашите недоносени деца“, „Капачки за бъдеще“ и помагаме директно на домове за хора в неравностойно положение – наши приятели са в Крушуна и Белоградчик.
- Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?
- Високите лични цели ме водят към най-доброто, което мога да дам – дали ще е да уча български език, да свиря на нов инструмент, да се захвана с нов спорт, или да имам резултати в работата си. Успехът е „излизане извън зоната на комфорт“ – винаги искам най-доброто.
- Как бихте описали мъжете от вашето поколение?
- Мъжът на XXI век, както и жената до него са извървели дълъг път през последните няколко поколения. Отидоха си времената, в които основният доход вкъщи се носеше от мъжете или се знаеше, че има „мъжка работа“. Водещото е „адаптивност“ – за да вървят напред, мъжете трябва да се адаптират към живота и да станат по-добронамерени към промените.
- Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз“ и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?
- В ранните си 20 години, за съжаление, загубих сестра си – отиде си много млада. Това преживяване научи повъзрастния Тони Макмъри, че времето наистина е добър лечител. Не бих изоставил нищо, с което съм се захванал. Всеки избор – добър или лош – е бил ценен опит за мен и не искам да го губя.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
- Ще изтърся праха от падането и ще започна пак да градя.
Може да намерите "Мъжете, които задават TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02 942 20 37.
