Румъния за пореден път отложи целевата си дата за присъединяване към еврозоната. В програмата за конвергенция за периода 2022-2025 г., приета от правителството и изпратена на Европейската комисия, не се посочва конкретна дата за въвеждане на общата европейска валута. Вместо това правителството и Националната банка заявяват, че сега съсредоточават усилията си върху социално-икономическото възстановяване от пандемията от КОВИД-19 и върху намаляването на отрицателните последици от войната на Русия в Украйна, предава БТА.
За разлика от Румъния България е определила 1 януари 2024 г. като крайна дата за преминаване към еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., ще замени куната на 1 януари 2023 г. От 10 юли 2020 г. българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II).
България се доближава до еврозоната, а Румъния - до зоната на финансови сътресения, посочи в статия по темата политическият анализатор на в. „Адевърул“ Йон Йоница.
По принцип всички държави от ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната в определен момент, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което преговаря за запазване на британската лира и в крайна сметка напусна ЕС. Понастоящем Дания все още остава в ЕС като изключение от преминаването към еврото, тъй като има "клауза за отказ", която е договорила. Последната страна, която прие общата европейска валута, бе Литва - на 1 януари 2015 г. Швеция и Полша са други две големи държави, които все още не са в еврозоната, заедно с Чехия и Унгария.
След като пропускаше краен срок след краен срок за преминаване към еврото, Румъния напълно се отказа от посочването на целева дата, отбелязват румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, правителството на Николае Чука прави уклончива бележка: "Румъния продължава да се стреми към присъединяване към еврозоната, но усилията на правителството в момента са насочени към икономическото и социалното възстановяване след пандемията от КОВИД-19 и към смекчаване на негативните последици от военния конфликт в Украйна.
Още в началото на годината, преди руската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г.
Председателят на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, който е вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. съгласно коалиционното споразумение за управление с ротация на министър-председателите от двете най-големи партии, заяви в началото на май, че „нашият приоритет в момента е Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5 процента по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели. Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс - трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност.
Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия бе свалена от власт през 2019 г., е оставал само един критерий за изпълнение за присъединяване към еврозоната. „В момента, след едно дясно управление, не се притеснявам да го кажа – изгубихме два или три критерия“, заяви той в началото на май.
„Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или най-малко неспособна да се приспособи бързо към една нова реалност“, е мнението на политическия анализатор на в. „Адевърул“ Йон Йоница. „Румъния влезе в пандемията с големи дефицити и излезе с още по-големи“, отбелязва той и посочва, че държавата се ангажира да плаща все повече и повече разходи и за тази цел взема все повече и повече заеми при лихвен процент от над 8 на сто.
В същото време прогнозите за икономическия растеж постоянно се ревизират надолу. В пролетната си икономическа прогноза Европейската комисия посочи, че икономиката на Румъния ще се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите.
Международният валутен фонд неотдавна също ревизира надолу прогнозите си за румънската икономика – от 4,8 процента растеж, колкото се очакваха през есента, на 2,2 процента сега. Европейската банка за възстановяване и развитие понижи очакванията до 2,5 на сто, а Световната банка очаква още по-скромен ръст на БВП на Румъния - от 1,9 процента - тази година.
Според доклад за инфлацията, публикуван от Националната банка на Румъния, през следващите месеци инфлацията ще се повиши по-рязко от първоначалните очаквания и вероятно ще спадне под 10 процента едва през втората половина на следващата година. Европейската комисия очаква тази година инфлацията в Румъния да достигне рекордните 8,9 процента, което е над два пъти повече спрямо 2021 г. (инфлация от 4,1 процента). През април инфлацията в Румъния достигна 13,76 процента на годишна база спрямо 10,55 процента през март, сочат данни на Националния статистически институт.
„На фона на войната в Украйна Румъния задоволява нуждите си от пари със заеми, които се финансират с други заеми при все по-високи лихвени проценти. Всичко това се случва в момент, когато световната икономика е силно разстроена, а несигурността е изключително висока. Едва ли сега е моментът за увеличаване на публичния дълг, но Румъния упорито прави точно това“, посочва анализаторът Йон Йоница.
Европейската комисия прогнозира бюджетният дефицит на Румъния да достигне 7,5 процента тази година, при дефицит от 7,1 на сто през 2021 г., и да намалее до 6,3 процента през 2023 г. Съотношението на дълга към БВП през 2023 г. се очаква да достигне 52,6 процента.
Според професора по икономика Кристиан Паун, цитиран от Свободна Европа, макроикономическите показатели на Румъния „изглеждат много зле“. Той отбелязва обаче, че отлагането на присъединяването към еврозоната е "сигнал, който не бива да даваме", тъй като показва, че "не искаме толкова силна интеграция".
Паун не приема и оправданието с „външни кризи“.
„Външните кризи идват и си отиват през цялото време. Ако не е войната, утре ще има цунами на някой остров, а след това ще се случи друго бедствие“, коментира икономистът. „В края на краищата една финансово устойчива държава е много по-устойчива на всякакви външни кризи“, допълва Паун.
„Неприемането на единната валута струва скъпо на всеки от нас, особено на частния сектор, на бизнес сферата, на всичко, което означава здравословно развитие на Румъния", предупреждава Кристиан Паун.
В коментар по темата за Радио Франс ентернасионал (RFI) професорът по икономика Мирча Коша отбеляза, че основното предимство на членството в еврозоната е свързано с евентуална негативна ситуация. „Ако сте близо до сложна ситуация, както беше Гърция преди повече от десет години, ако сте близо до фалит, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва незабавно, тъй като не може да приеме затруднение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в отчаяна ситуация, е трудно да поискате помощ от другаде“, отбеляза Коша.
Професорът по икономика признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен хоризонт за присъединяване към еврото и смята, че съсредоточаването върху членството в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са по-реалистични цели. „ОИСР повишава много имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази гледна точка се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от ОИСР е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти“, отбеляза той.
Професорът по икономика също така оцени амбициите на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г. като „политическо изявление“.
„Прегледах данните на България и не видях никакви успехи, които биха могли да доведат до изпълнение на условията до 2024 г., още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в период на криза, която в крайна сметка няма да доведе до спазване на критериите. Засега ми се струва, че това е по-скоро политическо изявление“, каза Мирча Коша пред RFI.
