Икономическата ситуация днес е драматично променена спрямо тази, в която беше приет държавният бюджет, посочи вицепремиерът Асен Василев
След гласуваната оставка на председателя на парламента Никола Минчев депутатите вече започнаха актуализацията на държавния бюджет.
Вчера бяха приети актуализациите на държавното обществено осигуряване и на бюджета на НЗОК. ДОО мина с подкрепата на ПП, БСП, ИТН, ДБ и "Възраждане". Бюджетът на НЗОК пък мина със 130 гласа "за".
На първо четене заявките на всички партии извън властта са, че няма да подкрепят актуализацията, а до второто четене ще направят своите поправки. В залата е и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който представи параметрите на актуализацията. (Какво предвижда актуализирана сметка на държавните средства - четете тук.)
Василев подчерта, че в актуализацията се увеличава и лимитът на държавния дълг заради тегленето на нов заем, с който да се плати дълг догодина.
"Увеличението на тавана на дълга е с идеята падежът, който идва догодина, да бъде финансиран тази година, преди да се вдигнат лихвите, на които страната ни би емитирала дълг", обясни той и добави, че в случай, че НС реши, че няма нужда да се прави спестяване, може да остави тавана на дълга както в е оригиналния бюджет.
Предложеното увеличени на тавана на дълга е с цел страната ни да излезе на дълговите пазари преди централните банки да вдигнат лихвите. По думите му ако сега държавата вземе дълга в сравнение със следващата пролет, ще има поскъпване с 1 процентен пункт, който е голяма сума от 3 млрд. лв. за следващите 10 г. и е съществен разход, който може да бъде спестен.
Василев посочи, че икономическата ситуация днес е драматично променена спрямо тази, в която беше приет държавният бюджет, а именно заради войната в Украйна.
Пръв дебата откри финансовият експерт на БСП Румен Гечев. Той направи съпоставка с други държави.
По думите му ако разгледаме бюджетния дефицит, равнището на дълга, промените заложени в актуализацията на бюджета може да се направи изводът, че нито бюджетният дефицит, нито държавният дълг са проблем за страната ни.
По отношение на емитирането на дълг малко над 2 млрд. лв. за плащанията, които предстоят март 2023 г. Гечев посочи, че това е международна практика.
По думите не може да каже дали лихвите ще бъдат с 1% или 2% по-високи, но няма съмнение, че ще бъдат по-високи, а търсенето на кредити ще нарасне.
Проблеми с българския дълг има и то не толкова неговият размер или тавана, той трябваше да се планира и още в бюджета да се планира по-добре какво ще се случва с лихвите, репликира го Петър Чобанов от ДПС.
Той прогнозира проблем с управлението на ликвидността.
От изказването на проф. Гечев се разбира, че той е привърженик на рязкото разхлабване на фискалната политика на държавата, смята Кирил Ананиев от ГЕРБ.
Владислав Панев от "Демократична България" апелира за по-консервативни предложения между двете четения, защото не е ясно кой ще ги изпълнява както се вижда от новото мнозинство в пленарна зала.
И заяви, че винаги е бил привърженик на единната ДДС ставка, но уточни, че извънредните обстоятелства изискват извънредни решения.
Дебатът се насочи и към парите за МВР.
Около 300 млн. лв. бяха гласува с бюджета за ефективното управление и преструктуриране, припомни вицепремиерът Василев по отношение на парите за МВР. Там вече имало изготвен план за реформи. Когато този план се внесе в Министерски съвет, ще бъдат отключени средства от Фонда за ефективно управление, за да се увеличат заплатите, затова и няма нужда от допълнителни средства сега в актуализацията, обясни финансовият министър.
В следващите часове депутатите ще дебатират актуализацията, тъй като заседанието ще продължи докато държавните сметки не бъдат актуализирани.