Дългосрочните сделки не са синоним на евтин ток, а търговия с прогнози за високи и ниски цени, казва изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса
С обединението на пазарите с Румъния и Гърция има възможност за износ на 2000 мегавата във всеки час.
- Г-н Константинов, Българската независима енергийна борса отбеляза рекорд на продадена електроенергия с ден на доставка 15 юни - колкото две централи като “Козлодуй”. В осмата година на борсата - как се развиваше търговията и какви са причините за ръста?
- Борсовият пазар в България се развива постепенно и устойчиво. През последните 2 г. тенденцията е за увеличаване на търгуваните обеми. Този успешен 8-годишен път е плод на целенасочените усилия на БНЕБ към подобряване на услугата, на натрупания опит от екипа ни, а и на доверието, с което се ползваме на пазара и у нас, и в региона.
Колкото до конкретния рекорд, предполагам, че в основата му са обединенията на румънската и гръцката граница през 2021 г. в сегмента “Ден напред”. Това прави пазарите по-ликвидни, по-конкурентни и по-прозрачни. Пазарът е по-стабилен и зависи във все по-малка степен от един конкретен участник, пък бил той и от ранга на АЕЦ “Козлодуй”. На тези две граници има възможност за около 2000 мегавата внос или износ във всеки час на доставка.
- Как се отразиха пазарните обединения с Румъния и Гърция на търговията у нас? И какво предстои?
- Те са в основата на стабилността и ръста на пазара. В последната година се правеха опити да се обвърже повишаването на цените с пазарните обединения, което е спекулация. Мисля, че тази тема е затворена. Пазарните обединения в сегментите “Ден напред” и “В рамките на деня” са задължителни за всички държави в ЕС. Те улесняват и автоматизират търговията, като едновременно със сключването на сделките се извършва и разпределянето на трансграничния капацитет. Така за пазарните участници не е необходимо да се явяват на допълнителни търгове за този капацитет. Но обединенията не променят обема на обмен между отделните пазарни зони. Той се дефинира от физическата свързаност между държавите. Поради това казвахме, че България и Румъния, между чиито мрежи физическата свързаност е на много добро ниво, са пазарно обединени, и още преди фактическото свързване на пазарите да беше факт, се наблюдаваха близки цени.
В краткосрочен план в началото на декември предстои обединението с Гърция в сегмент “В рамките на деня”. БНЕБ е в заключителната фаза на подготовката по въвеждането на 15-минутни продукти на сегмент “В рамките на деня”, която ще бъде финализирана на 1 октомври. Тези продукти заедно с другите мерки ще допринесат за по-пълното интегриране на зелената енергия на пазара. Засега ще се търгуват само на българо-румънската граница.
- Бизнесът иска двустранни дългосрочни договори за доставка на електроенергия. Ще има ли промени на платформата?
- Промени не се предвиждат, а и не се налагат. Очакваме активизиране на търговията с дългосрочни продукти. Предлагаме широк и разнообразен списък от стандартизирани продукти, които могат да се търгуват в сегмент “Двустранни договори”. Напоследък в публичното пространство се оформя разбирането, че дългосрочните договори са синоним на по-евтина енергия, но не е така. Търговията с тези продукти е по-скоро търговия с прогнози и очаквания за повишаване или понижаване на цените. Репер е цената на съответния продукт на Европейската енергийна борса, където се търгуват и български фючърси с финансов сетълмент.
- Внесените в парламента промени в енергийния закон предвиждат квоти от електроенергия, която производителите са длъжни да предоставят за двустранни договори. Как ще се отрази това?
- Ако промяната бъде приета, очаквам изкуствено и непазарно “прехвърляне” на ликвидност от сегмент “Ден напред” към сегмент “Двустранни договори”.
- Каква е вашата прогноза за енергийните пазари?
- Не бих си позволил да правя конкретна прогноза в тази изключително динамична обстановка. Все пак, ако вземем предвид цените към днешна дата, както и на българските фючърси, по-скоро се вижда, че с хоризонт края на 2023 г. не се очакват съществени промени.
