Индексация на договорите с публични възложители трябва да залегне като задължителна клауза в договорите за обществени поръчки. Както и да се въведат срокове за разглеждане на офертите и за обявяване на класиране в търговете. Такива промени в Закона за обществените поръчки предлага КСБ в становище до АОП. Позицията на браншовата организация е внесена в рамките на обществените консултации по предложените от Министерството на финансите промени в ЗОП.
„Считаме за целесъобразно да бъде инкорпорирано задължение за възложителите да отчитат факторите, които влияят на промените в цените, още при подготовка на поръчките. Процесът от офериране до преминаване към същинско изпълнение е дълъг и през него понякога настъпват доста съществени изменения в ценообразуващите елементи, както ясно показва не само националната, но и световната икономика към настоящия момент. Ето защо следва да бъде предвиден законов механизъм, който да задължи възложителите да залагат индексационни клаузи и условия в документацията и договора за обществена поръчка, за да бъде поддържан икономически баланс по договорите“, пише в становището на КСБ.
Според Камарата е целесъобразно също така да бъде предвиден срок за разглеждане на заявленията за участие и офертите и за обявяване на решенията за класиране. „По този начин, от една страна, ще бъде създаден механизъм, който ще гарантира срочно приключване на процедурите, което ще намали риска за възложителите относно осигуряване на финансов ресурс чрез европейски структурни и инвестиционни фондове. От друга страна, ще бъде намален и финансовият риск за изпълнителите във връзка с инфлационни процеси, планиране, прогнозиране, увеличение на основни цени за изпълнението на конкретния договор“, е позицията на Камарата.
КСБ определя като противоречащи на принципите за лоялна конкуренция идеите за ограничаване на възможността за използване на застраховка като форма на обезпечение по договори по ЗОП, както и за увеличаване на размера на гаранцията за добро изпълнение от 5 на 10 %.
„Законопроектът предвижда възможността за избор на застраховката като вид гаранция да се ограничи само до случаите, при които стойността на получения аванс, съответно на гаранция за изпълнение, е равна или по-малка от 500 000 лв. (без пояснения дали се има предвид тази стойност с или без ДДС). Считаме, че така предложеното ограничение, на първо място, противоречи на принципите за свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като по този начин голяма част от компаниите, особено в строителния сектор, в който стойностите на поръчките са изключително високи, ще бъдат лишени от възможността за участие поради невъзможността да използват застраховка като форма на обезпечаване, защото е спорен въпросът дали банковият сектор е в състояние да осигури кредитни линии за банкови гаранции в такива високи размери“, се казва в позицията на Камарата.
Пълният текст на становището на КСБ е на следния линк:
https://ksb.bg/wp-content/uploads/2022/06/20220627151938.pdf
