- Загубите на фондовете надхвърлят двойно тези от затварянето заради COVID
- Никога не е имало такъв срив на пазара на всички инструменти наведнъж
- Опитват инвестиции в производители на оръжие, лекарства и интернет гиганти
- Едно от дружествата се бори да се отърве от държавни облигации на Русия въпреки ембаргото, но все още над 1,7 млн. лв. са блокирани
Над 803 млн. лв. от спестяванията за втора пенсия на близо 4 млн. българи са изгорели в последната половин година. Това показват данни за активите на деветте универсални пенсионни фонда. В тях задължително се осигуряват над 3,9 млн. души, родени след 1 януари 1960 г.
Всеки месец 5% от дохода им отива като осигурителна вноска
в частните пенсионни дружества. Замисълът на задължителното осигуряване от 2001 г. е хората да получат втора пенсия на база на индивидуалните вноски.
Сривът от първото полугодие надхвърля двойно загубите на пенсионните фондове от световното затваряне заради COVID-19 пандемията, когато за първите три месеца на 2020 г., парите за втора пенсия се стопиха с 430 млн. лв. Преди 2 г. загубите бяха наваксани от фондовете до края на юни и те дори отчетоха положителен резултат към 1 юли 2020 г. като голяма част от възстановяването се дължеше на внесените през периода осигуровки.
Този път обаче кризата продължава вече две тримесечия, а огромната загуба на активи е натрупана именно в периода от април до края на юни. За второто тримесечие активите на деветте универсални пенсионни фонда са намалели с над 633 млн. лв., което означава, че този път и направените вноски не могат да компенсират лошите финансови резултати.
Данните от отчетите на универсалните пенсионни фондове се потвърждават и от статистиката на Комисията за финансов надзор за доходността им. Шест от 9-те фонда за задължително допълнително пенсионно осигуряване са с отрицателна доходност за периода 30 юни 2020 г. - 30 юни 2022 г., показват последните данни на КФН. Доходността на универсалните фондове стига до минус 2,29.
Фондът с най-голям пазарен дял - “Доверие”, е с минус 1,60. Вторият - “Алианц”, е с минус 0,11. “ДСК-Родина” е минус 2,24, “Съгласие” - минус 2,29, ОББ - минус 0,01, “Топлина” - минус 1,74. “ЦКБ-Сила” е с 2,72 резултат, “Пенсионноосигурителен институт” е на плюс с 1,5, а “Бъдеще” е с 0,99.
На бърз край на войната в Украйна се надяваше шефката на “Доверие” Даниела Петкова, за да се овладее спадът при пенсионните фондове.
Положителният резултат на фонда “ЦКБ-Сила” за последните 6 месеца всъщност е едва 630 хил. лв., а на “Бъдеще” е в размер на 4,3 млн. лв.
За второто тримесечие на 2022 г. обаче
абсолютно всички девет фонда имат намаление на активите
и отчитат загуби, става ясно от подробен преглед на данните за инвестиционните им портфейли.
На база активите на фондовете към края на юни в сравнение с края на март “ЦКБ-Сила” отчита намаление на активите с 9,2 млн. лв., а “Бъдеще с 3,3 млн. лв.
Най-солидна загуба отбелязва фондът “Алианц-България”, където намалението на 3-месечна база е 233 млн. лв. При него е най-голям спадът в активите и на 6-месечна база с 224 млн. лв. При 5 от деветте фонда загубите надхвърлят 100 млн. лв. за всеки.
Причина за лошите резултати на фондовете за задължително доброволно пенсионно осигуряване е, че те са в почти перфектната буря на финансовите пазари. Според правилата на КФН пенсионните фондове могат да инвестират в дългови книжа или акции.
Цените на акциите на световните пазари започнаха да падат още от началото на 2022 г. в очакване на разрастване на конфликта между Русия и Украйна.
В бюлетините за международната среда на Комисията за финансов надзор се вижда, че ситуацията остава сложна и в следващите месеци. В последния бюлетин например се отбелязва
негативното влияние на високата инфлация и перспективата за повишаване на лихвите
през юни, като към това се прибавят и новините от Великобритания за промяна на подписаната с ЕС сделка за Брекзит и изострените отношения покрай жп блокадата, която Литва наложи на руския западен ексклав Калининград.
“Такива кризи сме имали и преди, но особеното сега е, че се събират доста негативни фактори”, коментира преди месец пред Дарик радио Даниела Петкова от “Доверие”. Кризата засяга едновременно и акции, и облигации, обясни тя.
“Още през януари започнаха повсеместни спадове както в цените на акциите, така и в цените на държавните облигации, дължащи се на ускорената инфлация във всички държави и очакваното повишаване на лихвите от централните банки. Очаквахме този спад, случвало се е и в предишни подобни кризи и имаме известен опит.
Още през 2021 г. започнахме да преструктурираме портфейлите
в очакване на негативния ефект от повишаването на лихвите. Но започна война, която не подлежи на никакви прогнози, при това в съчетание с икономически санкции, които, за разлика от войната, подлежат на анализ за тяхното въздействие. Те започнаха да следват една след друга и очевидно ще трябва да изчакаме да спрат и чак тогава отново да правим планове кога ще започне възстановяването”, каза Петкова пък в интервю за “24 часа” през април. Тогава тя изрази надежда, че
загубите могат да бъдат възстановени до края на годината при бърз край на войната
в Украйна. Такъв обаче засега не се очертава.
В производители на оръжие са започнали да инвестират универсалните пенсионни фондове в опит да компенсират спадовете на акциите на останалите компании, показва още преглед на инвестиционните им портфейли.
Български дружества държат в момента акции на фирми като производителя на изтребители “Локхийд Мартин”, както и в други производители на авиотехника като “Боинг” и “Ербъс” (и двете фирми, известни с гражданските си самолети произвеждат и голямо количество военни машини), компании като “Ратеон” и “Текстрон”.
Фармацията и интернет гиганти като “Гугъл”, “Фейсбук”, “Амазон” са другите спасителни пояси, които опитват да намерят пенсионните фондове.
Един от универсалните пенсионни фондове обаче се е оказал с блокирани пари заради покупката на държавни облигации на Русия. В момента тези книжа практически имат отрицателна стойност заради наложените санкции срещу Москва и настояването на Владимир Путин да плаща дълговете си в рубли. Руските облигации обаче са били купени още през 2021 г., става ясно от инвестиционния портфейл на този фонд. Тогава те са били на стойност над 7 млн. лв. Очевидно фондът все пак е успял да продаде някаква част преди налагането на ембаргото, защото към края на юни стойността на руските облигации вече е само 1,7 млн. лв.
Половината от инвестициите и балансовите активи на универсалните фондове са в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави или техните централни банки, от ЕЦБ, ЕИБ или международни финансови организации - 50,46% за деветте фонда. По отделните фондове делът на този тип инвестиции варира от 16 до 65%. На следващо място по значимост са инвестициите в акции, дялове, варианти и пр. - 38,57%, като тук делът им в отделните фондове варира от 26 до 55%. Данните са от последната справка на КФН, която показва картината към 31 март.
Плащанията едва достигат 300 лв. на месец, и то само в един от фондовете
Пожизнената пенсия обикновено е с 60 лв. по-ниска от разсрочената
300 лв. е максималният среден размер на пенсиите, който постигат засега универсалните пенсионни фондове, показват данните на Комисията за финансов надзор. Те обаче са актуални към края на март, а за второто тримесечие статистиката все още не е излязла.
До този момент към фондовете за плащане на пожизнени или на разсрочени пенсии са прехвърлени 36,7 млн. лв. Това са пари по партиди в универсалните фондове на хора, които са упражнили правото си на пенсия. Те захранват фондовете за изплащане и компаниите ги инвестират, за да носят допълнителна доходност.
Втори пенсии се изплащат от септември миналата година, като към края на юни 2022 г. вече всичките девет фонда имат отпуснати както пожизнени, така и разсрочени пенсии.
284,27 лв. месечно е средният размер на разсрочените плащания за деветте фонда. Такива пенсии се отпускат на хора, които нямат в партидите си достатъчно средства, които да им гарантират плащането на минималната втора пенсия. В момента нейният размер е 55,50 лв. За разсрочено плащане е нужно обаче в партидата да има натрупани над 1100 лв. в момента. Всички с по-малки партиди могат да ги изтеглят наведнъж.
Средният размер на пожизнените пенсии пък е 224 лв. Прави впечатление, че един от фондовете има средна пенсия от 300 лв. - значително по-висока, отколкото при останалите. Той обаче е малък и вероятно голямата сума се дължи на това, че пенсионер от този фонд е само един човек към датата на отчитане в КФН.
Все още обаче изплатените суми на наследници са по-големи от тези, които се плащат за пенсии. Причината за това е високата смъртност преди възрастта за пенсиониране, за която преди време Даниела Петкова от “Доверие” предупреди пред “24 часа”.
Фондовете за изплащане на пенсионни продукти все още са много малки, тъй като хората, придобили право на пенсия, все още не са голям брой.
“Един фонд от 5-10 млн. лв. е много трудно да инвестира, тъй като парите са малко. Заради този проблем бе допуснато в първата година да има по-голяма инвестиционна свобода за дружествата и да не се изисква задължителната при другите инвестиции диверсификация. Това в момента ни помага да опазим нашите пенсионери в кризата - актуализирахме септемврийските пенсии с близо 7% за 6 месеца”, коментира Даниела Петкова, имайки предвид компанията, която оглавява - “Доверие".
Петкова каза, че при тези нови фондове - създадени специално за фазата на изплащане и обособени по видове пенсионни продукти, доходността е 20-29% на годишна база, което с големите фондове е невъзможно заради инвестиционните ограничения. Периодът на тази инвестиционна свобода обаче приключва на 1 септември.
