l Очакването за по-високи лихви и отпадането на такси за големи суми прави пак влоговете атрактивни
l Ръстът на големите влогове може да е сигнал за фалити и продажба на бизнеси
l Малки спестители пазаруват вещи за потребление в очакване на по-високи цени
Натрупването на кризи, несигурността на капиталовите пазари, отпадането на таксите за големите сметки и очакванията за повишаване на лихвите върнаха отново спестяванията на по-богатите в банките.
Това показват последните данни на БНБ.
През второто тримесечие влоговете с над 1 милион лева в тях са се увеличили с 20 и така
“големите сметки” вече са 1042 броя
В тях заможните спестители държат средно по 5,9 млн. лв. За сравнение през миналото тримесечие милионерските депозити намаляха с 30.
Причините за завърналия се интерес към депозитите са няколко. Първата е свързана с несигурността на капиталовите и имотния пазар. През последните шест месеца повечето борси регистрират резки спадове на акции и облигаци. Инвестиционните фондове също показват спадаща или застинала доходност, тъй като войната и световната несигурност карат инвеститорите да се въздържат от резки движения и влагане на пари в рискови зони, което понижава доходността от този вид инвестиция. Очакванията за рецесия също блокират инвестиционната активност и карат по-заможните да отложат някои свои планове за вложения и покупки за по-добри времена.
Едновременно с това плановете на по-заможните за потребление обикновено са свързани с крупни покупки като скъпи имоти и коли, пазарите за които в момента са свити и
за тях се “чака” около 8-12 месеца
Пазарът на имоти пък вече показва спад и покупката с инвестиционна цел постепенно губи своята привлекателност.
През това време парите, отделени за тази покупка, най-безопасно пребивават в банките.
В същото време от два месеца банките започнаха да отменят таксите за по-високи депозити, които намаляваха и без това ниската доходност от парите на влог. В посока към връщането на парите на заможните действа и обявеното от ЕЦБ увеличаване на лихвите, което започна и у нас първоначално от няколко по-малки банки.
Очакванията са увеличението на лихвите и намаляването на разходите по управлението на спестяванията да увеличат реалната доходност, която от половин година бе отрицателна, основно заради високата инфлация.
Според експерти обаче повишеният интерес към банковите депозити от големите спестители може да е сигнал и за започнали
фалити и усилена продажба на бизнеси
заради натрупването на кризите. Основно тя се отнася до едноличните търговци, които след продажба на бизнеса си слагат на депозит парите от него в очакване на по-добри времена за нов. Колкото и да е парадоксално, точно в криза има и доста печеливши бизнеси, които носят увеличени дивиденти и ръст на високите доходи. Заради несигурността на първо време тези свръхпечалби намират убежище в банките.
Доказателствата за повишения интерес на “големите спестители” към трезорите освен увеличаването на милионерите са:
най-бързо растат сметките, в които има между 100 хил. и 200 хил. лв.
– за година със 17,7% до 81 хил. броя, отчитат от централната банка. Доста по-бавни са темповете, с които се увеличават по-малките депозити - между 50 хил. и 100 хил. лв. с 11%, и тези с между 500 хил. и 1 млн. лв. с - 9,7%.
Същите фактори действат в обратна посока при по-бедните. Продължават да намаляват депозитните сметки със суми до 10 хил. лв. в тях, като през 2021 г. имаше спад при влоговете със суми от 2,5 хил. до 5 хил. лв.
При тях най-силно действат два фактора - високата инфлация, която кара все повече хора да посегнат и към спестяванията вкл. и такива, които до този момент са успявали и с помощта на бързи кредити. Сега обаче те са уплашени от предстоящия ръст на лихвите и предпочитат да теглят от спестяванията си, за да се справят със сметките.
Експерти сочат и една по-неочаквана причина за отлива на малките спестители - част от тях се насочват не към отложено потребление, а напротив - към такова сега - има и такива хора, които остават с високи инфлационни очаквания и
започват да пазаруват усилено вещи за потребление
в очакване на още по-високи цени. Разбира се, остава и традиционно действащото обяснение за “изчезването” на някои малки сметки - те се увеличават и преминават в някои от останалите категории - например във влогове над 20 000 лв.
Заради едновременното действие на разнопосочните фактори, въпреки увеличаването на милионерските сметки, общият им брой е намалял с 330 хил. до 8,8 млн. броя. В замяна на това обаче, общата сума на поверените за управление на банките пари расте – за тримесечие с 3,85 млрд. лв. до 67,6 млрд. лв.
