За мижавия заем обещаваме и приватизация, но тя е забавена
Заради мижав заем от 110 млн. екю (парична единица за банково разплащане в ЕС преди еврото - б.р.) от Европейския съюз страната ни поема ангажименти за периодично поскъпване на ток, вода, транспорт, телефони, замразяване на бюджетни заплати и старт на приватизация.
Това написа “24 часа” на 27 септември 1994 г. Още дори няма евро, все още сме безкрайно далеч от приемането ни в съюза. Но поетите ангажименти са предвестник на купчината ограничения, които след три-четири години ще ни наложи Международният валутен фонд след рухването на държавата и лева в началото на 1997 г. Заради тях и до днес сме на дъното на ЕС по доходи и заплати.
Този документ за гигантскти реформи срещу 110 млн. екю е приет от кабинета на Любен Беров, който е символ на безвремието и забавените икономическите промени. И днес го свързват с “Мултигруп”, а култов вицепремиер и министър на транспорта е Нейчо Неев, който остана в историята с фразата: “Егати държавата, щом съм ѝ вицепремиер”. Тя остана във фолклора, въпреки че той я приписа на глуха зам.-министърка.
Въпросният документ от 20 страници с ангажиментите е внесен в правителството от финансовия министър Стоян Александров.
В тях се изброява какво трябва да свършим, за да получим парите, които ще идват на два транша.
Първо ще ни са изплатят 70 млн. екю, а през следващата 1995 г. - останалите. Ако издържим на трудните реформи, заемът можел да стане 150 млн. екю. Тази парична единица много трудно може да се превърне в реална стойност на съвременна валута, но може би е най близо до еврото.
Какво обещават министрите?
- Периодично да се увеличават цените на ток, вода, телефони, транспорт.
- Замразяване на бюджетните заплати на нивото на 1993 г. Средната работна заплата през тази година е 3231,33 лв., през инфлационната 1997 г. е 127 909,42 лв., а средата за 1999 г., когато е деноминацията на лева, е 201 лв.
Минималната месечна работна заплата през т1993 г. е 1200 лв., през 1997 г. е 45 500 лв., а през 1999 г. е 67 лв. след деноминацията, а преди нея е 67 000 лв.
- Да стартира пазарната приватизация. Тоест - да бъдат приватизирани 320 предприятия, между които 70 гиганта и то още през 1994 г., а вече е краят на септември. Поема се ангажимент да се закрият други 34 предприятия, които са нерентабилни.
Срокът, който поемат министрите, е само три месеца. Ако тази супер спешна продажба бе станала, може би нямаше да е зле, тъй като щяха да влязат предимно чужди инвеститори. Като пример може да се дадат малкото приватизирани предприятия в началото на прехода, които и до днес се развиват, за разлика от съсипаната индустрия, която бавно и полека беше разпарчетосана.
- До края на 1994 г. пък ще приключи реституцията.
- Дотогава щял да бъде приет и списъкът за масовата приватизация.
- Поне една банка ще отиде за продан.
Европейската комисия е планирала да изпраща свои съгледвачи да проверят как се спазват условията за заема.
Естествено, такива фантастични ангажименти за тримесечие няма как да се изпълнят.
По начало това правителсто остава в паметта на хората и с първите наченки на икономически и силови групировки, законодателство, продиктувано от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност. От тези години е понятието “мутра”, както и първите финансови пирамиди, които обещаваха високи лихви, както и раждането на банки, които са необезпечени - една от причините за рухването на банковата система през 1996 г.
Сред положителните стъпки е модернизирането на данъчната система с въвеждането на данък добавена стойност от 1 април 1994 г.
Рекапитулацията към есента на 1994 г., когато пада този кабинет, е намаление на БВП с 24,4% в сравнение с 1989 г., промишлената продукция – с 49,3%, обемът на строителството – със 72%, на селскостопанската продукция – с 30%. Безработицата достига 20,5% от трудоспособното население, а регистрираните безработни са над 740 хиляди. Реституцията на земята е блокирана от мнозинството, сформирало се около БСП, а инициативата за “масова приватизация” е блокирана от мнозинство, обединено около СДС. За приватизация през август 1993 г. са подготвени 500 предприятия, но не и от сектори като добивната, оръжейната промишленост и енергетиката, които се защитават от мнозинството на БСП.
Кабинетът е подкрепян от ДПС и БСП, но, макар и формално избран от парламента, не се ползва с доверие в обществото. СДС започва война с него, независимо от това, че той е декларирал, че ще продължава програмата на СДС и независимо от действията му, като седем пъти иска вот на недоверие. В същото време парламентарната група на СДС се разпада на противници и поддръжници на правителството и президента Желю Желев. Най-ярък пример за изострянето на противоречията е безсрочната гладна стачка на депутата Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова