Брутният външен дълг (държавно управление, централна банка, както и частен) на страната в края на юли възлиза на 42,071 млрд. евро, или 53,2 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт - БВП, съобщава Българската народна банка.
Това е с над 1,549 млрд. евро, или 3,8% повече в сравнение с края на юли 2021 г., когато над 40,5 млрд. евро).
Краткосрочните задължения са близо 8,4 млрд. евро,19,8 на сто от брутния дълг, 10,6 на сто от БВП, и се увеличават на годишна база с близо 2,1 млрд. евро - 33,2 на сто. Дългосрочните задължения възлизат на повече от 33,7 млрд. евро - 80,2 на сто от брутния дълг, 42,7 на сто от БВП, като се понижават за една година с 533,6 млн. евро , или с 1,6 на сто.
В евро са деноминирани 78 на сто от брутните външни задължения в края на юли, при 83,7 на сто година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2022 г. е близо 7,151 млрд. евро (9% от БВП). На годишна основа той намалява с над 1,222 млрд. евро (14,6 на сто).
Външните задължения на Централната банка са почти 2,2 млрд. евро (2,8 на сто от БВП). Те се повишават с 1,356 млрд. евро (161,9 на сто) спрямо края на юли 2021 г.
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са към 5,69 млрд. евро (7,2 на сто от БВП). Те се увеличават за една година с близо 1,3 млрд. евро (29,4 на сто).
Външните задължения на "Други сектори" са над 13 млрд. евро (16,5 на сто от БВП). Те нарастват с 290 млн. евро (2.3 на сто) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е повече от 14 млрд. евро (17,7 на сто от БВП) в края на юли 2022 г., което е
със 165,4 млн. евро (1,2 на сто) по-малко в сравнение с края на юли 2021 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,3 на сто.
