Новият закон за виното и спиртните напитки мина през комисия в сряда. Идния четвъртък започва 20-ото издание на националното изложение "Винария" в Пловдив.
След фанфарите от протоколния календар остава да изпием и горчивото вино - масово измръзнали лозя и провалена реколта, ескалиране на кризата в бранша заради бума на нелегалното производство, свиване на чужди пазари.
Прогнозата е, че още догодина новият закон ще бъде допълнен и изменен, както се случи десетки пъти с приетия през 1999 г.
И кризата в жанра е стара, но сега нелегалният сектор вече превзема 50% от отрасъла въпреки уверенията на шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов за строг, още по-строг и най-строг контрол.
Изненада е само 20-годишният юбилей на "Винария". За първи път конкурсът е международен и е направен по изискванията на Международната организация по лозата и виното (OIV), каза председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) проф. Пламен Моллов. (Виж интервюто с него по-долу.)
Всъщност след 20 години демокрация "Винария" се поучи от опита на посткомунистическа България, която провежда в София първия международен конкурс за вина, ракии и винено бренди още в далечната 1962 г. Следват още четири издания под патронажа на Международната служба за лозата и виното O.I.V. - през 1972, 1976, 1980 и 1984 г. в Слънчев бряг. Сега първите производители дойдоха от Италия, Молдова, Румъния и Словакия.
За да има мир с домораслите представи, сега паралелно се проведоха и традиционните национални дегустации. Там за за носителите на годишните награди се борят 68 вина и 10 ракии.
Най-важното е отварянето на "Винария" за света Освен че става международен, конкурсът ще се оценява и от чужди експерти. Във всяка една от петте комисии на журито сред нашите енолози бяха вклинени дегустатори от Германия, Италия, Полша и Швейцария.
Новият регламент е това, което от години искат лоялни производители - бутилките да са от търговската мрежа.
Промяната доведе 32 фирми на конкурса срещу 24 миналата година. По-многобройните винарни обаче участват с по-малко проби за дегустация - общо 315 (253 вина, 54 ракии и 8 бренди), докато миналата година бяха 435. От това пак печели качеството.
Щандове представят и 40 водещи български винопроизводители - двойно повече в сравнение с миналата година. В изложбата за лозарство и винарство пристигат водещи производители и търговци на техника, оборудване и материали за отрасъла от над 20 държави. Най-много са фирмите за алкохол, след тях - за съоръжения и консумативи за винарството и т.н.
Кои от младите и отлежали вина ще грабнат златните ритони и медалите - това е въпросът на всяка "Винария". По традиция отличниците ще бъдат оповестени на традиционния бал "Нощта на златния ритон" около полунощ в четвъртък срещу петък.
Най-титулуваният в историята на "Винария" е винзаводът "Черноморско злато" в Поморие. Избата има 7 златни ритона само от последните 4 издания на конкурса, като 4 от тях за шардоне. Това вино на Поморие е и най-титулуваното в цялата история на националното изложение. През последните две години златни ритони вземат и червените вина на винпром Ямбол.
В конкурса се очаква титаничният сблъсък на нашите вина, спечелили медали на най-влиятелните международни конкурси в света. В Париж, Лондон, Сан Франциско, Брюксел, Берлин, Бордо и Виена българските винарни взеха около 60 медала през 2011 г. Златни са 13 от тях, а две изби спечелиха дори малките трофеи на конкурсите в Лондон и Сан Франциско.
Буквално вчера се завърнаха от парижкия "Виналис интернешънъл" наши изби с 16 медала от 38 вина, които ще видим и на "Винария". От тях златни взеха "Катаржина", "Винал" и "Мидалидаре", 6 сребърни отнесе "Домейн Бойар", два - "Домейн Пещера", и по един "Румелия", "Винал" и "Катаржина".
Отличията на "Винария" имат право да отпечатат медала на бутилките. Така купувачът ще може да се ориентира при избора си от рафта, а ценителите - да попълнят колекциите с нови фаворити.
"Качеството на вината в конкурса тази година е изключително високо. Фирмите са участвали с най-добрите си продукти, а не са разчитали да получат награди, състезавайки се с по-голям брой проби. Почти половината от пробите имат оценка над 85 точки, което им определя златен медал. А най-добрите от тях ще вземат златните ритони, коментира председателят на Националната лозаро-винарска камара проф. Пламен Моллов.
Отделно от журито своя вот за най-добро вино, ракия, водка, уиски или бренди сега ще могат да дадат посетителите в паралелния конкурс "Изборът на потребителя". Преди това всеки може да премине основен курс за начинаещи дегустатори срещу 10 лева.
НИКОЛАЙ МОСКОВ
Пламен Моллов, председател на НЛВК: Избите не са единни да наложим българското вино
- Проф. Моллов, каква е актуалната картина на отрасъла в навечерието на "Винария"?
- И добри, и лоши новини за бранша. Новият закон за виното и спиртните напитки мина в сряда през парламентарната комисия. За първи път в 20-годишната история на "Винария" конкурсът става международен, т.е. съизмерваме се не помежду си, а и със страни като Италия и Франция.
Но като цяло нещата не са добри и бизнесът яде шамари от всички посоки. Най-тревожи делът на сивия сектор в производството на вино и спиртни напитки, който вече е 50 на сто. Това е основната причина за срива и кризата в отрасъла. Излиза, че прилагаме европейски принципи само за легитимните компании на светло, а не се удрят нелегалните производители. Като прибавим масовото измръзване на лозята предимно в Северна България и свиването на чуждите пазари, отрасълът е изправен пред голямо изпитание. Ето, руснаците готвят вето за полусухите вина, които са основни за нашия износ.
- Защо смятате, че половината от производството на вино и ракии е нелегално?
- Това сочат цифрите. Гроздето, което легитимно се преработва от винопроизводителите, е около 180 хил. тона на година. А в България има 350 000 тона грозде. Къде отива другото, ако не в сивия сектор. А и вижте, че пазарът е пълен с домашно производство или съмнителни напитки в пластмасови бутилки и с неясен произход.
- Защо не можем да си върнем позициите на външния пазар?
- Проблемът е, че още не можем да наложим национален бранд. Избите не са узрели за идеята, че всички трябва да работим за имиджа на българското вино, а не за виното на отделна изба. Производителите не са единни, всеки е на различна позиция и това не позволява да се промотира българското вино.
- И взаимно си правят дъмпинг на цените на външния пазар?
- Да, удрят се един друг, това е стара практика навън, от която страда националният отрасъл.
- Старият закон издържа 13 години. Сега имаше ли разногласия между вносителите на закона и винопроизводителите?
- Не, споровете бяха решавани в движение и до последно внасяхме корекции в текстовете между първо и второ четене. Всъщност намерението бе само да актуализираме стария закон, но се оказа, че поправките надхвърлят две трети от текста.
И тогава се реши да се направи нов. В работната група влязоха експерти от министерството и от всички браншови институти.
- Новото в новия закон?
- Виждам в две направления полезността на му. Първо, по-ясен контрол. За първи път един орган може да контролира трите части на веригата - производство на грозде, преработката му в напитка и контрола върху този продукт в търговската мрежа. Агенцията по лозата и виното има право за контрол на вината и в търговската верига. Така ще може да се проследи дали първоизточникът е легитимен, нещо, което досега не бе възможно. Това е добро, тъй като искаме да има ясен контрол за всички.
Второ, облекчава някои от практиките в бизнеса, регламентира ги по-добре и практически резултат от този закон е двойно намаляване на бумащината и възможност дневниците да се водят в електронен вид, което много ще улесни фирмите. Трето, слага се край на хитруването със селските казани. Досега бе възможно десетки от тях да имат един собственик, което създаваше разгърната на много места крупна дестилерия, заобикаляща закона, тъй като бе в сивия сектор.
- Добрата новина е, че правим все по-хубави вина. От конкурса "Виналис интернешънъл" в Париж наши фирми се върнаха тези дни с 16 медала.
- Като цяло впечатлението на международните дегустатори на "Винария" е, че качеството е много високо. Тази година участват приблизително 50% повече фирми спрямо 2011 г, за сметка на това с доста по-малко проби. Това означава, че винарните просто показват най-доброто, което са направили. Няма го онзи масовизъм, когато една фирма пращаше по 100 проби.
- От наградените има ли чужди вина?
- Не, най-големите отличия са само за български компании.
- Има видим интерес на руския бизнес към изкупуването на наши винарни?
- Интересът да се купуват лозя и да се прави вино у нас е постоянен, и не само от руснаци. Появиха се и китайски интереси, но искаха да купят 20 000 декара лозя, а у нас няма толкова много масиви на едно място.
- За първи път "Винария" е с международен конкурс, как се преборихте?
- Имаше големи дебати, но макар и трудно, надделяхме да се приложи правилникът на Международната организация по лозата и виното. За да няма сърдити, допуснахме и паралелен национален конкурс. Но се оказа, че тези, които са добри в единия, печелят отличията и на другия конкурс.
Йордан Панайотов, шеф на избата в Поморие: Търсят се екзотични сортове
И масовият потребител търси вече екзотика сред вината. Раздвижиха пазара сортове като "Вионие", "Каберне фран", "Сира", които някога или не бяха чувани, или като "Пино ноар" пренебрежително се криеха в купажи.
Търсенето на по-екзотични аромати налага и модата на купажните вина вместо едносортовите.
В залисията да се харесат на клиента обаче се отива и в крайности. Появиха се например купажи от "Вионие" и "Сира" или "Каберне фран". А не само технологично не е прието, но и Законът за виното забранява да се смесват червени и бели сортове в купажно вино.
Продължава възходътна белите вина, но у нас белите сортове не достигат. 2012 г. ще бъде по-зле, тъй като в Северна България всичко е измръзнало и бяло грозде няма да има. И надолу от Балкана се очаква студът да е унищожил около 30%.
Но като качество българските вина се развиват в правилна посока, остава и да ги продаваме, което в кризата е проблем.
