“Много хубав човек. От всичко разбира - къде да има язовир, как да работят мините. Чел е много и от много работи разбира.”
Това коментираха една част от жителите на Мадан за бизнесмена Николай Вълканов. Други казваха, че е завзел вече целите Родопи и е станал “чорбаджията” в Смолянско, след като стана сделката с ГОРУБСО. Трети отбелязваха, че в родопските си сделки досега е воден от Ахмед Доган, а в събота - от Бойко Борисов.
Миньорският град най-накрая се видя с пари - над 1 млн. лв., изсипали се за ден след месеци мизерия, не са малко. Бакалиите и кръчмите въздъхнаха с облекчение, че ще захвърлят тетрадките с вересии. Има и хора, които се питат дали това не е пир по време на чума.
Само за часове съдбата на града от отчаяние премина във възторг.
“Как се дават 30 млн. за сделка, станала в петък в 5 часа”, се питаха миньори. Други се радваха, че ще изхарчат за дни сума, почти равна на хонорара, който получи Ахмед Доган от Вълканов за хидросъвети по строителството на яз. “Цанков камък”.
Новият собственик на ГОРУБСО - бившият вицепрезидент на “Мултигруп” Николай Вълканов, ще плати 30 млн., за да покрие борчовете на предшественика в концесията на мините Валентин Захариев.
Преди седмица Вълканов заяви, че не проявява интерес към ГОРУБСО-Мадан. Захариев обаче по-рано директно го обвини, че подклажда стачката, за да му вземе концесията. Всъщност бизнесменът става 4-ият собственик на предприятието през последните 15-ина години. Всички продажби и придобивания стават по един сценарий - бунт за пари, и после влиза нов собственик.
През 1999 г. след поредната стачка държавата в лицето на финансовия министър Муравей Радев го продаде на консорциум “Родопа инвест”, в който влизат турската “Сома кюмюр”, руската “Восток инвест” и РМД. Цената бе 170 хил. лв. плюс задълженията на маданския клон на ГОРУБСО за заплати към НЕК и НОИ.
Недоволни от консорциума, миньорите пак вдигнаха тогава бунт. Дори се покачиха на комини и обявиха гладни стачки.
Така през 2001 г. се стигна предприятието да бъде продадено - собственик стана бившият шеф на “Кремиковци” Валентин Захариев чрез компанията си “Интертръст груп”.
Маданските рудници, които са най-богати на олово и цинк у нас, са най-ефективни, когато работят всички, твърдят в минния бранш. Валентин Захариев настояваше пред държавата да получи концесия освен на “Крушев дол” и “Петровица”, но и на “Върба”, “Шахоница” и “Печинско”.
През 2007 г. той дори обвини в корупция икономическото министерство, че бе обявило търговете и ги отмени.
Едва в края на м.г. министерството пусна “Върба” на концесия и тя бе взета за 30 г. от консорциум между “Минстрой” и “КЦМ-Пловдив”.
Дружеството, което ще го експлоатира, всъщност ще има затворен цикъл на производство - от добив до директната продажба на метала КЦМ-Пловдив” инвестира 100 млн. евро в нови технологии и до няколко години ще е най-модерният металургичен комбинат в Европа, обявиха тогава шефовете на двете компании Николай Вълканов и Никола Добрев.
През октомври министър Трайчо Трайков анонсира, че до месец-два министерството пуска концесия за “Шахоница” и “Печинско”. Официално обаче още не са дадени. Според запознати те ще бъдат дадени на “Минстрой” и КЦМ в замяна на изплатените онзи ден миньорски заплати.
Дни преди премиера Бойко Борисов да доведе на площада новия собственик, се спрягаха 4-ма кандидати - “Химимпорт”, “Асарел”, “Елаците” и “Минстрой”, като последният имаше най-малко фенове сред рудокопачите.
Вълканов е собственик на ГОРУБСО-Златоград и те са наясно колко се плаща и какви са условията на труд. Вълканов взе предприятието там през 2002 г. чрез холдинг “Минстрой”, дъщерна компания на някогашното величие “Мултигруп”. След смъртта на Илия Павлов основна фигура в холдинга е Николай Вълканов.
Рудниците в Златоград бяха закупени за $ 1,52 млн. Преди това ГОРУБСО-Златоград бе 4 г. в процес на ликвидация.
В Мадан Вълканов изтъкна, че в неговите рудници миньорите получават редовно заплати. И това е факт, коментират в Златоград. Там обаче казват, че плаща малки заплати, а в последно време смъртните случаи под земята зачестиха.
Бизнесменът, който обича да изтъква, че е инженер и доктор на техническите науки, се захвана и с друг бизнес в Златоград. Засега обаче търпи провал. Дни преди последните парламентарни избори Вълканов спечели проект за докарване на геотермалните води от 13 км в града за 16 млн. лв. Стартът бе даден лично от бившия премиер Сергей Станишев. Топлата 96 градуса вода с дебит 100 л/сек извира в с. Ерма река, където са рудниците на Вълканов.
Финансирането обаче бе спряно от кабинета “Борисов”.
Преди това при опит за отдаване на концесия на водите на дружество “Родопи еко проджект” на Вълканов бяха образувани 2 дела- срещу бившия кмет на Златоград Младен Чаушев и шефа на общинския съвет Пламен Чингаров. Според обвинението Чаушев е благословил концесията, без да има решение на съвета.
По-късно се появява такова решение, но то се оказва фалшиво и за това са обвинени двамата местни лидери. Съдът прие споразумение с Чингаров за пробация 1 г., а срещу кмета отпаднаха обвиненията по фалшивото решение на съвета.
Златоград е само брънка от следата на Вълканов в Смолянско. Много по-шумно бе неговото присъствие в Девин, където СПА амбициите на бизнесмена успяват. В хотел “Орфей” инвестира чрез “Бългериън еко проджектс”. Той заработи през 2005 г., а лентата бе прерязана съвместно с лидера на ДПС Ахмед Доган.
“Това е най-модерният комплекс на Балканите”, каза тогава Доган и се гордееше, че сам начертал как да изглежда арката в центъра на басейните, висока 17 м, колкото беше тогава номерът на бюлетината на ДПС.
Вълканов отвърна прочувствено, че девинци трябва да са щастливи, че има човек, който ги е заобичал, в лицето на Доган и благодарение на когото функционирала инвестицията в СПА хотела.
“Някой ден девинци ще издигнат паметник на Доган”, обяви тогава развълнуван Вълканов.
Бизнесменът плати хонорара на Ахмед Доган за хидросъвети за яз. “Цанков камък”. Хидроразработките на лидера на ДПС пред Института за строителство и минно дело, дъщерно дружество на “Минстрой”, му донесоха 1,5 млн. лв.
Покрай това СПА комплексът в Девин взе да се спряга като сарая на Доган заради честите посещения на лидера на ДПС.
Няколко години в него хора почиваха и чрез НОИ, но с новото правителство това приключи. А Доган спря да идва, разочарован, че не му се отчитат заслугите. Самият
Вълканов бе дълго време подизпълнител на “Цанков камък” чрез “Алпине България”, където “Минстрой” е акционер, но по-късно австрийците започнаха да строят сами и да наемат фирми и техника по тяхна преценка.
Сараят постепенно загуби очарованието си на такъв за туристите, докато не се стигна дотам през м.г. община Девин да обяви, че иска да си продаде акциите в него. Управата притежава 17,33% в луксозния хотел, а останалите 82,67% от общо 29 835 203 акции на дружество “Орфей хотел” АД с номинал по 1 лв. са на “Био проджект” с основен акционер Николай Вълканов.
Дяловете са предложени на Вълканов, но и той ги отказва. Идеята на местната управа бе да продаде дяловете си и със свежите пари да погаси дълговете на МБАЛ.
