Бизнесът в страната “против” заради енергийната криза
Частният сектор в Португалия ще пробва 4-дневна работна седмица от юни 2023 г., преди амбициозният проект да бъде пренесен и към публичната сфера, обяви правителството, съобщават местни медии.
Шест месеца ще бъде пробният период за работа по новата схема. Властите набират фирми доброволци, които да реализират идеята. Все още обаче има неясноти - например какъв брой часове ще трябва да се изработват седмично.
Първоначалното желание беше да се достигне до 32 часа от сегашните 40, но целта вече не изглежда възможна предвид това, че правителството не предлага никаква финансова компенсация. Властите ще се ангажират единствено с “техническа и административна подкрепа” в предстоящия преход. Това е важна разлика в сравнение с останалите страни, въвели модерната политика, защото те получиха средства от правителствата си.
Ситуацията ще наложи да не се определя точен брой изработени часове
на седмична база според доклад на “Публико”. Фирмите ще имат свободата да се договорят с работниците си дали да бъдат ангажирани за 32, 34, или за 36 часа. Тоест в организации, които доброволно участват в този пилотен проект, на служителите може да им се наложи да работят 30 минути или 1 час повече четири дни от седмицата, за да почиват в останалите три. Задължително е обаче те да работят по-малко часове на седмица, без това да се отразява на заплащането им.
Едно от условията за участие в проекта е да се “включи по-голямата част от работниците” в компанията с изключение на големите предприятия, където режимът може да се тества само в няколко отдела.
Частният сектор в Португалия изглежда неспокоен и несигурен относно предложената идея. Например Конфедерацията на търговията и услугите и тази на туризма заявиха, че сега не е моментът да се обсъжда 4-дневна работна седмица, защото има други приоритети, като посочиха, че са в разгара на енергийна криза.
Бизнесмеът Педро Фераз де Коста, който оглавява сектора на услугите, коментира, че може да има компании “с профил”, подходящи за прилагането на тази работна политика, какъвто е случаят “в областта на технологиите, културата, творчеството и рекламата”, но предвижда трудности при всички, които са в неговата сфера. Мнението беше подкрепено и от представители на туристическия бранш.
Разговорите около четиридневната работна седмица бяха възобновени след годините, прекарани в пандемията от COVID-19. През това време работници и работодатели преосмислиха значението на гъвкавостта и свободата, които зависят от работното място.
Идеята изглежда проста – служителите работят четири дни в седмицата, като получават същото заплащане и печелят същите предимства. Запазват обаче и натоварването си.
Предполага се, че компаниите, които работят по този начин, биха структурирали задълженията си с по-малко срещи и повече самостоятелни задължения. Интересно е обаче, че от проведените до момента експерименти в различни страни, представянето на служителите е по-добро, което се отразява благоприятно и на печалбите на компаниите.
През февруари белгийските служители се сдобиха с правото сами да решават дали да работят четири, или пет дни в седмицата. Това обаче не означава, че имат по-малко задължения. Те просто могат да съкратят работното си време, за да почиват повече. Целта беше
да се даде свобода на хората
Премиерът Александър де Кро се надяваше споразумението да направи прочутия твърд пазар на труда в Белгия по-гъвкав и да улесни хората да съчетават семейния си живот с кариерата. Според него по-кратката работна седмица би изградила по-динамична икономика.
Едва около 71 от всеки 100 белгийци между 20 и 64 години работят. Това е по-малко от средното за еврозоната - около 73-ма и е с цели 10% под заетите работни места в съседните Нидерландия и Германия според данни на Евростат за третото тримесечие на 2021 г.
Във Великобритания например коронавирусът също превъзпита служителите, които допреди това бяха свикнали да посещават 5 дни в седмицата офисите си. Според данни от началото на лятото към момента 23% от жителите на Острова са готови дори да напуснат работа, ако трябва да работят като преди пандемията.
Хората просто отказваха да се върнат в офиса, когато ситуацията с COVID-19 се нормализира, а това наложи прилагането на експеримента и там. Работодателите се надяваха въвеждането на по-кратка седмица да задържи служителите, които настояваха да имат повече време за личен живот.
По-кратката работна седмица на Острова вече се обмисля да бъде въведена официално, след като шестмесечният пробен период беше обявен за “изключително успешен”.
“В Нидерландия и Дания хората работят по-кратко време, но имат по-висока производителност. В рамките на Европа гърците се трудят най-продължително - около 40 часа седмично, но въпреки това имат най-ниското ниво на производителност”, казва пред АФП Айдън Харпър, който е автор на книга за ползите от 4-дневна работна седмица. Според Кодекса на труда работната седмица в България подобно на тази в Гърция е 40 часа.
