Те ще произвеждат ток колкото средно голяма електроцентрала
Изграждане на огромни слънчеви ферми в Космоса за добив и предаване на енергия на Земята. Това е новата амбиция на ЕС, представена от Европейската космическа агенция (ЕКА). Идеята се състои в създаването в орбита – на 36 хил. км от Земята, на комплекси от слънчеви батерии, всеки от които ще произвежда ток колкото средно голяма електроцентрала. Макар други космически агенции и някои частни организации вече да са представяли подобни идеи, проектът “Соларис” е призван да заложи практическите основи на система за производство на възобновяема енергия в Космоса, разкриват западни медии.
Програмата се очакваше да бъде обсъдена по време на съвета на Европейската космическа агенция, който се събира веднъж на 3 години и се състоя във вторник и сряда в Париж. Той трябваше също така да реши и какъв бюджет ще бъде посветен на дръзкия план. В съвета заседават министрите, натоварени с проблемите на космическото пространство, на 22-те държави-членки на агенцията.
Слънчевата енергия от Космоса може да изиграе огромна роля за компенсирането на недостига на енергийни източници в бъдеще, убеден е шефът на ЕКА Йозеф Ашбахер.
“Налага се да преминем към въглеродно неутрална икономика
и следователно да променим начина на производство на енергия, като намалим значително процента на изкопаемите горива. Ако това може да стане благодарение на Космоса – все още сме на етапа “ако”, ще постигнем нещо прекрасно, защото то ще реши много проблеми”, казва той.
В Космоса енергията от слънцето може да се добива значително по-ефективно, защото там няма редуване на ден и нощ, няма облаци и лъчите му не се разсейват от атмосферата. Намерението е от десетилетия, но реализацията винаги е изглеждала сложна и скъпа. Днес обаче мнозина смятат, че ситуацията се е променила значително. В преломен момент за това се превърна сериозното снижаване на разходите за космически изстрелвания благодарение на многократните ракети и иновациите, направени от частния космически сектор. Бяха постигнати успехи в роботизираното строителство на обекти в орбита и бяха разработени нови технологии за безкабелно предаване на енергия от Космоса към Земята.
Като първи етап ЕКА събира средства за изследователската програма “Соларис”, чиято цел е да се изясни дали тези нови разработки са направили слънчевата енергетика достатъчно надеждна и евтина.
“Слънчевата космическа енергетика вече не е научна фантастика – казва доктор Санджай Вижендран, който ръководи инициативата. – Потенциал има, но преди да опитаме да построим нещо в Космоса, трябва да разберем как да го направим от технологическа гледна точка.” Основната задача на програмата е да изясни как може слънчевата енергия от Космоса да се предава към земната електрическа мрежа. Това ще става безпроводно чрез използването на микровълнови лъчи, а
приемници на Земята ще ги превръщат в ток
Предаването на гигавати енергия на хиляди километри разстояние ще е голямо предизвикателство, но според инженери това може да бъде постигнато постепенно.
Според специалистите спътниците с фотоволтаичните пана трябва да са дълги около 1,7 км, което превишава над 2 пъти размера на най-дългата висока сграда в света и е в пъти повече от най-голямата за момента космическа конструкция – Международната космическа станция, която е с дължина от 110 м.
САЩ, Китай и Япония също се включват в надпреварата за разработването на космическата слънчева енергетика и в скоро се очаква също да обявят своите проекти. Всъщност се смята, че Пекин възнамерява да представи своята експериментална космическа слънчева централа през 2028 г.
Във Великобритания пък е създадена компанията “Спейс солар”, която обещава до 6 г. да демонстрира принципната възможност за добив на енергия от Космоса, а до 9 г. да започне и експлоатация. Според Лондон до 2040 г. може да се създаде спътник, който да произвежда електроенергия колкото обикновена електроцентрала – около 2 гигавата (2000 мегавата).
Ситуацията напомня американската лунна програма, започната от президента Кенеди през 1961 г., и за нашето поколение електричеството от Космоса да е еквивалентът на полета до Луната, смята той.
