Намаляването на ставката на ДДС на 9 на сто за всички храни и напитки би било изключително полезна мярка за намаляване ръста на цените. Това мнение са изразили ръководствата на Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в камарата браншови организации от хранително-питейната индустрия на двучасова работна среща със служебния министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов и неговия екип, съобщиха от БСК за БТА.
Идеята за намаляване на ДДС бе подкрепена от всички присъстващи браншови организации като мярка за задържане и дори спад на цените на хранителните продукти. Участниците в срещата бяха единодушни, че спекула в цените няма, а повишението е в резултат на високите цени на суровините и невъзможността за прогнозируемост, породена както от вътрешни, така и от външни фактори. Всичко това неминуемо води и до калкулация на риска в крайните цени, затова бизнесът апелира за полагане на максимални усилия от страна на държавата да бъдат ограничени рисковете.
Срещата е по покана на Министерството, след като в края на миналата седмица национално представителните организации на работодателите дискутираха възможностите за намаляване на инфлацията и присъединяването на България към еврозоната със служебния премиер Гълъб Донев, вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, министъра на финансите Росица Велкова – Желева, и с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов.
Яна Иванова от Сдружение "Храни и напитки България" заяви, че "Повишението на цените на хранителните продукти се дължи на поскъпването на суровините, нарушените вериги на доставки, повишените цени на торовете, поради тяхната липса, много по-високите цени на опаковките, цената на фуражите, а в някои сектори има съществен спад на оборотите. Въпреки това, по данни за септември и октомври на FoodDrinkEurope, потребителските цени на храните у нас са се повишили с 26 на сто. В Унгария увеличението е с 39 на сто, в Полша, Португалия и Румъния с 27 на сто". Според нея държавата може да окаже подкрепа за овладяването на цените, като даде предвидимост от гледна точка на цени и доставки на ел. енергията, механизма за изчисляване на минималната работна заплата (МРЗ), процесите за изсветляване на икономиката и не на последно място - като намали ДДС при храните. Едно общо намаляване на ставката на 9 на сто за всички храни и напитки би било изключително полезна мярка за намаляване ръста на цените, защото докато продължава конфликтът в Украйна, няма как да не продължават да растат и цените.
Намаляването би довело и до изсветляване на сивия сектор и деклариране на реалните обороти, смята Яна Иванова. Тя апелира да се направи проучване на румънския опит, където от 22 на сто, ДДС стана 9 на сто и същевременно приходите в хазната се увеличиха.
"Ние сме малка, отворена икономика и категорично не сме създатели на инфлацията – внасяме и изнасяме стоки. Близо 60 на сто от нашата суровина е внос и това ни прави много зависими", посочиха Цветан Илиев и Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите в България. Те съобщиха, че има огромна конкуренция в сектора, като над 200 компании са членовете на Асоциацията. "Няма никаква предвидимост при фуражите, а цената на зърното спомага за 15 на сто повишение при ценообразуването. Има само една-единствена държавна мярка за подпомагане на преработвателите на български месни продукти. Всичко това е сред причините за по-високите цени на продуктите", посочиха представителите на Асоциацията.
Димитър Михайлов от Асоциацията на свиневъдите в България посочи влиянието на фактора африканска чума по свинете (АЧС). "АЧС срина в целия Европейски съюз и на световния пазар продажбата на свинско месо, наруши всички бизнес планове и доставки. След това кризата се задълбочи с последвалата ковид пандемия, която усложни още повече нещата. Защото пандемията и проинфлационната политика на големите държави доведоха до увеличаване на цената на суровините за производството на фуражи. А към днешна дата проблемите се задълбочават и заради войната в Украйна, която изстреля цените на суровините на още по-високи нива", каза Михайлов. По думите спрямо сектора се оказва натиск от всички посоки - спиране на износа на големите европейски свиневъдни производители към Китай заради африканската чума по свинете, забрана има и Италия, която изнася огромна част от продукцията си за САЩ. И така нереализираните количества месо остават в Европа и натискат силно надолу цените, като са в абсолютен противовес на рекордно високите цени на фуражите, които формират 70 на сто от себестойността на свинете, трицифрените суми на електричеството и горивата, каза Михайлов. Той прогнозира много труден пазар за свиневъдството до средата на 2023 г. и за да се гарантира съществуването на този сектор, по думите му е необходимо държавата да изплаща навреме неизплатените средства.
Даниел Божанков от Асоциацията на промишленото птицевъдство посочи, че близо 30 на сто е поскъпването при пилешкото месо и яйцата. Повишението на цената е в резултат на цените на фуражите, които от 600 лв. сега се купуват на 1250 лв. На фона на това, секторът e бил изключен от кризисните мерки заради КОВИД-19 и за да не фалират предприятията още тогава, производителите са вложили всички налични средства, каза Божанков.
Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите в България съобщи, че средната пазарна цена за един литър бира в магазинната мрежа е между 1,80 лв. и 1,90 лв. Това е едва 5 на сто повишение от началото на годината на фона на енергийните цени и затруднените вериги на доставка, допълни Радомирова и изтъкна, че производителите посочват като водещ проблем липсата на предвидимост на средата, както от гледна точка на суровини, така и заради самата политическа обстановка.
Дискусията за възможностите за намаляване на цените при хранителните стоки ще продължи и в четвъртък, когато на срещата в Министерството на икономиката и индустрията ще присъстват и представителите на Сдружението за модерна търговия.
