Отминаващата 2022 г. безспорно може да бъде определена като много успешна по отношение на изучаването на космоса.
НАСА направи първата стъпка при изпълнението на програмата си за завръщане на Луната, половин век след края на "Аполо". Въпреки че се наложи неколкократно отлагане, в средата на ноември, беше даден старт на програмата "Артемис" ("Артемида") с изстрелването на ракетата Ес Ел Ес - най-мощната, създавана някога от НАСА, с прикрепената към нея капсула "Орион", която в бъдеще ще превозва астронавти.
Задачата е изпълнена - спускаемият апарат се завърна на Земята, а успехът на мисията позволява на НАСА да продължи с подготовката за следващия полет на "Орион" около Луната, планиран за 2024 г. Тогава четирима астронавти ще се отправят към естествения спътник на Земята, но без да кацат на повърхността. Очаква се да бъдат представени в началото на следващата година. Третата мисия по програмата е планирана за 2025 г., като се предвижда първото кацане на астронавти на Луната след половин век.
Тестовият полет на стойност около четири милиарда щатски долара представлява генералната репетиция за по-нататъшното изследване на космоса. Дългосрочните планове на НАСА включват изпращането на експедиция до Марс в края на 30-те години на този век.
По време на пътуването си "Орион" постави рекорд за изминато разстояние от Земята. Апаратът се отдалечи на над 400 000 километра (над 249 000 мили) от нашата планета. Предишното върхово постижение беше поставено преди повече от 50 години от мисията "Аполо 13" с изминати 248 655 мили от Земята.
В лунната надпреварата се включиха и Обединените арабски емирства (ОАЕ). От космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида, беше изстрелян луноходът "Рашид". Очаква се полетът му да продължи около пет месеца. Ако мисията е успешна, ОАЕ ще се присъединят към САЩ, Русия и Китай, които досега успяха да изпратят апарати на лунната повърхност. Задачата на 10-килограмовият "Рашид" е да изследва лунната повърхност, като е снабден с две камери с висока резолюция и множество други инструменти. Сателит на ОАЕ вече обикаля около Марс, а плановете са са страната да изгради човешка колония на Червената планета до 2117 г.
Сред успешно реализираните проекти на НАСА през 2022 г. е и този за отклоняване на траекторията на астероид. През септември бе отчетено изпълнението му, като в небесното тяло се вряза сонда-камикадзе.
Апаратът ДАРТ (Double Asteroid Redirection Test (DART) с тегло около 570 килограма атакува със скорост от над 20 000 километра в час астероида Диморфос (Диморф), който е около 5 милиарда килограма. Ударът издълба кратер с по-големи от очакваните размери и изхвърли в космоса огромно количество скали и отломки. Преди сблъсъка малкият астероид обикаляше около по-големия Дидимос (Дидим) за 11 часа и 55 минути, а след това времето беше съкратено до 11 часа и 23 минути. "За първи път човечеството промени орбитата на небесно тяло", обявиха от НАСА.
Мисията беше наблюдавана както от наземни обсерватории, така и от космическите телескопи "Хъбъл" и "Джеймс Уеб", който от лятото изпълнява своите задачи. Свръхмощният апарат изпраща уникални снимки на Вселената, след като беше изстрелян в края на 2021 г.
През юли беше представена и първата цветна снимка от телескопа, съвместен проект на космическите агенции на САЩ, Канада и Европа. Тя показва съвсем младата Вселена преди повече от 13 милиарда години. "Това е нов прозорец към историята на нашата Вселена", обяви президентът на САЩ Джо Байдън, след като фотографията бе демонстрирана в Белия дом.
Според експертите на НАСА галактическият куп SMACS 0723 предлага "най-подробния изглед на ранната Вселена досега". Това е и най-дълбокото и най-ясно инфрачервено изображение на далечния космос.
Благодарение на изключително прецизните си инструменти, "Джеймс Уеб" изпрати и други уникални изображения, сред които такива на ярки, ранни галактики, останали скрити от погледа на изследователите досега, на Марс и на други непознати за учените космически обекти.
На Червената планета активно работи марсоходът "Пърсивиърънс", който събира проби и се готви да ги изпрати за изследване и анализи на Земята. Проект за връщането на пробите е съвместно начинание на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), която обединява 22 европейски държави. Те евентуално ще бъдат доставени на Земята през 2033 г. с апарат, който е планирано да поеме към Марс в края на това десетилетие.
Друг проект на ЕКА за изучаването на Червената планета - руско-европейската мисия "ЕкзоМарс", беше обявен за прекратен след началото на войната в Украйна. По-късно обаче стана ясно, че все пак ще продължи съвместно със САЩ, поясниха от базираната в Париж агенция. Мисията "ЕкзоМарс" предвиждаше през септември да бъде изстрелян роувър на ЕКА към Марс с руска ракета и спускаем апарат, които да проучи дали на Марс някога е имало живот.
ЕКА обяви новото си поколение астронавти през ноември. То включва 17 кандидати за космоса - петима са в А отбора, а останалите 11 са включени като резерви. Седемнадесетият е параастронавт - британецът Джон Макфол (41 г.) е загубил крака си при катастрофа. За първи път космическа агенция се заема с подобен проект. Дори НАСА не се е ангажирала досега да изпрати човек с физически увреждания в космоса, но американците споделиха, че с интерес ще бъде наблюдавана подготовката на Макфол.
Обучението му ще различно от този на останалите астронавти - той ще участва в изследване с цел да се установи дали физическите увреждания биха попречили на космическите пътувания. Тестовете, който ще продължат две - три години, ще са фокусирани върху основните предизвикателства за параастронавтите, включително и това как физическите ограничения могат да повлияят на обучението за мисия, а също дали са нужни модификации в космическите апарати и специалното облекло, предава БТА.
Астронавтката на ЕКА Саманта Кристофорети от Италия пък стана първата европейка, поела командването на Международната космическа станция (МКС). Това се случи в края на септември. Тя отговаряше за станцията около двадесет дни, до завръщането си на Земята в средата на октомври.
Китай вече е на финалната права при изграждането на космическата си станция "Тянгун", след като в края на октомври изстреля третия, последен модул от нея. Това ще позволи позволи на орбиталното съоръжение да започне да функционира пълноценно и да осигури на Пекин постоянно човешко присъствие в космоса. Общо 11 мисии бяха необходими за сглобяването на "Тянгун". Станцията ще остане поне десетилетие в ниска орбита - на височина между 400 и 450 километра над Земята.
