НА ЖИВО: Пленарно заседание на 49-ото Народно събрание

Видео Подкаст Профил

Проф. Димитров: Успехът е не само работата, а и доброто психично и физическо здраве

В съвременния свят е много важно екипното лидерство 

Проф. д-р Добромир Димитров е роден на 4 юли 1980 г. в гр. Троян. Възпитаник на МУ-Плевен, лекар със специалност „Обща хирургия“, с интереси в областта на онкологията, лапароскопската, роботизираната и фокусираната ултразвукова хирургия. Той е част от реализацията на значими иновационни проекти на висшето училище – въвеждане на проблемно-базирано обучение (ПБО), сентинелна лимфна биопсия, минимално инвазивна, роботизирана и фокусираната ултразвукова хирургия, изграждане на Център за компетентност „Леонардо Да Винчи“, на Телекомуникационен ендоскопски център и други. Проф. Димитров е член на Българското Хирургично Дружество, на European Society of Coloproctology, на управителния съвет на International Society of Minimally Invasive and Non-Invasive Medicine, на European Society of Surgical Oncology (ESSO), на Society of Laparoendoscopic Surgeons SLS. Той е главен редактор на Journal of Biomedical and Clinical Research.  Професор Димитров е носител на множество награди - Млад учен на МУ-Плевен, стипендия „Джон Бризби“, DAAD стипендия на Немското академично дружество и „Млад медик на България“ 2015 г. Всяка година е в лигата на „Лекарите, на които вярваме“ на в. „24 часа“. Печели първа награда на „Капитал“ 2021 в конкурс „Иновации и добри практики в здравеопазването“. Проф. Димитров е Почетен професор на Chongqing Medical University, Китай. 

Интервюто е част от специалното издание на „24 часа“ и TREND „Мъжете с решения“, част от поредицата за успели личности с визионерски нюх. Новият брой е посветен на онези мъже, които взимат важни и трудни решения всеки ден, на лидерите, които утре ще сочат посоката в бизнеса, технологиите, ценностите и стремежите на съвременния човек. „Мъжете с решения“ е издание за търсещите и за смелите, за хората с вроден усет към промените и със здрав гръб за отговорността на растежа

- Проф. Димитров, защо и как избрахте да правите кариера точно в сферата на медицината? Кога разбрахте, че това е правилната посока?

- Срещнах професията лекар още като дете. Тогава боледувах доста често и когато бях на 8 години, имах един доста сериозен хирургичен проблем и се наложи да се извърши оперативна интервенция. Тогава за първи път срещнах отблизо професията на хирурга и с годините при мен се получи така нареченият Стокхолмски синдром - жертвата се влюбва в палача. От този момент вече знаех, че това ще е моята професия.  

Вдъхновението ми да стана лекар дойде от едно от най-големите имена в българската ортопедия и наш семеен приятел тогава - проф. д-р Александър Герчев, той ме подпали и вдъхнови.

Винаги съм се колебаел дали това е правилната посока на моето развитие като професия и като личност. Когато ми се наложи да стана самостоятелен оператор и водещ хирург в операционната, виждах, че се справям и може би това ми бяха първите сигнали, че съм на правилния път. Показаха ми го изпитанията, които срещах.

- Каква е ролята на екипа ви във взимането на решения? Умеете ли да се вслушвате и доверявате?

- Екипът е много важна част за мен. Привърженик съм на екипното лидерство, не си падам по диктатурата и самостоятелното взимане на решения. Винаги се опитвам и се старая с моя екип да имаме ефективна организация, прозрачност, правилно разделение на задачите и отговорностите в работния процес. Доверието и откровеността помежду ни е много ценна, така че категорично успявам и се старая да се вслушвам в екипа, с който работя. Това е много важно в съвременния свят. 

- Смятате ли, че печелите достатъчно? Какъв е критерият ви за успешност?

- Категорично мога да кажа, че не съм комерсиален. Никога не съм си поставял за цел или пък да си задам въпроса каква печалба ще имам, ако свърша нещо, или като се впусна в определен проект или инициатива. Директната печалба не ме е интересувала, стремя се винаги да гледам да се доверявам на каузи, на позитивни инициативи, на проекти, които ще имат съществен позитив  за нашите пациенти. 

Успявам да издържам семейството си, имам 2 деца и поне два пъти в годината отделяме време за семейни почивки. Имаме свободата да бъдем на различни концерти и забавления. 

Относно критериите -  успехът е не само кариерата и не само заплатата. Много често той бива облечен само в тази рамка. Но за мен успехът е да имаме достатъчно добро психично и физично здраве, достатъчно свободно време, да имаме способността да харесваме това, което правим. От тази гледна точка успешните хора са комплексни личности, които не свързват успеха само с работа.

- От кого сте се учили да взимате решения и да ги отстоявате?

- На първо място посочвам моите родители. Именно  от тях съм се учил как да взимам решения. На второ място бих посочил моите учители до средното ми образование и след това учителите ми в хирургията. Дори бих си позволил да ги кажа поименно - акад. д-р Григор Горчев и проф. д-р Ташко Делийски. Те успяваха през годините да ме мотивират, а имах и възможността да виждам как те мотивират околните, което беше изключително ценно. Защото има много гениални и страхотни идеи, но без да напреднеш за тяхното постигане и без да убедиш околните колко те са важни за колектива, никога няма да се реализират. 

- Кой е най-силният ви страх и как се борите с него?

- В кариерно отношение най-големият ми страх е от провала. От това, че няма да се справя и точно този страх ме е карал винаги да съм по-предпазлив, инициативен и вярващ в себе си.

В професията ми като лекар, като хирург най-големият ми страх е да загубя пациент. За съжаление, не винаги можем да помогнем, тъй като на този етап медицината все още не гарантира на 100% успеваемост в запазването на човешкия живот. Тези загуби все още ги преживявам доста сериозно. Не е никак приятно да познаваш един човек и неговите близки и в един момент да го загубиш, вярвайте ми, това коства твърде много. 

Имам услужлива загуба на памет. Старая се след инцидента да анализирам какво още е можело да се направи, дали е зависело нещо повече от мен и дали съм опитал всичко. Продължавам напред, като се старая да забравям личните истории, иначе „професионалното изгаряне“ ще бъде много тежко.  

- Важно ли е да имате до себе си някого, с когото да споделяте успешната си кариера и да взимате важните решения?

- Изключително важно е човек да не е сам.  Категорично извървеният път с близък човек е много по-стойностен, много по-дълъг и изпълнен с позитивни емоции. Много е тъжно, когато  няма с кого да споделиш успехите или разочарованията си. Съпругата ми е стожерът на нашето семейство. Тя винаги е била до мен във всичките ми загуби и във всичките ми победи. Нейното рамо винаги е било много ценно за мен, както и нейните съвети. Важните решения са винаги колективно взети и никога не сме се налагали един на друг, взимайки емоционални решения. 

- Успехът днес различен ли ще е утре? Кое видоизменя дефинициите?

- Обичам да казвам, че най-големият коректив затова дали имаме успех или не, е времето. Времето ни показва кога успехът ни е бил най-значим и понякога дори не осъзнаваме, че в момента правим някое изключително   голямо начинание в живота си или в кариерата си. Само времето може да покаже кое е било позитивно или негативно като решение. Наистина успехът може да се определи като видоизменяща се дефиниция, защото някои от най-големите световни открития са оценявани години след загубата на откривателите им. Опитвам се винаги да разсъждавам по-прагматично и обективно при някое мое голямо постижение, за да не се получи главозамайване и самозабравяне.

Може да намерите „Мъжете с решения“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

 

Автор на статията

24 часа


Споделете статията

Четете още