"ТЕЦ-овете не налагат инвестиции, които да удължават живота им, те функционират нормално, не предвиждаме да ги затваряме 2025 г.", това заяви пред журналисти служебният енергиен министър Росен Христов.
"Не очаквам Европейската комисия да ни наложи глоби за въглеродните емисии, независимо какво ще последва от плановете за предоговаряне на срока за затваряне на въглищните централи", каза още той.
„Ние вече сме ги намалили емисиите, даже сме ги преизпълнили плановете. Така че не очаквам глоби“, увери Христов.
"През 2022 г. България е изнесла над 12 терават часа електроенергия и над 3 милиарда евро имаме от този износ. „Ако бяхме затворили миналата година, щяхме да изгубим приходи от порядъка на 3 милиарда евро“, отбеляза Христов.
Според Росен Христов поне още година-две ще се уточняват подробностите около двете нови ядрени мощности, които се предлагат в новата енергийна стратегия, чието публично представяне е днес. Това време е необходимо за изясняване на всички подробности от рода на това какво ще е финансирането, как ще се привлекат международни компании, които да ги изградят и т.н.
Христов каза още, че два са основните мотива за предлагането на нови ядрени мощности – изтичащият след десетилетия ресурс на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и предстоящата декарбонизация.
"Другият ангажимент е енергийната сигурност – ако България не продължи да развива и да договаря проекти, ние рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която имаме в момента в региона. Затова ние представяме тази стратегия, която на много хора им се вижда дългосрочна, но в енергетиката това не е нещо невиждано, напротив това си е съвсем нормален подход, имайки предвид, че един ядрен проект се изгражда от порядъка на 15 години. Другата причина е ангажиментът за декарбонизация, който включва ключови стъпки към 2030 и към 2050 г., т.е. ние ясно трябва да покажем на Европейската комисия нашия подход, нашето виждане, нашия ангажимент и как смятаме да го постигнем. Именно затова е изработена точно 30-годишна стратегия, тя покрива периода до 2053 г.", каза служебният министър.
Христов обяви, че зад нито един проект на редовното правителство не стои нито икономически, нито технически анализ.
„Нито заводът за батерии някой знае как може да се построи, при положение, че най-големият завод за батерии във Великобритания е за 196 мегавата, ние искаме да постоим за 6 хиляди, 30 пъти по-голям. Проект за геотермална електроцентрала, при положение, че в България такъв ресурс няма. Всички други проекти са подобни – някакви такива идеи, които абсолютно никой не знае как ще се осъществят и какъв ще бъде ефектът от тяхното осъществяване“, обясни той. Енергийният министър добави, че служебното министерство смята да инвестира сериозно в системи за съхранение на енергия, като не е необходимо те да бъдат батерии. „Ние предвиждаме системи, именно батерии с помпени водни електроцентрали и други средства, така че да осигурим необходимата мощност за съхранението на енергия не само за българските възобновяеми енергийни източници, но да можем и да предлагаме тази услуга на съседните ни държави. Приоритет е и геотермалното отопление, за което имаме доказан ресурс, вместо геотермална електроенергия, за което нямаме ресурс“, каза Христов.
