Кристалина Георгиева е вицепрезидент на Световната банка от 10 март 2008 г. Тя е в екипа на банката от 1993 г., когато работи като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия.
Родена е в София. Завършва УНСС, където и преподава 14 години. Доцент по икономика. Омъжена, има една дъщеря.
През 1998 г. оглавява звеното по околна среда, а впоследствие поема и управлението на екологичното и обществено развитие в Източна Азия и Тихоокеанския регион.
В края на миналата седмица тя участва в заключителните дискусии на “Инициатива 2020”.
-Г-жо Георгиева, лош сигнал ли ще даде България ако поиска заем от МВФ?
- Няма причина да се смята за лош сигнал. Това вече се разглежда като много разумно действие. Ако погледнем държавите, които последни поискаха такъв заем - Мексико, Полша - все страни, които имат всички основания да се гордеят с икономическата и финансовата си политика. Наличността на финансови ресурси вече е критична за доверието към една държава и за спокойствието в нея.
Инвеститорите пък гледат на такива споразумения като на фактор за откриване на по-добри възможности за частния сектор. Затова всяка страна, която преценява, че има нужда от допълнителни ресурси вече спокойно ги търси. А и самият фонд съществено промени отношението си към тези споразумения. Това, което навремето бе свързано с драстични мерки за съкращаване на разходите, след опита от Източноазиатската криза, направи фондъ много по-чувствителен към конкретните условия. Така че правителството трябва да е спокойно. Утрояването на ресурсите на МВФ от 250 на 750 милиарда долара бе направено с цел фондът да стане източник на спокойствие точно за страни с по-тесни бюджетни възможности.
- Това рязко набъбване на финансовите ресурси, в т.ч. и на МВФ, хвърляни срещу кризата, не ви ли безпокои? Не се ли опасявате, че печатниците за пари вече работят, а това може да е опасно?
-Следващата задача в глобален мащаб ще е да се координират действията, за да се предпазим от връщане на инфлационни процеси. Все още няма опасност от инфлация, а напротив - от дефлация. В процентно отношение сумите, за които говорите, са в рамките на на въможното за големите икономики. Ако тези пари подействат да се върнем към растеж и да се преструктурира световната икономика към нов тип, по-устойчива, и с нови двигатели на растежа, това покачва доходите и създава възможност парите да се плащат. Това помага да се върне световната икономика на нормалните си релси. Но сте права, в момента когато това се случи ще има затягане на разходите, за да не се стигне до отваряне на печатниците за пари.
Аз лично съм впечатлена от поведението на света при тази криза. За разлика от предишните, тя ми показва, че той е помъдрял. Особено откъм координация на действията, каквато преди не сме виждали.
- Казвате, че на Уолстрийт вече има оптимизъм. Не е ли рано? Няма ли опасност той пак да качи света в облаците, вместо да го свали на земята?
- Кризата роди нов термин - ”Ди ливъридж”. Това означава - който взема назаем, да гледа какво получаваме, спрямо собствените активи. Ясно е, че и бизнесът и домакинствата са научили основния си урок и такова изхвърляне като преди не се вижда на хоризонта.
А за оптимизма на Уолстрийт не забравяйте, че кризата върви на етапи - започна от финансовата система, прехвърли се към реалната икономика, засегна социалната сфера. Логично е финансовата система първа да се върне на нормални релси. А и оптимизмът им вече не е изобщо такъв, а някак си по премерен. Доскоро никой не смееше да каже докъде ще падне Дау Джонс например. Вече казват - видяхме му дъното, стигна до 7500, това ще е. Сега се качваме нагоре. Но все още правят сравненията по тримесечия- това е по-добро от предишното.
- Твърдите, че 1 лев, взет от кабинета, е най-ефективен в инфраструктура. Често обаче държавата, и особено преди избори, налива пари в неефективни проекти, т.е. ражда т. нар. “бели слонове”...
- Да, наистина казах, че най-висока е ефективността на всеки лев в инфраструктура. Но при две важни условия. Първото е дане се хвърлят пари в неефективни проекти- т.е. да не раждаме нови слонове. И второто условие е да не се краде.
Само когато тези условия са постигнати, 1 долар носи долар и половина, което от гледна точка на растежа е най-ефективно. В класацията по ефекивност следва инвестициите в социалната сфера и най-ниска е тя в данъчната политика.
- Казвате, че кризата сви инвеститорите в черупките им. Парите им обаче не изчезват. Можем ли като държава да ги привлечем и как?
- Точно в този момент това е и много трудно, и много лесно. Трудно е, защотко всеки, който има пари, се страхува да ги постави на риск. Ако като държава намалим тези рискове, ще е добре. Ако свием корупционните елементи, ще е още по-лесно. Изтеглените пари не се губят, те чакат място, където да се появят. Наличието на политическа воля и на частен сектор, готов да партнира за нов имидж на страната, ще са стъпки в правилна посока. Защото проблемът днес не е в отсъствието на пари, а в липсата на доверие.
- Говорите за новата икономика на България, как си я представяте?
- Представям си я добре интегрирана в Европа, с пътища, с търговия и качество на хората. Представям си я интегрирана и в мисленето. И като икономика, в която самочувстието е по-високо, отколкото е днес. Може да стане, ние сме малка страна, а малките по-лесно се пренастройват.
- Самочувствието обаче е свързано и с доходите, а май ножицата между българските и европейските се отваря, вместо да се затваря...
- При криза винаги има хора, които се оказват в по-сложно положение от останалите. Много е важно да се мисли какво може да се направи за останалите без работа- всеки свободен лев на кабинета трябва да се насочи към социална заетост. И към образование, което е важно за младите хора.
- У нас предстоят избори. Кои са най-големите ви опасения при предаването на щафетата?
- Най-важното е след изборите да има приемственост в това, което работи, и решителност да се промени това, което не работи. Опасението ми е да не се случи точно обратното.
-Вас вече ви спрягат за различни постове. Ще влезете ли в българската политика?
- Аз работя в институция, която е отличен кооператив от 185 държави. Докато съм там, естествено е да имам определени симпатии към един от тези членове, но аз работя за всички тях.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
